Форум HobbyKafe.com

еритрониум

Провокира ме цитата, който Acebia е сложил в началото на своята тема:
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
(от "Извора на белоногата" П.Р. Славейков)

Замислих се, че голяма част от изброените от Славейков цветя не се сещам кои са. Ако ги знаете мола споделете.

Леденчето е Месембриантемум.



Синият и бял кремък са ириси.



За "синкави рохли ранници",зная само ,че рохли означава рошави.

Много се впечатлих от латинското име на пъстролистната Пиринска гъшарка - Arabis ferdinandi-coburgii Variegatus ! Кръстено е на страстния ботаник княз, после цар Фердинанд I ... ти да видиш

Да, има доста растения, които са кръстени на Фердинанд и Борис III, напр. Hieracium ferdinandii-regis, Jurinea tzar-ferdinandii, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Abies borisii-regis, Anthemis regis-borisii, Colchicum borisii, Potentilla regis-borisii, Verbascum tzar-borisii. Старите ботаници са ги обезсмъртили, те и двамата са направили много за развитието на българската ботаника (и др. науки).

renimoss написа:Да, има доста растения, които са кръстени на Фердинанд и Борис III, напр. Hieracium ferdinandii-regis, Jurinea tzar-ferdinandii, Saxifraga ferdinandi-coburgi, Abies borisii-regis, Anthemis regis-borisii, Colchicum borisii, Potentilla regis-borisii, Verbascum tzar-borisii. Старите ботаници са ги обезсмъртили, те и двамата са направили много за развитието на българската ботаника (и др. науки).

Да така е . Когато ботаниката и зоологията са прохождали в България са имали крещяща нужда от хора като тях като меценати. Не че сега няма нужда ама хората са кът Ако отидете в Пиродонаучния музей в София, едни от най-старите и най-ценните колекции са подарени от Борис. И често са учствали в експедициите по ботаника когато се е описвала Българската флора, затова и толкова Български растения носят тяхното име.

имах късмета да видя наживо находище на Родопски Силивряк (Haberlea rhodopensis), на най-неочаквано място
голяма красота



а тук снимах растение , което , струва ми се , виждам за първи път

за това вдясно иде реч

Това ми прилича на роднината на татула - блян или попадийка (Hyoscyamus niger). А находището на силивряка е много интересно - това каменни стъпала ли са? Рядко съм го виждала върху обработени от човека повърхости (по подпорните зидове).

не са стъпала
скалата си е такава
и буквално на всяка издатинка имаше коренчета , но аз съм снимала с телефон , висяща на нокътя на дясното кутре

Гледам че темата е потънала и понеже напоследък съм се запалила по разни папрати та реших и за тях да понапиша нещо. Че по нашите земи има доста а ние не се заглеждаме много по тях. Ще започна с дребните че те ми са по на сърце

Обикновено изтравниче - Asplenium trichomanes. Дребна, много красива папрат която расте по влажни и сенчести места м/у камъни и в цепнатини. В народната медицина му викат страшниче, защото се предполага че лекува страх и неврози



Зелено изтравниче- Asplenium viridis. То прилича много на обикновеното, но няма тъмната черна жилка в средата и е по-нежно.



Златиста папрат - Ceterach officinarum. Също много красива дребна папрат, но с по-твърди листа и обичаща по каменисти и припечни места - нещо нехарактерно за повечето папрати



Сладка папрат - Polypodium vulgare. Това е папрат с едро пълзящо коренище по дължината на което израства по едно листо. Обитава влажни сенчести места близо до потоци. Коренището има сладък вкус от където идва името и естествено както всички до сега озброени папрати се ползва активно в народната медицина.



Естествено да не забравя и волския език - Asplenium scolopendrium



До тука изброените се срещат в по-голямата част от страната не се водят защитени въпреки че активно се събират от билкарите.
Сега за малко по-редките

Венерин косъм - Adiantum capillus-veneris. Който е ходил в ботаническите градини не може да не я е видял. Там тя се рамножава като плевел. Тъй като е сравнително топлолюбива и не понася силните студове в остъклените оранжерии се чувства чудесно. Но в България има три, четири находища в които вирее в диво състояние. Едното е край Кърджали - защитена местност „НАХОДИЩЕ НА ВЕНЕРИН КОСЪМ”, друго в скалите при с. Илинденци. За мен тя си остава най-красивата наша папрат.





Друга рядка и много необикновена на вид папрат е Лайколистна лунна папрат - Botrychium matricariifolium. Тя се среща по горски поляни в сравнително сухи местообитания. Среща се в Стара планина и Конявската планина.



И накрая една много импозантна папрат - най-голямата по нашите земи- величествена осмунда ( царска папрат ) . Това е огромна папрат която достига и надхвърля човешки бой. Много влаголюбива, расте в мочурища и заблатени брегове на реки. При нас се среща по течението на Струма



Пропускам орловата и женската папрати, защото тях всички ги знаете и завършвам с линк и една снимка от папратовата градина на нашия съфорумник Algol :

http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=49&t=4125