Гледам, че масово не се прави разлика между кралско и ангелско мушкато, а това са две съвсем отделни големи групи растения. И да разберете що съм толкова въмУтен то това е все едно да не се прави разлика между зонартик и зонално.
Ангелските не са миниатюрни кралски, а са група, която в родословието си има кралски, но повече влияние върху техните черти получават от другият основен родственик, а именно Pelargonium crispum. За това и ангелските са по-компактни, по-разклоняващи се, с по-малки цветчета, лесно се издължават при по-слаба светлина, листата са им по-дребни и в повечето случаи по-врязани, а някои имат и аромат. Не ми казвайте, че не ви е направило впечатление.
След този словестен карате чоп
да ви се оплача и да ви се похваля.
Първо лошото. Springfield Black e наистина много хубав сорт, пъпките са черни като въглища, тъмен и кадифен махагон като цъфне, НО малко топлина и почва да чупи баграта, което е много дразнещо.
Долните венчелистчета спират да са толкова наситени и вместо това получават цикламено хало. Видиш ли го такъв счупен дори няма да се сетиш, че това е Springfield Black. За жалост го нямам сниман такъв, но имам снимки от когато цъфна в хладината.
Пъпките в началото са белички, след това порозовяват, минават през цикламени докато стигнат до този черен цвят преди да се отворят.
Това му бяха първите цветчета. След това се отрупа, ама все със счупени... къ да се прежалиш и да го снимаш
(добре де, просто забравих )
Хубавата новина е, че Turkish Coffee от Фибрекс се оказа по сорта си.
Няма и 5 пръста височина, ама се пъне да цъфти.
Естествено и на този хубав сорт му намерих кусур. Оказа се, че тъмният цвят по върховете на венчелистчетата е заради онази характеристика, която никак не харесвам, заради която те изглеждат като наядени от трипс, но ще си сърбам супата сега, пък и майчето само чака някой регал да ми писне за да си го отнесе с усмивка до ушите.