Re: Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни
Публикувано на: Авг 21, '23, 13:38
Ахахахаааа, Люб, при теб май обикновено всичко завършва с леко Тряс! !!!
Уф, да му се не види, в тази посока нямам с какво да се похваля за съжаление, аз карам като мъж. Всъщност имам! Точно в смисъла на днешния ни празник с Шефа
Шофьор съм от няколко месеца и в общи линии карам само когато той е пил или сама, което е за предпочитане. Прибираме се късно вечерта от гости при родителите ми, той си е подпийнал и не спира с коментарите от рода на: ''Пуу, тая дупка я изпусна, я се върни, за да минеш и през нея! Дали не е време да превключиш на пета? Стой си в лентата, какво криволичиш ту на банкета, ту по осовата линия!...'' На поредната забележка така ми кипна, че скочих с два крака на спирачката, колата леко поднесе на пясък по пътя, овладях я и заковах на място. Той естествено не беше с колан и се беше насъбрал на предното стъкло. "Какво прави, бе, откачена жено?!'' А аз с най-овладяния си тон, тихичко просъсках: "Ако кажеш още една думичка, ще ударя колата в първия стълб, ама така че аз да остана жива, толкова мога да карам, ясно ли е!!!"...... Смаяно мълчание. Мисля, че изтрезня на секундата. До в къщи ни гък, ни мък. Прибрахме се в пълна тишина, легнахме си даже без лека нощ. На другия ден плахо ме попита: ''Ти това снощи... верно ли го мислеше?''
Уф, да му се не види, в тази посока нямам с какво да се похваля за съжаление, аз карам като мъж. Всъщност имам! Точно в смисъла на днешния ни празник с Шефа
Шофьор съм от няколко месеца и в общи линии карам само когато той е пил или сама, което е за предпочитане. Прибираме се късно вечерта от гости при родителите ми, той си е подпийнал и не спира с коментарите от рода на: ''Пуу, тая дупка я изпусна, я се върни, за да минеш и през нея! Дали не е време да превключиш на пета? Стой си в лентата, какво криволичиш ту на банкета, ту по осовата линия!...'' На поредната забележка така ми кипна, че скочих с два крака на спирачката, колата леко поднесе на пясък по пътя, овладях я и заковах на място. Той естествено не беше с колан и се беше насъбрал на предното стъкло. "Какво прави, бе, откачена жено?!'' А аз с най-овладяния си тон, тихичко просъсках: "Ако кажеш още една думичка, ще ударя колата в първия стълб, ама така че аз да остана жива, толкова мога да карам, ясно ли е!!!"...... Смаяно мълчание. Мисля, че изтрезня на секундата. До в къщи ни гък, ни мък. Прибрахме се в пълна тишина, легнахме си даже без лека нощ. На другия ден плахо ме попита: ''Ти това снощи... верно ли го мислеше?''