И нека всеки ден да бъде чудо...

[lila]

Мори, ти си знаеш за отдавна обзелите ме любовни чуства към теб

Доре, ще те доложа на мЪжо ти

Доре, след тая заплаха на лични - няма да посмея

[Moria]

Днес е ден за поезия.

"Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум."
"В понеделник, когато е топло, аз си мисля това-онова и най-често в главата ми чопли това Онова ли е и онова - Това.
Във вторник завей, завали ли - аз се блъскам кат птичка в кафез и се чудя и мая дали е... дали тез са Онез и онез - Тез?
Във сряда под облаче бяло се замислям и нямам покой - мисля де се е чуло, видяло кой Какво е и какво е Кой?
В четвъртък, щом всичко замръзне - всяко клонче със скреж е покрито ... Мисля. Мисля... дорде ми омръзне, че които са Тез - не са тез, Които.
"Ами ако изпея първия стих два пъти много бързо, може би ще се окаже, че пея третия и четвъртия стих, преди да съм помислил за тях, и така ще стане Хубава Песен. Хайде!"
Пей, хей! За живота на Мечето! Пей, хей! За живота на Мечето!
Нямам грижа вей ли, или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне, или се топи, щом муцуната ми е потънала във мед!
Пей, хей! За Мечето!
За Пух в мраз и Пух в горещо,
скоро ще получа пак нещо!!"

Ей това мече, домързяло го е да напише нещо за петъка.

Колко е прекрасно да си с много малко ум и толкова много мъдър!
Какво щастие!!! – гърненце с мед.
Вижте го само


Познавам хора, които мислят че биха били щастливи от гърне жълтици.
Признавам, че има дни в които и аз мисля така, особено в дните за ипотеката.

Днес обаче тръгвам на пътешествие да открия кои са скритите желания на сърцето ми. И кое наистина ме прави щастлива?

[Мария Николова]

Благодаря ти за темата! Радвам се, че я отворих и разбрах, че точно от тази тема имам нужда.

[Satori]

Сигурна съм, че все има някой който си е казал : Яаа, тая Мория пак е изтрещяла нещо"

Вместо "изтрещяла" , как ти звучи "приятно луда"?

[Moria]

Като оксиморон.
Да махнем "приятно", а?

[дарето74]

Аз от няколко години не съм атеистка. И благодаря на Бог за всичко, което ми дава. Някои ще попитат какво толкова ти дава?
Ами малките и простички неща. Дори това, че ги забелязвам и им се радвам е дар от Бога.
Колко от вас усещат топлина и радост при вида на чуждо щастие, дума казана от сърце.
Ако това понякога ви просълзява, знайте, че то идва от Бога.
И нека никой не казва, че не съществува. Защото той просто не го е докоснал.

[Moria]

"Този ден е от Господа сътворен, да му се зарадваме , и да се развеселим!"

Според еврейското броене, съботата е седмия ден-денят който Бог си е дал почивка.
И на мен ми се почива днес. Да, ама аз не съм Годспод, а най-обикновена средностатистическа жена.
Събудих се с мисълта: Днес трябва да свърша толкова неща: да изпера, изгладя, да сготвя, да чистя, да направя ддс-то...
Да отложа част от задачките не беше утешително,от опит знам, че това повече утежнява нещата. Натрупването на купа с неизмити чинии и неизгладени дрехи хич не ми помага да се почувствам по-добре.
Къде тогава беше ключа в това да не позволя този ден да ми тежи? И да се радвам.

Може би промяна на мисълта?! Ако избегна това „трябва" някак си. То че трябва, трябва да се свършат тези работи. Но... не е ли по-добре така: Благодарна съм, че днес мога да......
Имам две чудесни деца и любящ съпруг край себе си, за които всъщност готвя, имам дом, който да почистя, и в края на краищата здрава съм и съм си тук, у дома. Нещата започнаха да ми изглеждат по-различно.

Може би ще се с тори странно за някои от вас, че правя такава драма. Знам, че има хора които умеят да се събуждат с радост и така посрещат деня. Дори тук познавам поне двама, които твърдят че точно така живеят. На тях-Евала!

Но също така знам, че има и хора като мен, които в повечето дни се събуждат с мисълта как да изкарат деня накак си или просто как да убият времето. И най простите неща за вършене изглеждат достатъчно обременяващи.
Стискам палци на всеки един от тях днес да намери своя ключ, който ще отключи извора на радостта от живота.
Ако искате опитайте с моя – благодарността.
На мен ми помогна Днес.

[jina_ina]

Moria, ако знаеш колко много хора се чувстват точно по този начин!!!! Но нямат смелостта да си го признаят, може би... Да ме извинят ранобудните, работливите и организираните! Знам, че ви има и се радвам, че ви има! Иначе кой ще ни "ръчка"... !
Някъде бях прочела нещо, което винаги цитирам (в смисъл - оправдавам се): "Това, което е за сега, няма да стане за после. Това, което е за после, няма да стане за сега. Това, което е за сега - ще стане сега!" Кажете ми, ако знаете, на кой е тази мисъл (сигурно не добре перифразирана от мен!) Ето така ми минава по-лесно деня. Опитайте и вие ако искате.
Дали пак не обърках темите?!

[dora]

Спя по няколко часа(не повече от 4-5)
Успявам да намеря време за повечето неща, които обичам (щом успявам и да вися тук ).
Никога не съм живяла с други хора -освен мойте момчета и това някак ме кара да се организирам.
Правя си списък, защото се ужасявам да не забравя нещо ,което съм обещала да свърша
Много рядко (ако децата са болни)се събуждам с тревога или притеснение.
Не очаквам големи неща да ми се случат и ми е кеф ,ако има и малки такива.
Така разбирам и щастието - то зависи от това ,което искаме за себеси и близките (не говоря за материалните неща)
По-често ми се случва да мисля ,когато денят си отива -дали този ден можеше да е някак по-различен?
Ежедневните домакински грежи понякога ме дразнят ,защото са си време ,което съм можела да прекарам някак по-различно със семейството си , но като те чета Мори ,да така е ,ако нямах нищо нямаше да имам и грижи.
Отново ти благодаря ,че ме накара да поразсъждавам за да си спомня важните неща.

[maili]

Цената на усмивката

Тя не струва нищо,а дава много.
Тя обогатява единия,без да направи другия по беден.
Тя трае само миг,но споменът за нея понякога остава завинаги.
Никой не е толкова богат,че да може да мине без нея, и
никой не е толкова беден,ако е облагодетелстван от нея.
Тя носи щастие в дома,насърчава добрата воля в деловите отношения
и е парола на приятелството.
Тя е почивка за уморения,светлина за обезсърчения,искрица радост за тъжния
и най доброто природно лекарство против неприятности.
Но неможе да се купи,изпроси,заеме или открадне,защото не представлява никаква ценност,
докато не бъде дадена от сърце другиму.
И ако в забързаното време,някой е бил твърде уморен,зада ви се усмихне,
не бихте ли му подарили вие една усмивка?

Усмивката е вашия пратеник на добра воля.Усмивката прави по светъл живота на онези,до които достигне.За онзи който е видял десетина души да се мръщят,чумерят, или отвръщат лице,вашата усмивка е като светъл лъч,пробиващ облаците.Особено,когато този някой се чувства потиснат от отношението на началниците, от клиентите,от учителите,от родителите,от децата....Усмивката може да му помогне да разбере, че не всяка надежда е загубена,че на света има и радост.
Това си чета когато не се чувствам добре.