Лирика

[orkud]

Нещо много любимо от мен

Евтим Евтимов

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

[bouquet]

Този стих е текст на песен изпята от хахото, който пее за икебаната

[Fado]

АЗ НЕ ОБИЧАМ
Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
...
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.
Владимир Висоцки

[video][/video]

[Мария Николова]

МОЛИТВА КЪМ ЖЕНА МИ

О, земна Богородице, която
не Бог, а мойте три деца роди,
светице над светиците, най-свято
те моля: днес и вечно с мен бъди!
Живота, който даде ми, и вчера,
и днес ми дай, и утре, и навек!
И дай ми топлинка, да не треперя
сам сред желязото на тоя век!
Бъди все с мен в свят, пълен с чужда хубост –
една звездица в хаоса голям.
Води ме мълком, да не се изгубя!
Топли ме с дъх, за да не мръзна сам!
А аз – безсилен – ще ти давам сила,
която взел съм от самата теб.
А аз – безкрил – и тебе ще окрилям
във този безнебесен свят свиреп.
И хлябът, що ти дадох и ми даде,
и днес, и утре нека бъде свят,
за да нахраним с него всеки гладен –
и свой, и чужд, и беден, и богат.
И виното, което пием, нека
със всички други жадни споделим!
Домът ни да е стряха за човека,
почукал нощем за подслон! Амин!


Дамян П. Дамянов

"Прощална разходка" Непубликувани стихотворения
Библиотека Ретро, изд. millenium, 2010 г.

[Снежи]

Аз пак продължавам с еротиката

Искам те

Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.

Искам те!
Сега те искам!
Тялото да обладая,
силите ти да изстискам,
да потънем във безкрая.

Искам те!
Ще бъда нежен.
Във плътта ти ще потапям
свойта плът и във безбрежен
океан ще те разтапям.

Искам с теб!
Ах! Бяла роза!
Границата да прегазя,
да те вдигна, да те нося
на вълната на екстаза!

Искам те!
С любовна ярост,
теб със себе си да слея
и в красива нереалност
сладостно да отмалея.

[Мария Николова]

Браво, момиче! Никакво линчуване.
Ако любовта е пресечната точка на Ерос и Танатос, значи без Ерос тя ще е като двуколка с едно колело.

[Снежи]

Браво, момиче! Никакво линчуване.
Ако любовта е пресечната точка на Ерос и Танатос, значи без Ерос тя ще е като двуколка с едно колело.

Леллеее,че ми хареса това сравнение
Обожавам Дамян Дамянов ,но истината е ,че дълбоко в себе си се натъжавам ,когато го чета и чувството остава много дълго ........Хихихиии,направо съм си за линч

[Мария Николова]

ЛЮБОВТА ОЩЕ НИ ПРЕДСТОИ

Любовта още ни предстои
в своята най-силна експлозия
там, на ивицата на хоризонта,
когато единият остане отсам,
а другият потъне отвъд.

Зная, чак тогава
ще се видим, късогледи,
през лупата на липсата,
при светлината на сълзите.
И ще се прегърнат
нашите същества
до пълно преливане
едно в друго.

Боя се от тази възможност
на чувството,
което носим в себе си
като мина.

Искам да я отмина,
да я заобиколя, да я отблъсна,
да я разминирам от смъртта.
А все повече
се приближавам към нея.

Как ще понесем
разкъсващия взрив
на любовта между двама ни,
когато останем един?


1974
Блага Димитрова

[maili]

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това Обичам те?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък Земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най-временната от всичко.
Най-кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.

Маргарита Петкова
***********************
ПРИКАЗКА

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Дамян Дамянов

[maili]

Искам да знам...
Искам да знам, за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си...

Искам да знам, дали би рискувал да изглеждаш като глупак, заради любовта си, мечтата си, приключението да бъдеш жив...

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти...

Искам да знам, дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш, от страх да не се повтори болката...

Искам да знам, дали можеш в болката - на приятели или твоята собствена, да не я криеш, заглушаваш или "поправяш"...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш в радостта на хората, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да предупреждаваш някой да е внимателен или да помни ограничаващата ни човешка същност...

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш, е истина...

Искам да знам, дали можеш да разочароваш някой друг, оставяйки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си предател, непредавайки собствената си душа...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие...

Искам да знам, дали можеш да видиш красотата, дори когато не е красива всеки ден и дали можеш да си Божието присъствие в живота...

Искам да знам, дали можеш да живееш с поражението - твоето или на някой друг - и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново...

Не ме интересува, къде живееш и колко пари имаш...

Искам да знам, дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости и да направиш каквото е нужно да бъде направено за човека, когото обичаш...

Не ме интересува, кой си и как си дошъл тук...

Искам да знам, дали ще застанеш до приятел в огъня и няма да се отдръпнеш...

Не ме интересува, къде и какво си учил...

Искам да знам, дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина цениш и харесваш компанията си в самотните моменти...

Искам да знам, какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши...

Друго не ме интересува, само това искам...

Автор - Oriah Mountain Dreamer