Диалектните думи, обреди и приказки на нашите баби и дядовци

[violi16]

Мише, мисля, че песента е от Годеч, там се говори по различно от кюстендилско -софийския шопски.
Баба ми също произнасяше каве(кафе),вурня (фурна), беше от село което сега е в Сърбия.
Още казваше
Че си удурдишем- ще си го пригодя за по лесно ползване
Назладисувам- намирам кусур
Аляв- невъзпитан,глезен. (детето го поалявия- разглезиха)
Модро - синьо - лилаво. Помодрел- посинял ,звучи като,, помъдрял'' на руски

[Миша]

То и мойто село е до Сърбия, и думичките са ми много познати, Виоли, само че назландисвам у нас се казва, когато се мотаеш , чудиш се за нещо/на нещо ,туткаш се

Кико се назландисуваш, мори!

[violi16]

Да и в този смисъл съм я чувала да го употребява.
Доста думи за точно определени неща си имаха, с уеднаквяването на езика са се позагубили.
Прави ми впечатление , че турцизмите в шопско са по-малко отколкото в другите региони ,едно че сме по далеч от границата.
Второ, че сме по ,, дървени"" неподдаващи се на влияния, та сме съхранили нашите си думи

[РОУЗ]

Харесал си комшийката, обаче я дали на друг, не съжалява за нея, тежко му е , че го направили кум да им е - венчай куме, не проклинай, аз не кълна, сърцето кълне - творчество е това , народно.

Кавър
" onclick="window.open(this.href);return false;

[cvetnica]

Зрънкале - нарцис
алтънче - циния
зяпълче - кученце
моловка - мушкато
пати - хризантема
лятно пати - астра

[mama_li]

Въпрос ,помощ от публиката
Някой може ли да ми "преведе" песента на Гюрга Пинджурова

Певицата е от Трънско.
greeneyed е предала смисъла.
Плаво - русо
Чета ви и ми е едно хубаво! По стечение на обстоятелствата съм живяла в различни краища на страната и много от написаните тук думички и изрази са ми познати.
Сещам се за една дума от Еленските села
мисирка - пуйка.

[Миша]

Смисълът ми е ясен, обаче искам точен превод , поразрових се нощес и напредвам , оказва се, че трънският говор е съхранил част от старобългарския език , поръчах си в Сторето речник на трънския говор ,забележете, нарича се говор, не диалект!, току виж съм проговорила трънско-старобългарски

[violi16]

Миша, ще се радвам да прочета превода на песента !
В подкрепа на това че е много стар западния говор, добавям и друг глагол ,, оратим'' от ора( хора), както и оро(хоро). Не зная изговаря ли се в инфинитив, както е правилно да се представи.
Срещат се предположения в мнения по Древно българска история за произхода на името ни, свързани с тези думи ,,Ора на бога''- Богари , Българи .

[dung]

Днес като си разглеждах хризантемите се сетих за още една дума, използвана често от моята баба - "набарабонтя". Набарабонтих 80 саксии с хризантеми и сега се чудя къде ще ги прибирам.

[renimoss]

Като заговорихте за трънчани, дядо ми разказва следния анекдот, който твърди, че е трънски:
Двама трънчани зидари са на скелето. По едно време единия вика:
- Митре, шо лупну бе?
- Дреуту ми падну.
- Епа много силно лупну, бе.
- И яз бех у ню.