Форум HobbyKafe.com

Лелее, и аз се замислих

denitsavm написа:Лелее, и аз се замислих

ам щот си дечко На мен направо ми стана много мило и смешно, като видях снимката. И няма как човек от моето поколение да се замисли. Показах картинката на колежката ми, младо момиче, изобщо никакви асоциации не й предизвика.
Айде ще оставим още известно време младите да се чудят каква връзка има между двете

Аз съм от групата на знаещите...но не знам дали трябва да се радвам

Титии, само малко съм по-малка от теб ... имахме над 3000 касетки с брат ми , така и не намерих по-голямата част от музиката после в нета, а сега не ги и помня групите вече ... Но пък се сещам за една кутия с винчета и всякакви чаркове за касети, която пазех като очите си

Наскоро моя мъник, който не може да си представи, че има неща без батерии и някой играчки са просто играчки намери една видеокасета и попита "Това какво е?" , същия дето скоро ще стане на 3, много добре се оправя с юсб кабели, с интернет и разни технологии, но е много далеч от механичните неща

Ехх... какви телефони имахме едно време

https://www.facebook.com/pages/Tutu-and ... regradkata" onclick="window.open(this.href);return false;

Връзвахме бъз за колелетата и карахме по черните пътища...
Закачахме част от пластмасова капачка с щипка за вилката, така че да минава през спиците...
Украсявахме спиците с разноцветни телефонни жички...
Карахме колелетата "Украйна" "под рамка"...
Състезавахме се с лагерни колички...
Пробивахме капачка от бутилка в средата и я слагахме по средата на оживените улици...
Ядяхме мекиците с маджун...
Мамалига...

Имаше едни летящи кръгли пухчета, наречени "Щастие".
Всеки път като си улувях пухче си пожелавах - "Щастие, дай ми колело"..., но понеже бях трето дете в семейството, това не ми се случи

Албена написа:

Ей, че мило ми стана А помните ли магнитофонните ролки

Колко горд бе баща ми с "Грундика" Аз само дебнех да остана сама в къщи и да го пускам сама въпреки, че ми бе забранено да се докосвам до него

Много хубава и носталгична тема...
Спомням си телевизора ни "Опера" и колко плаках,когато си купихме нов...Помня шоколадовите фигурки завити в чудно красив станиол, пасти "Маршал"с три цвята блат,шоколад "Крава" и небет шекер.Помня,че исках да порасна бързо,за да мога и аз да се пързалям на ракетата в детската градина.Помня,че удуших кокошката на баба ми,защото я бях повила като бебе и я носих цял ден...Помня,че ме пращаха на училище с 10 стотинки-кифла+боза.Помня,че учителите ми изглеждаха като от друга планета/респектиращи и недостижими/.Помня също колко странни ми се струваха памперсите,които баща ми ми прати от чужбина за дъщеря ми и които слагах само когато излизаме на разходка,а през другото време си бяхме с онези 5-6 вида пелени.Помня дебелината на персийския килим,пердетата от плюш в цвят "старо злато" и полилеят от ковано желязо.Помня букличките от глухарчета и венците,които плетяхме, че беше ужасен срам да извикат родителите ти в училище и след това да те накажат да не гледаш телевизия Спомням си също,че имаше специална квота в учебните заведения за борци против фашизма и техните наследници,дори и в музикалното училище Но най-често си спомням ,че никога не съм изчислявала дали заплатата ще ми стигне да си платя тока и водата.Дори нямам спомен какви са били цените тогава..

цеци написа: Но най-често си спомням ,че никога не съм изчислявала дали заплатата ще ми стигне да си платя тока и водата.Дори нямам спомен какви са били цените тогава..

Е,чичо Гугъл помни много неща....Виж тук ...http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=668671" onclick="window.open(this.href);return false;

...При соца цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната - 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч...

А на мен страшно ми липсва онзи мирис на току-що изваден от селската фурна хляб,когато запъхтян дотичваш от къщи с пълен джоб зрели плодове,откъснати от нечие дърво по пътя и се нареждаш на опашката,стискайки монетата от 20 стотинки...защото вече предвкусваш как с рестото от 5 стотинки ще пиеш после в сладкарницата до фурната така желаната в горещия летен следобед най-обикновена лимонада...