ljuboznatelna написа: ↑Фев 18, '24, 01:01
Какичке, как не си я емнала тази празната стена с едното прозорче?
Направо боде очи толкова скучна, изобщо не ти е в стила!
Люб, като има китки там,и не я виждам
А иначе искам да я варосам, но именно заради китките се въздържам някак си, че аз като мажа и то пада ли пада....
Честита Баба Марта и Честит 3-ти март накуп, и със закъснение, че като видях толкова почивни дни един след друг и се залетях на село с десетина нови китки под мишница и куп задачки. Посадих си поредните теменужки, ей така, за цвят, два клематиса, и най-сетне - кукуряк и мини розички Cutie pie от Незабравка.Дано да се хванат и да ме радват.
А иначе в градината в момента няма какво особено да се прави - розите ги подрязах бързичко, ММ и дядото съсед подрязаха крушата и докато аз се мотах да направя чай и нещо сладичко, те взели че занулили джанките на оградата... ама направо до дънер почти. Дорева ми - като се отвори една гледка - от центъра на селото ми се виждат натуриите и циганиите, компост, варели с вода...сега ще трябва да мисля как да ги разкрасявам. А ММ и синчето успяха и липата да осакатят - уж да не ходи нависоко, резнали и върха, ама после по преценка на милото накълцали и по-ниските клони, така че сега няма и как да се бере... Абе то човек да не се замотае вътре, изпуска нещата от контрол.
От мъка се хванах в любимито ми занимание - да нося камъни. Уви нямам снимка за да ви покажа "преди", но понеже от тази страна зида на къщата е поддал в долния ъгъл, където граничи със съседния двор и в резултат на това огромна купчина камъни се беше стоварила на "тротоара". И това положение само се влошава от съседските кози, които се качват по зида да си щипват листа от джанките дето са на зида. А напоследък и кучета се научиха да влизат оттам и всяко минаване срутва още повече камъните. Но аз суха зидария не мога да редя (опитвала съм, наистина е ужасно трудно и не ставам за таз дейност), така че зидът няма как да оправя. Предложението на ММ е да вземем от онези грозни циментови блокчета за оградите, и да го направим "като хората". Само при мисълта да сменя хубавия си (макар и полегнал) каменен зид с онез грозни скучни цименти мен ме хвааща бяс.... а и цената на това чудо (2,5 метра висок, над 10 дълъг) е такава, че скоро няма да му дойде реда, независимо дали габиони или нов зид. Но виж купчината камъни ме побъркваше всеки път на тръгване като се обърнех да помахам на къщата за чао.... И реших, че ще ги разровя, нахвърлям върху пръстта и докарам поне да не изглеждат като тракийска могила. Само дъщеря ми се включи да ми помага, но пък то как - реди тротоар от малките камъчета и го докара на мозайка направо.
Моят труд е доста по-грозен, особено с опита да спра кучетата, но.. в своя защита ще кажа че камъните бяха бая големи и се изморих (всички тези, полегнали така грозно по наклона всъщност бяха 2 метра по-надолу, на грозна купчина, обрасла в боклуци, пръст и какво ли още не)
Повярвайте ми, сега е много по-добре от преди. А до самия зид натрупах пръст, събирана от улицата, буквално, и боднах мъничко здравец, дано се хване. Покрих после с нарязаните на ситно от клонотрошачката клонки- от рози, от дървета се събраха 6 големи торби ситни клечки, които си намериха място по пътеките на зеленчуковата градина. Иначе компостът щеше да прелее окончателно - тази година няма да го вадим по една или друга причина.
Сега кроя планове какво да подхващаме като следващ голям проект - дали втората плевня или мазето. Май клоня към мазето, но пък имам много въпроси там. Реално приземния етаж представлява 2 големи стаи, с нормала височина около 2,4 в едната и 2,6 в другата стая. Има си вход откъм градината и един директно навън на улицата. Стената между двете стаи не е пълна, всъщност е нещо като подпорна греда за горния етаж. Според много хора е идеален за механа, поне в едната стая, според брата на мъжа ми там ще трябва да му направя стая... а аз не мога да "видя". На всичко отгоре в едното помещение има шахта за вода, а в другото има тоалетна, тръбите на горния етаж и тн. Бе сложно е... ако ви е интересно ще снимам и ще показвам.