Форум HobbyKafe.com

Превеждах книги. На механична пишеща машина. Ако направех грешка, препечатвах цялата страница наново. Понякога два или три пъти. И така 600, 700, 1000 страници. В края на всеки ръкопис от пръстите ми течеше кръв.

Я, като сме се събрали тука, все дето помним за добро или зло, не много далечното минало, да ви питам за едни вафли...
Бяха едни с бял крем, по-малки от обикновените, по десетина в прозрачна опаковка... Бяха невероятно ароматни!!!
Бяха теснички, на два реда може би по 5 или 6... По-тънички и много вкусни!
Нещо много често си мисля за тях - опитвам разните предложения из пазара, но не мога да открия такива... Някой спомня ли си какъв беше точно аромата - ванилия ли, какво...
Нервирам се на себе си, че не си спомням добре... Адски ми харесваха!

Gonel, както виждам ти си след мен във времето, та не бих могла да помогна, обаче се сетих за едни подобни сладости от моето време, наричаха се "Златна есен", колко пъти по-късно се опитвах да открия същия вкус - не успях, въпреки че купувах всичко което носеше това име, или ми напомняше по някакъв начин на онези златни есени. Вече си мисля, че човек запазва някакви идеалистични представи от детството си, които не са много истински. Дали?

gonel написа:Я, като сме се събрали тука, все дето помним за добро или зло, не много далечното минало, да ви питам за едни вафли...
Бяха едни с бял крем, по-малки от обикновените, по десетина в прозрачна опаковка... Бяха невероятно ароматни!!!
Бяха теснички, на два реда може би по 5 или 6... По-тънички и много вкусни!
Нещо много често си мисля за тях - опитвам разните предложения из пазара, но не мога да открия такива... Някой спомня ли си какъв беше точно аромата - ванилия ли, какво...
Нервирам се на себе си, че не си спомням добре... Адски ми харесваха!

Ванилия!

И с аромат на малина имаше такива. О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!

milena02 написа:Превеждах книги. На механична пишеща машина. Ако направех грешка, препечатвах цялата страница наново. Понякога два или три пъти. И така 600, 700, 1000 страници. В края на всеки ръкопис от пръстите ми течеше кръв.

Моята беше чешка "Консул". Ще ви разкажа как стигна тя до мен. Приятелка учеше в Москва и искаше да ми накупи куп неща, за които нито аз имах пари, нито тя. Измисли някаква схема и ми каза да купя чифт дамски обувки и една дамска жилетка за следващата й ваканция. Общо струваха 22 лв. Дадох й ги. Продала ги. С парите от тях купила стока, която се търси в Белград и за следващата ваканция се върна от Москва през Белград в София. Като се върнала в Москва направо пачка направила от югославските дамски обувки, които бяха най-търсените и модни в целия лагер. И на следващата ваканция трябваше да посрещна този Остап Бендер в пола на летището, да си поема багажа: Въпросната пишеща машина (нейната беше "Ерика"), разкошни албуми репродукции от Ермитажа, фотоапарат "Смена", грамофон "Молодежний", любителска кинокамера "Кварц" 2 х 8, прожекционен апарат "Луч". След 10-15 г. последните два бяха нужни на сина й и естествено той ги получи, за да върви по стъпките на татко си.
Но отворих да пиша тук заради начина, по който аз редактих машинописна страница. Режа всеки ред на ивичка и върху лист залепвах с разместване, с дописване на нови думички и с изрязване на други. Накрая преписвах на чисто. В същото време мой познат, преводач на технически английски към някакво огромно обединение, работеше с американска електрическа пишеща машина. При нея всички букви бяха разположени в една глава. При удряне на клавиша, главата се извърта така че срещу карбоновата лента да застане исканата буква. Клавишната грешка се покриваше на листа с бял лентов коректор (който ми взе акъла ) и се удря правилния клавиш. И не се удрят клавишите, както при механичните машини до кръв, а така, както сега галим клавишите на компа.

Оооо, Марийче, електрическите пишещи машини и коректорите си бяха нечувана техническа революция. Родихме се направо! Пък като изялзоха първите компютри, пък текстовия редактор P2.... чудо!

Нещо ме е обхванало странно предколедно настроение и като ровех за българска музика попаднах на това.
Време което не само нашите деца няма да знаят но и ние не познаваме добре. Планините ни и морето каквото никога нама да бъде отново.

[video][/video]

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на XX век ... Какви бяхме, какви станахме

е , каква чудесна тема имало
цяло лято - на село
веем боб , берем царевица , ставаме в 5 да поливаме , подкарваме на дядо да дои овцете
къпят ни веднъж в седмицата с вода стоплена в меден казан на огън , отгоре всичко в сажди от царевичака
лампата "мигаше"
закланото прасе висеше на ченгел под стряхата
вода за пиене се носи от селската чешма
в началото и края на лятото ни теглеха на кантар дето виси на три вериги колко сме "наддали"
олиото се купува в бидон , всеки ден заявяваш колко хляб ще купиш утре , ако имаш повод да вземеш повече от две бири - също поръчваш предварително
хиляди дребни просълзяващи нещица ...