Форум HobbyKafe.com

Госпожо Марче...
Вашето градиноваятелство винаги ме е хвърляло в умиление, щото при Вас се наблюдава един тънък финес, големо знание и велико търпение за нанизването на всеки детайл баш там, където му е мястото.
В тоз оазис, който сте грабнали от обкръжаващата го "урбанизирана среда", и сте го превърнали в уединено кътче, вдъхновяващо човешката душа да пее любовна лирика, има всичко: повествователна нишка и мелодия, ако щете – щото то са пътечки, па къщичка, па езерце с рибки, та паунчета и витиевати столчета, понякога обитавани от снежни човеци – ама "чешити с характери"!
Но всичко това е обединено в единна структура – вечнозелените храсти и монументалните скални струпвания, що сега ни показвате, държат пейзажа цял и през зимата.
Де у мойта глава да се беше появило такова обилие от умни конструкционни мисли, когито наслука и опипом бъцках първите китки из двора, ама нейсе...
Божествено е мястото ти – по девически смълчано и камерно в първите си пролетни трепети!

ПП Апа тия камънаци от Марково тепе верно стават за реплика на Стоунхендж!

Госпожо Гинче, сърдечно благодаря за този разбор!
Не мога да нижа думите така подредено и красиво, но недейте да скромничите, защото винаги Вашата градина ме е оставяла без дъх!

Ани, много се радвам, че се появи Липсваше ми градината ти! Във фейса е един тюрлю гювеч, и не мога да се потопя в градините така, както тук.

Допреди няколко дни държах пауните затворени, защото бях махнала найлона на тунела със салатите, и пернатите днес са в много любовно настроение Дори и белия ми скочи само веднъж





Както обикновено, са си разпределили територията на двора точно наполовина. Белият е в тази половина, която предстои да стане декоративна.
Там местих разни треви , насадих разни издънки, които се чудих какво да правя, безброй ириси, които изкараха по две-три години в саксии, и нямам представа кои точно са. Малко прекалих с червенолистните растения, и за баланс набутах и такива със синкави или сребристи листа Тази година съм си купила само пет рудбекии, за да направят и малко цвят там.Намерих място за декоративния нар от Мария. Пак ще местя и редя плочи. Другата седмица ще се фрезова и сее трева, а по-нататък ще отнемам от тревата, ако искам нещо да насадя.Нищо старо там не е пипнато. Стана голям гювеч, защото предназначението беше друго, и всичко бе съобразено с това, а сега се опитвам да съчетая несъчетаеми неща. На всичко отгоре ще има и кокошки



Да се върна пак на това, което вече си е хубаво





В темата за нашите градини писах, че за една дупка в иглолистната стена съм предвидила златен хималайски кедър. Този кедър ,докато си стоеше в саксията, малко ме озадачи, защото е златен само пролетта. В нашата почва има много растения, които вместо да са жълти, са зелени, или вместо да са зелени, стават жълти от хлороза, обаче това дърво не беше вадено от саксията!
Като го насадихме на едно друго място, забелязах че стеблото му не е право, а при всяко полягане са го връзвали за прът, и е станало вълнообразно. И стигнах до извода, че това не може да е златист хималайски кедър,за какъвто е купен, а е някаква плачеща форма. Затова и отиде на това, надявам се последно място. Там е царството на плачещите, голям рев пада! Плачещ лъжекипарис , плачеща ела, плачещ бук, сега и плачещ кедър И отгоре им - плачеща върба Затова пък листата/иглите са им много различни.
(винетирала съм го, за да го откроя)

Ей го, отвързах го от пръта, и той клюмна.



Ще го нагласям някак, само да сме живи и здрави.
Да ви се оплача от разсада си, на осми март го сях Понеже беше много зле, а времето много добре, направо го насадих, два дена си е добре. Не се смейте много

Ех, обожавам да гледам красотите, които ни показваш! Новата част от градината също ще стане райска. Няма несъчетаеми растения, просто ти не си свикнала с тази комбинация. Ще се получи и след време никой няма да знае, че преди мястото е било с друго предназначение. А на разсада какво му е? Много си е хубав! В момента при мен има домати, които цъфтят, домати, които пикирах преди 2 дни и домати, които сега никнат. Всяко нещо с времето си.

Люб, кедъра Cedrus deod. 'Golden Horizon' ли е? Купен е 2014
Моя беше легнал само първите няколко години. После се източи с два върха, но му трябва много пространство настрани.
2015

2018

2021

2024

Люб , не знам колко пъти се връщах да разглеждам !
Много е хубаво всичко!
А за пернатите кавалери да не говорим !

pepelqshka71 написа: ↑Апр 7, '24, 09:56 Люб, кедъра Cedrus deod. 'Golden Horizon' ли е? Купен е 2014

Много благодаря за подсказката, Пепеляш! Съдейки по характеристиките, той трябва да е.
ММ го донесе от разсадника, отдавна мечтал за такъв! Беше купувал от там и за една друга градина, там си е просто кедър аурея, и си е жълт постоянно. Не знам кой кого е измамил по веригата, но всяко зло за добро, мен ме устройва широк и не много висок, ще го кълцам ако прекалява.

Имам и Cedrus deodara ‘Feeling Blue , той така се опитва да гони върхове от време на време, и го скастрям
Имам само едно неприятно предчувствие - че ММ ще ми донесе някой ден и просто кедър деодара аурея

Днес следобед тази полянка, която преди беше зеленчук, беше фрезована, търмъчена, валирана, пак търмъчена, пак валирана, и последно търмъчена, сята трева, пак валирана и полята. Край!

От това:



Стана това:



После това:



И накрая това:







Насадих всякакви издънки, които бях захванала от милост, разни растения в саксии, защото много искам, но няма къде. Пък като има къде, току виж няма растение... И така две три години ги пазя да не умрат. Много ириси, които също от жал садях ту тук , ту там, че накрая и в саксии.

Най-хубавото тепърва предстои.

Разцъфтяха се градините!

Сега малко полезни и практични грозотии

Нали все обяснявам старо ново място на зеленчука, ами ето го новото. Тук пръстта е оригинална, независимо, че са изсипали сигурно един самосвал камъни и парчета тухли, и са ги разнесли на стотина квадрата.





Това са част от извадените от терена камъни, и тепърва ще се вадят още през годините. Засега остана само един ъгъл, където директно са струпали някога купчина чакъл. Засега там насадих...лапад Гледам, че се справя. Като имаме сили, ще разнесем и тази купчина някъде, където примерно ще бетонираме някаква пътека. Обаче наистина ни свършиха силиците.



Почвата е супер, такъв лук вадя от там, дето не съм вадила досега!

На малините (пресадени в края на зимата, и миналия месец) съм натрупала полуразложен компост, и малко окосена трева. Първо, за да опразня компостера малко и да мога да го прехвърлям, второ, за да пазя от заплевяване. Да си се разлага там, изчерпа ми се търпението.