Моите приключения в Нормандия

[roselover]

Ето за това нямат рози! При тези камелии... абе с какво ги торят, че толкова цвят имат

[rumivarna]

Ида, благодаря ти за отделеното време да ни покажеш красотите около теб и да ни разходиш Нормандия, от снимките ти, изглежда малко сурова, прекрасна и запленяваща

[libra]

E,при това положение и аз искам камелии!Сигурно ще трябва да са някой алпииски сорт!

[laydidi13]

страхотни камелии!

[calico]

брех таз камелия тя по-хубава от роза бе

Идичке, благодаря

[ida_ili64]

Takaaaaa, прибирм се от големия град- Вилфрид реши, че след като съм го взела от работа по -рано, ни се полага пътуване до града и - шопинг. Аз много обичам да ходим по магазините и да пазаруваме - за него. Радва ме от сърце, опслужвам го като ВИП - персона, а сега след поредното му новогодишно гладуване е такъв кльощавичък, че всичко му виси като на закачалка. Та идеята да отидем да купим някои неща за него приех с отворени обятия. Само дето е излишно да ви казвам, че от както открих този вълшебен двор с камелии... мислите ми се реят все там- поболях се:snif: ! Не знам с какво ги торят, някои- вероятно с нищо, то си им и личи, особено тези, които са на бедна на желязо земя - листата са жълтеникаво-нездраво- зеленикави. И въпреки това - живеят , растат цъфтят и се късат- и всички са отрупани с цвят.
Рози имат- оскъдно и си мисля, че е основно заради дъгия и продължително обилен дъждовен период. Земята просто подгизва, няма на къде да поеме по- вече. Какво би се случило с корените на розите? От което не разбирам, не разбирам и не с наемам да коментирам. Но там ,където има рози, всички са на високото на някакъв склон засадени- явно за да се оттича именно водата. Иначе всички се разлистват и изглеждат чудесно. На второ място- розата изисква грижи , подрязване, торене, пръскане, контрол. Тук почти всички жилища са празни, кой да се грижи за тия рози? Ако ги нападнат пък вредители- ще ги изпасат. Да ви покажа ли розите в нашия двор?
Ето ги, едва се сдържам да не купя една ножица и както не съм най- големия спец, да ги острижа, защото болшинството клони са сухи и мъртви, от долу избиват нови издънки, на места са се огънали и се е получил ефекта да избиват издънки по дъгата, но изобщо не са полагани грижи за тях минимум година.





Та така за розите... а за камелиите - продължаваме. Успях да се добера до една, която да снимам наистина без да бракониерствам в нечий двор, за да ви покажа какви едри цветове има, а и снимах още няколко...







И една бяла, за съжаление- почти нецъфнала още

Всички са на различна възраст, големина и се вижда , че и грижите за тях не са били еднакви, но висчки до една - щастлви и живи.
Та...такива ми ти работи с Франция, Нормандия и...камелиите. Спирам да ги снимам и да не ви дразня вече и вас или- почваме да създаваме балкански вид- студено и зимоустойчив и не така влаголюбив. То всъщност... сиурно точно по този начин се раждат хобридите - от огромно желание за нещо което вирее някъде да бъде пренесено другъде, където няма никакви шансове за живот.Така огромното желание, с къртовски труд дава новите видове.
За днес се изтощих вече, ха-ха, ама от психическа умора да искам камелии , както и от неочаквания удар под кръста- да се събличам-обличам и меря...щото Вилфрид реши, че не може само за него- трябва и за мен, се прибрах в къщи с последни сили. Сега вирвам заслужено краката на горе, защото сутринта успях и да импровизирам и ушия нещичко - ха-ха - специално с мисията ''ХобиКафе'', така, че съм заслужила мързелуване и...премрежени сънища за напъпили, цъфтящи и прецъфтяващи ...камелии в бяло, нежно розово, цикламено, оранжево-цикламено, червено, наситено розово, цвтят наподобяващ сьомга...Боже, Боже!
Та за довиждане - новото ми тефтерче за бележки

[Noel]

Ех,че хубаво....

[dal]

Камелиите - прекрасен репортаж за тях
А колкото до Нормандия - там е типично "английски" климат , зони над 7Б-8 -за камелиите новозеландските ленове и най различни други растения там е повече от доволно - с духалката гълфстрийм откъм океана -влаги дъжд вятър мъгли облаци нестабилно време и меки зими почти без сняг

[ida_ili64]

Привет отново !
Днес ще ви разходя до съседното населено място Carteret. Реално се водят три населени места. На мен ми е трудно да ги разгранича и разделя. Барневил, Картере и Барневил-Картере. Така се преливат от кръгово в кръгово, че е трудно да разбереш кога едното е свършило, а другото- започнало. Тук е момента да кажа, че Французите са фенове на кръговото движение. Ако изминете разстояние по републиканската мрежа по вече от 10 км, без да се завтртите поне на едно кръгово, значи или нещоне е наред , или - сте излезли извън пределите на Франция .
И така, понежа казах, че няма да показвам вече камелии( освен ако не издържа някой ден и не ви покажа моите две красавици в саксии, поместени на дъното на двора ни до стената на зида, за да са на завет, ако изобщо тук такова понятие е възможно да съществува), ще започна от паркинга пред двете ресторанчета



, които бяха пълни с хора и ние решихме да поседнем и пием по нещо.Уви, сервитьорката много бързо ни охлади радостното предвкусване на удоволствие: пълно слънце, опънати крака и премесен с наситен на сол въздух , и тук там прелитащи чайки ...Можем да седнем само, ако се храним , та така едва бяхме седнали и... ни изгониха .
Докато Вилфрид обаче седеше на масичката, успях да открадна малко време и щракна няколко снимки, ето една от тях
.
И понеже пътя на горе ме привлече неудържимо, помолих Вилфрид да поеме на там. Речено-сторено. Това, което аз ще ви покажа уви, не разкрива цялата живопистност и красота на мястото, но тъй като снимките ги правя винаги в движение почти и пътя е много завойчест, докато видя красивия обект и се наглася да щракна - или хващам опашката или- снимката е размазана, поради скоростта.Обаче в следващата седмица, ако има топъл и слънчев ден, ще отида още веднъж и ще спирам на всяко красиво кътче, за да снимам.
Красотата идва от живописния бряг, скалистия масив на брега

и голямата денивилация на дворовете, в съчетание с къщи, построени преди столетия от основния наличен материал там - камък.
И така, по пътя на горе...



Всичко е оградено по стръмното изкачване нагоре с каменни зидове.
Когато превалихме билото, по моя молба спрахме ето до тази къща, за да снимам.Това е първия толков чер път, който видях тук, качващия се нагоре покрай двора на къщата

Лъкатушещия път на места следва извивката на залива долу, а на места се обръща в полусфера, обратна на залива- красиво е.

Когато се обърнах назад по пътя, погледа ми засече ето тази руина

дюните, с причудливите бамбукови оградки

и разбира се океана, с оглеждащото се до блясък в него слънце и фара - поредния.


Още една поредна красива крайпътна къща


и поредната кула- фар на високия бряг

Малък късмет, да успея да снимам и хвана самото светещо нощем ''яйце'',поне аз така си го кръстих.

Впечатли ме стоицизма на тези две дървета

зелената тучна трева на тази поляна, както и причудливо скритото в ниското имение

величието на тези крапътни дървета...

Стигайки отново най- високата точка, започваме спускане точно от обратната на океана страна към градчето...


Ще ви покажа серия от снимки, без коментар, мисля, че всеки ще намери по нещичко, което да го завладее и стопли душата му, а ако на някой не му харесва, просто да смени темата, тя не е от задължителните четива в програмата за 8-ми клас .

[ida_ili64]

На тази къща ме впечатли целия освежаващия ефект, получен единствено от очертаването на прозорците

Тръгваме по търговската уличка на градчето, която е... точно около 200 -300 метра- няколко бутика за дрехи, магазин за списания, цигари и тото, който играе и роля на място, за получаване на колети пратки, няколко магазина за сувенири, хотел, ресторантчета, пекарна, месарница, магазин за цветя..това са обичайните магазини в населените места тук.

Агенция за продажба на имоти

Търговската уличка, погледната от другия й край...

Тръгваме по широкия крайморски булевард, който в дясната си страна е алея с няколко паркинга, а в дясно се движат двор, след двор, и доста големи имения...
В тази къща явно четат за Фен-Шуй, и са си боядиали вратата в червено, за да привлекат богатството , което енергията Ци ще вкара в дома, влизайи през Ба Гуа.

Бих казала, че са му нужни доста средства за реновиране и е жалко,че и тук както почти на всякъде големите имения са оставени на съдбата си и времето да ги превърне отново в това, от което са били изградени - купчина камъни . И само шепота на вятъра ще разнася из времето и пространството истирии за любов, щастие, омраза, величи и падение на тези места, някога пълни с живот, а днес- просто поредния антураж за снимка.
Някои от тези, които са с по- малки къщи имат касмет да бъдат взети и новите им обитатели да ги реновират, както тези например






Поредния хотел

а на паркинга срещу него рядко явление- за Франция, три продукта на немската автомобилна индустрия един до друг-при това с френски номера .

Понеже на връщане шофьора вече бях аз, минах както винаги по възможно най-тесните и завойчести пътчета, попаднах в няколко селца, а пред една къща ни посрещна ето това ооооогроооомно алое - красота!





А тази къща пък цялата е '' опакована '' в тази странна найлонова материя- сега я пускат на продажба в един от суперите и пише, че е срещу бурени

Когато стигнахме това ясто, се питах къде свършва небето и от къде започва водата?

Решихме да се спуснем до паркинга в дюните... По пътя е пълно с мини-езерца, от събралата се във вече подгзналата земя вода, която не може да бъде попита вече

А на самия паркинг срещнахме любители на тази странна каручка - който я подготвя за приключение- още не й е опънал платното...

За съжаление, докато лъкътушех по пътчетата... изтървах възможността дснимам диска на залязващото слънце- изклюително изчистен залез, но пък ви се усмихвам самата аз на фона на розово-лилавеещото небе и ви пожелавам вълшебна вечер!