Е, тази тема доста ме обърква. В моя свят (в главата ми) всичко е или черно или бяло, обаче тук не е така.
Тук "мизантропия" е твърде силна и след размисъл, напълно неподходяща дума.
А пък филантропията и човещината..., ами и те не са точно, каквото пише в речника.
Цветари сме всички. Дали някой ще съжали разсадите и от хладната стая и ще ги вкарва на топло всеки петък например.
Не бих направила това на разсадите си, нито на кучето си, камо ли на дете. Твърде жестоко е!
Всички сме плакали на "Моята прекрасна лейди". Ако го имате пуснете си го и го гледайте пак. Ако го нямате, намерете си го и пак го гледайте.
Като изключим хепиенда - всичко е там. Пренасяш някого за малко в рая и после го връщаш на улицата. Къде е човещината тук?
Абсолютно права е lila, само че много хора не я разбраха. Ако ще се дава любов, трябва да е трайно и детето да се чувства сигурно. По-добре на едно дете всичко, вместо на няколко по малко и от време на време.
За ябълките е друга работа, но и там темите са две:
Представете си възрастен човек - изпаднал в беда.
Милостинята е милостива само към даряващия. У дарения се генерират противоречиви чувства, ако е човек с достойнство. По-добре му дай работа и му плати справедливо, за да се чувства добре. (dal,
)
Ако е готованец е все тая. Каквото и да му дадеш или направиш, все няма да е доволен и ще те мрази.
Децата са друго нещо. На тях трябва да се дарява. За това подкрепям Diyana, но трябва да е абсолютно безкористно и без излишна показност. Ябълки, дрешки, ония пръчки салам - няма лошо, стига децата да не разберат, от кого са и да го помислят за онова нещо, другото, от което се нуждаят най-много,
но нямат шанс да получат.
Абе, както казах в началото, в тази дискусия, нищо не е, каквото изглежда.