Лирика

[Fado]

Водолейче, !
И още нещо много любимо на Жак Превер...

Аз бях на пазара за птици
и купих птици —
за тебе,
моя любов.

Аз бях на пазара за цветя
и купих цветя —
за тебе,
моя любов.

Аз бях на пазара за железария
и купих окови,
тежки окови —
за тебе,
моя любов.

А после отидох на пазара за роби
и те потърсих,
но така и не те намерих,
моя любов.

[al.yank]

много го обичам това :

Танцуваш горе
Васил Сотиров


Танцуваш горе
под самия купол-
единствена,
мечтана,
цяла в бяло...
Прощавам ти,
когато паднеш духом
и все се моля
да не паднеш тялом.
Падението-
чака го мъжете...
не падай,
сетен лист
на мойта есен!
Танцувай,
ах,танцувай по въжето,
с което утре аз ще се обеся.

[johnstalker]

Аз знам едно стихоплетче само. Ама то е 'ного вярно.

"Всичката култура, се върти около кОра"

[lila]

Каква тънка душевност - завършен поет

[johnstalker]

ТакъФ съм си аС...

[Миша]

[video][/video]

[vodo-leika]

Миша, прекрасно е! Благодаря ти!

[Снежи]

Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

И моят вечен фаворит СТАНКА ПЕНЧЕВА

Човек трябва да бъде така богат,
Че след всяка загуба да му остават
Още скъпи неща в този свят:

Една работа, която да го поглъща,
Една песен, изпята от сърце,
Едно дете, да го чака в къщи..

Но ако всичко е вече загубил,
Ако нищо не чака от новия ден,
Ако не може да люби –
Той ще умре като ствол обгорен.

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

[Titi]

Цената на доверието

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

Станка Пенчева

ейййй, че хубаво!

[Мария Николова]

ДА БИХ БИЛА

Да бих била като Земята
неизтощимо променлива!
И твоят поглед в кръговрата
наново все да ме открива.
Да бих могла да съм такава:
на никого не се опира,
а колко твърда тя остава
и никога сред път не спира.
Да бих успяла като нея
да понеса невъзмутима
и бурите и снеговея
на мъртвата, преходна зима.
А после да разцъфна цяла,
като изпод снега родена,
с безбройни ручеи запяла,
богата, пъстра, обновена.
Да бих в душата си стаила
самата нейна необятност
и притегателната сила,
с която всичко взе обратно.
Тогава нека те изпратя
накрай света с очи засмени.
Ще знам: дори от небесата
ще се завърнеш пак при мене.

Да бих била като Земята!


Блага Димитрова 1958 г.