Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Гео, граф]

Да си припомним ...

Ей, това го знам - Михаел Енде, произведението трябва да е Приказка без край (аз май харесвам повече Момо )

[РОУЗ]

"Приказка без край", беше ми любима, през няколко години я препрочитах.

Ах, Графинята ме е изпреварила.

[Албена]

"Приказка без край " - Михаил Енде
Много сте бързи ! Докато го напиша и двама са ме изпреварили.
Гео ,ти си .Затрудни ни ,ама не много !

[Гео, граф]

Ще чакаме ли Маранта да потвърди или да пускам цитат

[maranta]

Давай, Гео
И аз обичам Момо и хич не харесвам сиви хора

[Гео, граф]

Готова съм

''Защо пастирят нарича шилетата си пупави?
Нарича ги пупави, защото растат предимно на корем. Според местния говор пупа значи корем. Пупавото се употребява главно в среден род, за да се подчертае неговата недоразвитост и инфантилност. Това понятие се разпростира не само върху домашните животни, то засяга също така и човека, особено децата. При неправилно хранене и отглеждане децата стават пупави и колкото повече растат, толкова повече пупавеят. Да запупавее може, разбира се, и възрастният човек, но при възрастния за разлика от децата това ще рече, че наред всичко е и малко възглупав — запупавял му е акълът. Когато едно нещо започне да пупавее, отърване няма…" Съдба, какво да се прави!''

[Албена]

Вълшебникът Радичков !"Пупаво време"

[Гео, граф]

Любимият Радичков! Бени, ти не остави на другите време дори да прочетат цитата .
Давай

[РОУЗ]

Дайте нещо по-трудно, де.

[Албена]

"Консулът на Хегемонията седеше на балкона на абаносовия си космически кораб и свиреше „Прелюдия в до диез минор“ от Рахманинов на древно, но добре поддържано пиано „Стенуей“, докато в блатата под него скачаха и ревяха огромни зелени гущероподобни твари. От север се задаваше гръмотевична буря. Синьо-черни облаци се открояваха като послесмъртни петна върху фона на гора от гигантски голосеменни растения, а слоесто-купестата облачност се издигаше на девет километра височина в кипналото небе. Светкавици къдреха хоризонта. Недалече от кораба, в ограденото поле, от време на време помръдваха слепешката неясни силуети на влечуги, кряскаха и после стремглаво изчезваха в синьо-виолетовата мъгла. Консулът се съсредоточи над един труден пасаж от прелюдията, без да обръща внимание на приближаването на бурята й нощта. "

Нещо малко по-трудно ,ама Гео го знае!