Форум HobbyKafe.com

Хапчета за отслабване - acaiberry900.com Благодарение на тези малки капсулки отслабнах с цели 6 кг в първия месец, а в следващия с общо 8кг.

Ужас! Много си отслабнала. Здравословно ли е с хапчета? Не мисля...

Тутти написа: ↑Окт 17, '20, 20:31 Ужас! Много си отслабнала. Здравословно ли е с хапчета? Не мисля...

това е реклама , не ужас
не я мисли Анка

Lilly,

Много съм съгласна с казаното от joropetkov93 ,по точно написаното.
Даже си мисля,че дори и да си леко пълничка,ако се чувстваш добре,имаш енергия,движиш се и си щастлива няма защо да се тормозиш излишно.Хората са различни,телата им са различни.Не може всички да сме слаби и красиви и да сме еднакви.

Леле, леле, Anna315 от 2014 година до днес все отслабва и все има нужда от това. За 7-8 години само две мнения и то на тази тема. Не е лесно...

А аз обичам да дебеля нездравословно, Анке! (Дано да ти плащат добре за рекламата. )
Днес се притеглих на кантара в Еконт и се ужасих - отслабнала съм с цели 2.2 кг, моля ви се.!!!

Да се отчета, да скоро заемах целия кадър и не обичам да се снимам, децата знаят това и са ме щракнали отдалече без да искам , за да ми покажат, че вече няма защо да се крия толкова зад фотото.

За година и половина вече съм с 32 кг по-малко, няма да казвам колко бях




Сега с ортопеда решихме, че ще се справям радикално с проблемите след операцията и натравянето, омръзнаха ми хапчета, физиотерапии и други тинтири-минтири, които само те товарят и нищо друго, прати ме на кинезитераппевт, който тренира спортисти, чувствам се абсолютно не на място , но скоро се надявам да се престраша и на снимка близък план стига да оцелея , излизам от залата с треперещи мускули, и понякога до вечерта не минава, и дума нямам сили да кажа , днес тренирам в къщи и го давам по-лежерно

Чакаме близкия план, Мише!
ПравИ послушно всичките тинтири-минтири, защото те могат да те накарат да си доволна от себе си.
А никакви тинтири-минтири не могат да върнат пак на 60 години моите 80-годишни крака.

Давай смело Мише. Можеш повече отколкото си мислиш, че можеш.
Стигнах до този извод след като извървях пеша, с раница на гръб 1000 километра през септември.
Мислех, че няма да мога. Е, можах..
Мислех си, какво за Бога правя и къде съм тръгнала. И сама си отговарях... тук съм, защото искам да съм тук. И вървя, защото искам да вървя.
Днес съм сигурна в себе си повече от когато и да е. И ме сърбят петичките отново да поема по дългите пътеки.
И ти ще успееш щом си поела по пътеката. Успех.