Форум HobbyKafe.com

В пристъп на непонятно вдъхновение сътворих този "шедьовър" в стил бебешки трилър, с илюстрации на автора
Племениците ми са вече големи, бебета около мен няма, ако някой иска да рискува с неговите може да свали в pdf формат от линка

https://www.dropbox.com/s/bv2yph0tsz10p ... a.pdf?dl=0

ln_none написа: ↑Дек 13, '19, 10:25 В пристъп на непонятно вдъхновение сътворих този "шедьовър" в стил бебешки трилър, с илюстрации на автора
Племениците ми са вече големи, бебета около мен няма, ако някой иска да рискува с неговите може да свали в pdf формат от линка

https://www.dropbox.com/s/bv2yph0tsz10p ... a.pdf?dl=0

Иха, харесва ми, много ми харесва, Ноне ! Ще го пробвам на внука ми, благодаря

ln_none написа: ↑Дек 13, '19, 10:25

https://www.dropbox.com/s/bv2yph0tsz10p ... a.pdf?dl=0

Много добра история ,Ноне Около мен малки деца няма ,но аз си я прочетох с кеф. Още от първата страничка караконджулът ми се стори много познат. Ми неговия братовчед живее у нас - космат и беладжия!

Разкрита съм Какво да правя, като при нас само караконджули и музи да искаш

Гео, аз имах обратния проблем със сина. Не искаше да участва в нищо, и до седми клас не спря да повтаря абсолютно всяка сутрин как не иска да ходи на училище. После сигурно проумя, че е безмислено.

Ето тук показва безмерната си радост на първи учебен ден, още в първи клас. Подразбира се, че нямаше смисъл да го снимам в други години.






А тук не знам как се съгласи да вземе участие в Ден на таланта. Той е този, който изявено протестира по свой си начин, че е на сцената.



А тук нещата са ескалирали

НикиІІ имаше огромен мерак да е ученик като батковците. Страхувах се, че като поумнее малко, меракът му ще мине и го записах на 6 г. в І клас. Беше много щастлив цял един месец! На втория месец се осъзна, но беше късно.
Впрочем, справяше се наравно с всички деца.

ljuboznatelna написа: ↑Дек 13, '19, 15:38 ... А тук нещата са ескалирали ...

Толкова са непосредствени като малки, всяка емоция е изписана не само на лицето, но и с езика на тялото. Милият, колко ли му е било неприятно!

Ето го и моя синковец като първолак. Не намирам снимката с пълните със сълзи очи, явно я нямам електронна, но и тук си личи измъчената усмивка.

Миличкия, иде ми да го гушна!
При нас на тези снимки няма толкова израз на емция, отколкото поза и преекспониране. Аз знаех приблизително какво ще се случи, направих всичко възможно да научи и измърмори трите си реплики и ших два дни костюм на врабче, който после подарих на госпожата, за да се отсрамим.

Днес си рових снимките, и не мога да не покажа какво е настроението при завършване на първи клас! Позирането пак е досадно, обаче очите блестят от радост! Нищо общо с първия учебен ден


Покрай премеждията на Агента с хакнатия профил се сетих, че в детската градина, след като два пъти преинсталирахме уиндоус заради него, легнеше ли болен, започваше да обещава:
-Мамо, аз вече няма да пипам компютъра, да не ме хване някакъв вирус!
Вярваше, че вирусите са единствено компютърни

Значи до седми клас викаш. Деничка гледам е залепила на вратата на стаята си "НЕ МИ СЕ УЧИ И ТОВА СИ ОСТАВА ЗАВИНАГИ", а е само във втори клас...