Форум HobbyKafe.com

Колкото и да не ми харесва - кайсията цъфти



Не зная какво има в моята почва, че така тормози повечето растения, но пък махонията е цяла зима червена.



Тази пролет бергенията цъфти както никога друг път! Мисля да запълня още места с нея.



"Пилето" си има жълта опашка.



И по-общ план:



Вечнозелените кътове в моята градина са много.



Чешмичката се беше почти разпаднала, но ММ я възстанови трайно!



Има недовършени неща по водоснабдяването на водопада, но животът е пред нас



И още едно много показвано кътче в началото на пролетта изглежда така:

Люб, много е свежичко при теб Дори и само зелено да е,пак е красиво.Впечатлена съм от идеята за чешмичката ще си я крадна,да знаеш?! А откъде намери тези скални късове,ако може да споделиш?

Жълтите туфи са разкош! Много красиви снимките на големия, хубав екран...

Elatior написа: ↑Мар 2, '24, 17:29 Люб, много е свежичко при теб Дори и само зелено да е,пак е красиво.Впечатлена съм от идеята за чешмичката ще си я крадна,да знаеш?! А откъде намери тези скални късове,ако може да споделиш?

Крадете, няма проблем! Радвам се, че ти харесва!
Късовете, предполагам каменните (?) са от разбитото Марково тепе, на чието място изникна МОЛ. По неведоми пътища са стигнали до един празен двор, след чиято продажба стигнаха и при нас. Камион, багер, и оправен мъж. Не зная дали на снимките личи, но са огромни.
https://photos.app.goo.gl/WjMiALtcLRkX7VDT6
А тези на дупките са от един градински център.

Благодаря ти Наистина са огромни Доста труд и време сте хвърлили,но всичко си струва!Поздравления

ljuboznatelna написа: ↑Мар 1, '24, 23:13 Честита ви Баба Марта!!!
По този повод ММ си е купил този сервиз на Китка. Аз много се противих, но той като каза - като мартеничка е, искам го за баба Марта! И така, на 1-ви март винаги сме бели и червени

Вчера влизах в едно малко магазинче в което имаше на разпродажба съдове единични бройки,изостанали от панти века.
И там мернах една чиния с такъв червен кант от страни.Все пак сега като гледам твоята снимка ми се струва,че онзи кант беше по-тъничък.Чинията беше една.Само заради твоята снимка и моята лудост щях да я купя.Но имаше елипсовидни чинии и те ми трябваха повече в момента.Домашните си умират да ги ползват точно тях и всичко ми е заминало вече,останала бях само с една.Взех си последните няколко бройки.Различни са,но нямаше еднакви.Не можех и да нося повече.Днес може да ида пак на лов за съдове там и да взема онази чиния с червен кант.
Една чиния само,а сякаш докосвам миналото с нея.

Ех, Шами... Пожелавам ти да си намериш Твоята чиния. С всички вещи е така. Втурваме се към тях, защото ни носят емоция. Дали нова, дали стара... Имам чувството, че с възрастта това желание да си припомним по някакъв начин миналото се засилва. Знаеш ли колко хора познавам, които искат, примерно, просто лилав люляк. Аз казвам - ама той цъфти само веднъж. Нищо, баба имаше такъв в двора, искам същия. Или лешник. Ама той пуска много издънки, вечно някаква борба. Нищо, татко имаше такъв. Или - нова градина, а в средата едан вишночереша, крива, кисела, безполезна. Но напомня за детството, когато са се катерили на нея. Аз пък си имам текома над портата, нищо, че прави издънки на десет метра, постоянно. Просто красив детски спомен.
А с вещите положението става направо критично
Аз, за разлика от ММ не съм сантиментална до степен да се зарина с вещи, но си имам едно ковьорче, което търсих с години. Точно то. Защото на село заспивах гледайки го. Мисля, че вече съм писала за него. Като го разгънах вкъщи и ревах с глас, просто няма такава лавина от спомени и емоции. После го изпрах, сгънах и прибрах грижливо. Знам, че го имам, и ми стига.

Хайде приключваме с чиниите, другата зима пак Пролет е!

Закачих си макрамето на прозореца на къщичката, недовършено. Не ми хареса пуснато, вързах го. Ако ще стои вързано, няма и смисъл да го довършвам, и без това почти нищо не личи. Всъщност го закачих за да определя дължината и да направя още някое възелче отдолу. Това ще е май.



Иглики имам много, но си купих и 40 теменужки. Обаче някак не ми стоят добре на снимка там, където са. Ще чакам да пораснат, и да не остане гола земя

Лелее, това макраме е грандиозен труд!!
Добре стои така вързано.
А фонтанът на малка снимка (на тел. съм) изглежда като скулптура в далечината

Lalel4e написа: ↑Мар 13, '24, 23:05 А фонтанът на малка снимка (на тел. съм) изглежда като скулптура в далечината

Трансформер