Засаждане на божури

[Shami]

Късно чадо,всичко трамбовах И забих колците за домати на свеки,да се знае къде има божур.
Сега стърчат сума колци с набодени пликове отгоре с надписи.Мани,мани,Свеки се държи за сърцето и се кръсти само

[artist]

Както обещах
Не съм специалист по божурите ... така че терминологично може да има грешки, но основното се разбира

Част Първа


1. Видове божури


Божурите са присъщи за северното полукълбо и се отглеждат от векове както в Европа, така и в Азия. За целите на градинския дизайн рода Paeonia се разделя на 4 групи въз основа на разположението в градината.

• Горски божури

• Дървовидни божури

• Тревисти божури

• Итох божури

Всички божури са устойчиви, дълготрайни и лесни за отглеждане.
Различават се по:
- време на цъфтеж,
- размери
- изложение /изисквания за слънце.

С две думи за типа
"Горски божури" (Woodland Peonies)







Горските божури са група тревисти божури, отличават се с предпочитанията си към сенчести местоположения.
Те са първите, които цъфтят през пролетта. Растат и се установяват в широколистна гора, където получават слънце през пролетта и сянка през лятото. Те са с нисък растеж, самозасяват се, като се разпръскват върху горската почвена покривка. Горските божури осигуряват трисезонна привлекателност, предлагайки нежни бели цветове в началото на пролетта, буйна зеленина през вегетационния сезон и драматични индигови и алени семенници през есента.
С няколко думи ...обичащи сянка, трисезонна привлекателност, добри натурализатори.


Дървовидни божури (Tree Peonies )



Те са дървесни многогодишни храсти. Цъфтят в началото на пролетта, след горските и преди тревисти божури.
Дървесната им структура поддържа гигантски цветове, с големината на чиния за хранене.
Достигат до големина на растеж над 2 метра.
Дървесните божури могат да растат на пълно слънце, както и в осеяна светлина. След цъфтежа, дървесните божури осигуряват на градината наситена зеленина през лятото, а през есента преминава в бронзово -лилава.
Родени в Китай и отглеждани от хилядолетия, дървесните божури растат бавно,
като произвеждат от 3 до 15 см нов дървесен растеж всяка година.
Изискват добре дренирана почва. С величествени, редки, спиращи дъха цветове, просто страхотни.
Раздеят се на три подгрупи:

• Suffruticosa

• Gansu

• Lutea

Първи цъфтят от групата Suffruticosa на дървесните божури. Ароматът доминира в тази група.





Групата Gansu е следващата, която цъфти.
Тази група божури е подгрупа от групата Suffruticosa, отличаваща се с лилаво "изригване" в центъра на всяко венчелистче на цветя.
Идват от района на Гансу в Китай, тези растения се наричат и божури Rockii,
тъй като Джоузеф Рок им помогна да станат известни извън Китай.
Бързо растящи за дървесни божури, изключително издръжливи и растат до 2 метра височина.
Тази група има тънки вълнообразни листа, които придават по-непринуден външен вид .
Склонни са да се опрашват кръстосано и произвеждат прекрасни семена, от които могат да се отгледат нови сортове.





Последният вид, които цъфтят, е групата Lutea, често се припокрива с периода на цъфтеж на тревистите божури.
Понякога наричана Delavayi, тази група е тибетски вид, която има голямо разнообразие от жълти, бронзови и портокалови.

Особено важно е, че хибридите на Лутея (Lutea) са основната дървесна божурна група,
която е била използвана за създаване на кръстосаните хибриди, които наследяват прекрасните цветове на лутея хибридите.




Тревисти божури



Тревистите божури (Herbaceous peonies) са най-известният вид божур. Те произвеждат едни от най-добрите цветове за рязан цвят.
Нуждаят се от пълно слънце и цъфтят във времето на прехода от пролетта към лятото,
като всеки отделен сорт цъфти средно 7-10 дни.
Листата им са изкрящо зелени и остават така през цялото лятото, като изсъхват до основата през зимата
и се появяват отново рано всяка пролет.
Култивират се от векове, като колекция от различни тревисти сортове може да предложи както продължително време на цъфтеж,
така и изумителен набор от цветови форми, цветове и степени на аромат.
Тревисти божури могат да се засаждат както през пролетта, така и през есента.
Подобно на повечето многогодишни трайни насаждения, те отнемат три години, за да цъфтят изобилно - заслужават си чакането.
Обикновено цъфтежът настъпва в средата на май в южните зони, в края на май в средните зони и в началото на юни в по-студените зони. Основа във всяка градина, най-добър за рязан цвят, дългогодишно.

Подгрупи:

• Fern Leaf

• Coral

• True Red

• Lactiflora

Видовете Tenuifolia (Fern Leaf), известни като папратови божури, имат трептящи, червени, прости цветове, с тънки листа, подобни на папрат, нисък ръст и най-ранни период на цъфтеж.
Tenuifolia е родом от Югоизточна Европа и вирее в алпинеуми, където дренажът е висок.

При кръстосването на Tenuifolia с Lactiflora се получават забавни хибриди.
Листата са по-малко разчленени от вида Tenuifolia, но остават дълбоко нарязани.
Стъблата са силни и цветовете ярки при тези хибриди.




Друга ранно цъфтяща група хибриди е Кораловата група (Coral),
специална подгрупа от тревисти божури, която е хибрид между Peregrina и Lactiflora.
Тяхните здрави стъбла ги правят отлични за рязан цвят, както и перфектни за отглеждане в градина,
тъй като те остават изправени, без да полягат. Ранно цъфтящи, прекрасни за засаждане в групи.
Двата сорта, които си заслужават са Coral Charm и Coral sunset.
След като цветята се отворят, те избледняват драстично, като имат склонност да се хербализират и да задържат дълго цвета.
Цялата цветова гама може да се види едновременно, когато тази група цъфти.





Истинските червени тревисти божури (True Red) са рядкост.
Често мислите, че сте намерили "червеното", но се оказва, че е магента!
Съществува обаче прекрасен набор от истински червени тревисти хибриди.
Те са към групата на mid-blooming (среден цъфтеж).
Някои от забележителните сортове, включват Red Charm, Henry Bockstoce, Many Happy Returns и Red Grace.





Групата Lactiflora е едновременно от най-късно цъфтящите и най-пълна и изобилна класификация на тревистите божури.
Това са спиращи дъха, класически, старомодни, ароматни и невероятно цъфтящи тревисти сортове,
които могат да се похвалят с до пет цветове на стъбло.

Те създават пищни, гъсти, многоцветни цветове и са типичен пример за названието "Божур"
или известен още като "Бабешки божур". Техният аромат ще върне спомените от детството.
С разнообразни нюанси на пурпурен пигмент, божурите Lactiflora цъфтят в цветове, вариращи от снежнобяло до тъмно бордо.
Това позволява лесното им съчетание в градината, тъй като цветовете се смесват без проблем, без да се блъскат (защото липсват нюансите на червени, коралови и жълти ).



Итох хибриди




Intersectional Peonies, известни също като Itoh Peonies, са хибриди,
създадени чрез кръстосване на дървовиден и тревист божур.
Тези хибриди произвеждат цветове и листа, напомнящи на дървесния родител.
Навиците за растеж обаче имитират тревистия родител, който през зимата умира до земята и всяка пролет се появява отново.
Хибридите правят дървесна структура, но тя остава ниско в основата.
Подобно на тревистия си родител, те предпочитат пълно слънце, но растат добре и цъфтят на осеяна слънчева светлина.
Зрелият Итох божур може да предостави до 50 или повече цветове с размер на "чиния за вечеря",
върху силни къси стъбла, които не изискват опора. Пикът на разцвет е близо до края на тревистия божур.
Всяко растение може да цъфти в продължение на 3-4 седмици, като през този период непрекъснато се отварят нови пъпки.
Могат да се използват за рязан цвят и предлагат широк спектър от жълти и златни тонове, които обикновено не се срещат при тревистите божури.
Итох хибридите нарастват средно до около 70-80 см височина.
Компактна им форма е подходяща за предната част на леха с многогодишни.
Прекрасни големи цветове, предлагани в уникален жълто-бронзов цвят, добре оформени растения, не е необходима упора.



ITOH / INTERSECTIONAL PEONY FLOWER COLOR




2. Последователност на цъфтежа


Осем седмици цъфтеж.
Чрез отглеждане на божури от всяка от тези четири групи,
вашата божурна градина ще цъфти до осем седмици, от ранна до късна пролет.
По-хладното време ще забави и удължи цъфтежа, по-топлото ще ускори и съкрати цъфтежа.

1. WOODLAND Peonies (Първи са горските божури)
2. TREE Peonies (peak typically around Mother's Day) (Следващи са дървовидните, около втората седмица на май месец)
3. HERBACEOUS Peonies (peak typically around Memorial Day) (Следват тревистите, около края на май месец)
4. INTERSECTIONAL Peonies (Последни са Итох хибридите)



1 и 2 седмица - Горски тревисти божури

2 и 3 - Дървовидни божури Suffruticosa

3 и 4 - Дървовидни божури Gansu | Lutea

4 и 5 - Тревисти хибриди Fern Leaf | Кораловите тревисти хибриди Coral | Истински червени тревисти хибриди True Red

5, 6 и 7 - Lactiflora Тревисти божури

7 и 8 - Итох хибриди




3. Избор на сортове


Дървовидни божури


Когато избирате сред тях има много променливи, които трябва да се имат в предвид.
Въпреки това дървовидните божури стават все по-редки.
Освен, ако вече не разполагате с богата колекция от божури, всеки сорт би бил прекрасен във всяка градина.

РАЗМЕРИ

Обикновено за тях е характерно след 10 години да достигне височина и ширина от 150-160 см
Въпреки това се класифицират като високи, средни и джуджета.
Растат бавно и отнемат 10+ години, за да достигнат пълен размер.
Засадени в по- студени климатични условия, може да забавят растежа
и не трябва да се очаква да достигнат пълната си височина.





разделят ги на три вида Conical, Partially Spreading и Spreading Tree Peonies.

СТРУКТУРА
TREE PEONY FLOWER POSTURE




TREE PEONY FLOWER COLOR


TREE PEONY LEAF SHAPE



Листата им осигуряват красота в градината в продължение на три сезона.
Те се появяват в началото на април и осигуряват пролетен, летен и есенен цвят.
Размерът на листа варира от дълги и тънки до големи и кръгли.


Важно!!!

Първо, дървовидните божури трябва да се засаждат там, където няма конкуренция от корените на големи дървета или храсти.
Засадете на разстояние 150-160 см. Да не забравяме, че растението расте бавно и ще отнеме време, за да запълни това пространство, но трябва да се планира съответно, тъй като Дървовидните не обичат да бъдат премествани.

Второ, те се нуждаят от неутрално pH и почва, която е богата на компост.
Както всички божури, те не понасят прекомерна влага в "краката" и трябва да бъдат засадени на място, което е добре дренирано.

Трето, въпреки че дървовидните божури могат да цъфтят на пълно слънце, те предпочитат осеяна светлина. В идеалния случай вашият божур иска сутрешно слънце и следобедна сянка или "прошарено слънце" през целия ден.
Това ще даде на вашето дърво- божур достатъчно слънчева светлина, като същевременно удължава живота на цвета.
Ако отглеждате вашите божури на пълно слънце, помислете за използването на чадъри от восъчна хартия,
за да предотвратите избледняването на цветовете, и внимателно наблюдавайте влагата в почвата, така че божурът ви да не засъхва. Сортовете с многобройни венчелистчета ще издържат на по-силно слънце от тези с по-малко венчелистчета.



Тревисти божури

HERBACEOUS PEONY FLOWER FORM
Видове тревисти божури по форма на цветовете

От лявата половина в бяло са видовете, които са с "леки цветове" и не полягат
от дясната половина в светло сиво са тези с "тежките цветове" и имат нужда от опора








Single - 1 row of guard petals. Light flower that tends to stand upright on it's own, best planted with late afternoon shade
Единични/ Простоцветни - Само 1 ред предпазни венчелистчета. Лек цвят, който има тенденция да стои изправен самостоятелно, Предпочита място с късна следобедна сянка.

Lotus - 2 to 3 rows of guard petals. Light flower that tends to stand upright on it's own
Тип Лотос - 2 до 3 реда предпазни листенца (венчелистчета). Лек цвят, който има тенденция да стои изправен самостоятелно.


Chrysanthemum - 4 to 8 rows of guard petals yellow stamens in the center of the flower. Good cut flower & garden plant
Тип хризантема - 4 до 8 реда предпазни листенца, жълти тичинки в центъра на цвета. Добри за рязан цвят и за градинско отглеждане.

Rose - full flower, up to 20 rows of guard petals, look like a huge rose. Excellent cut flowers
Тип роза - плътен цвят, до 20 реда предпазни венчелистчета, прилича на огромна роза. Отлични за рязан цвят.


Hundred Proliferate - huge flowers, flower is thicker and more full than the rose form. Excellent cut flowers.
"Увеличени по 100" - огромни цветове, цветът е по-дебел и по-плътен от "розовата форма". Отлични за рязан цвят.


Japanese - 1 row of guard petals, inner petaloids are yellow. Excellent garden plants, tend to stand upright and have sturdy stems
Японски тип - 1 ред предпазни листенца, с жълти, вътрешните петалоиди. Отлични градински растения, склонни да стоят изправени и имат здрави стъбла.


Anemone - 1 row of guard petals, feathery inner petals. Excellent garden plants, tend to stand upright and have sturdy stems
Тип анемоне - 1 ред предпазни венчелистчета, вътрешни "пернати" венчелистчета тип "перо". Отлични градински растения, склонни да стоят изправени и да имат здрави стъбла.

Golden Circle - circle of golden stamens ring the middle of the flower. Good cut flower, striking & rare
Тип златен ринг - кръг от златни тичинки обикаля средата на цвета. Добър за рязан цвят, поразителен и рядък.


Triple Decker - Similar to golden circle but petaloids are larger, looks like three layers. Relatively new
Тип тройна палуба / трипластов - подобен на горният (Golden Circle), но петалоидите са по-големи, изглеждат като три слоя. Относително нов сорт.


Crown - 1 to 2 rows of guard petals and a large inner ball of short petals. Good cut flower
Тип корона - 1 до 2 реда предпазни венчелистчета и голяма вътрешна топка от къси венчелистчета. Добри за рязан цвят.


Bomb - 1 to 2 rows of guard petals and a very tight inner ball of short curly petals. Good cut flower
Тип бомба - 1 до 2 реда предпазни листенца и много стегната вътрешна топка от къси къдрави венчелистчета. Добри за рязан цвят.


Традиционните божури, като тези, които могат да бъдат намерени в градината на баба, често се отглеждат, за да имат дълги стъбла и огромни плътни цветове. Като градински растения, тези божури са склонни да се огъват под тежестта на цветовете и изискват колчета за опора, за да останат изправени. Растенията с тези характеристики включват тези на хризантема, роза, златен кръг, корона и сто ?.... форми и имат безброй плътни венчелистчета. По-леките цветни форми като анемоне, простоцвтните и лотос са склонни да останат изправени, изисквайки далеч по-малко опора. Въпреки това, поради по-малкото си количество венчелистчета не издържат толкова дълго на горещото слънце, нито са най-добрите сортове за рязан цвят.





...Тревисти божури по цветове:

HERBACEOUS PEONY FLOWER COLOR


WHITE - typically very fragrant
Бял - обикновено много ароматни

BLUSH - ranges from very light pink that opens white, to soft pink. Typically very fragrant
Бледо розов - варира от много светло розово, което отваря от бяло и преминава до нежно розово. Обикновено много ароматни.

PINK - baby girl pink. Typically very fragrant
Розов - Наситено бебешко розово Обикновено много ароматни.

MAGENTA - often referred to as red in peony culture but actually ranges from very dark pink to purple-red
Магента - често се нарича "червено" в божурената култура, но всъщност варира от много тъмно розово до лилаво-червено.

BLACK - merlot red, the darkest peonies
Черен - мерло, винено -червено, най-тъмните божури


MULTI - two or more distinct colors, endless combinations
Многоцветен - два или повече различни цвята, с безкрайни комбинации


GREEN - light green often with some white, less common
Зелен - светло зелено често с придружаващи бели нюанси, рядък

YELLOW - very few true herbaceous yellows and they tend to be weak strains. Stronger yellows exist in intersectional and tree peonies. Cream colored peonies are often classified as yellow but are not actually yellow in color
Жълт - много малко са истински жълтите от тревистите божури и са склонни да имат слаби видове.
По-добри жълти има в Итох хибридите и дървесните божури. Кремавите божури често се класифицират като жълти, но всъщност не са жълти на цвят.


RED - these true red peonies are peony hybrids, created by crossing a different parent species than the colors listed above. Cultivars without this lineage are often classified as red but are magenta.
Червен - тези истински червени божури са божурни хибриди, създадени чрез кръстосване на различен видове от цветовете, изброени по-горе. Култиви като изключим този, често се класифицират като червени, но са пурпурни.

CORAL - a slightly orange salmon, often fade to cream as they open, different parent species, tend to have strong stems
Корал/сьомга - леко оранжева сьомга, която избледнява до крем сметана, с отваряне на цвета.
С различни родителски видове, склонни са да имат силни стъбла.




по период на цъфтеж:
https://peonysenvy.com/bloom_sequence_h ... #veryearly


по височина:

• ниски сортове - 60 до 75см

• сортове със средна височина - 75-80см

• високи сортове - 90см и по-високи

Тревистите божури растат добре в зони 3-8, Итох божурите в Зони 3-9.

Когато избирате място, първо помислете за количеството слънце.
Тревистите и Итох божурите изискват пълно слънце; -> повече слънце, повече цвят.
Ако се засади на по-малко от пълно слънце, ще отнеме повече време, за да узрее и цъфти.
Плътните цветни форми като роза и корона се държат добре при горещо следобедно слънце,
докато по-леките цветни форми като простоцветни и анемоне се нуждаят от защита от горещо следобедно слънце.

Второ, помислете за почвените условия. Божурите понасят широк спектър от почвени условия.
Ако засаждате в песъчлива почва, коригирайте с глина и компост и добавяйте няколко пъти в годината компост, за да обновите почвата.
Бъдете предпазливи при добавянето, тъй като това може да увеличи дълбочината на засаждане, а когато са твърде дълбоко няма да цъфтят. Те не понасят прекомерна влага и не се справят добре с напоителни системи.


Следва продължение....

[Тутти]

Artist,

[mariyanag]

Благодаря Артистче, прекрасна тема и превод.

[макс]

Благодаря ти Мерка и на теб Артистче за прекрасна тема и превода много полезно и интересно

[venetka70]

Благодаря на ангажиралите се за нагледната и прецизна информация за божурите.
Относно напояването обаче трябва да кажа от опит, че понасят и доста преовлажняване. Поради конструктивни покривни недоразумения, причинени от ММ и брат ми 3 божура на село попадат под нещо като преливник на улук и редовно при дъжд при тях става блато. В Пловдив пък почвата ни е върла глина, задържа вода, а пък като капак и капково имаме, ама два божура без проблем си виреят там. Виж на вилата съм изтипосала един точно под капчука на къщата / там няма улуци, предстои цялостен ремонт / и поради рехавата почва постоянно изкача цялото коренище отгоре. Аз добавям пръст, поредния дъжд я отнася и така вече две години. Есента не успях да го преместя, ща не ща като се върна ще местя Февруари месец. И на село ще местя един, че брат ми миналата година сложи нова оранжерия и горкия божур остана между бетонна ограда и оранжерията. От птичи поглед само може да го видиш. Каквото стане, такова. И без това в новата поръчка съм като дете в сладкарница... напоръчах една камара божури.

[Мария Николова]

Точно тук е мястото да издърпам от стр. 143 в темата Божури тези клипове.





Други два не са активни. Но тези вършат работа.
А може да има и други нови клипове, рекламирани в тези двата, след края на записа.

[Мария Николова]

В неактивните клипове, които навремето с Либрето издирвахме, имаше същата технология - вода в която се е вкоренила проста върба, е сложен стрък с листа на божур, поизрязани, намалени. И на третия ден бели божурени коренчета.
Аз не съм го правила.
Но ако стане с бабешки божур, трябва да може да стане и с всеки марков божур.

[artist]

Продължаваме....


Част Втора


6. Засаждане на божурите


Засадете божурите си навън, в земята, веднага щом ги получите.

Засаждане през пролетта



Засаждането през пролетта трябва да се извърши веднага щом получите вашите божури.
Не чакайте температурите да се покачат, не чакайте и до есента - засадете ги навън в земята възможно най-скоро.
Ако земята все още е замръзнала, дръжте божурите си в хладилника
до първата възможност , в която да вземете лопата и да ги засадите в земята
!!! засадете възможно най-скоро.

Ако садите божури на гол корен през пролетта,
има вероятност вашите божури да дадат минимален растеж през първата година.

Ако засаждате божури, отгледани в саксии,
има вероятност пъпките да изсъхнат и листата да загинат по-рано от нормалното.
Не се притеснявайте, това е нормално.
Въпреки това, болестите са по-разпространени при божурите, които са засадени през пролетта.
Следете внимателно за ботритис (botrytis) и лекувайте веднага.

Съществува стара поговорка за засаждането на трайни насаждения,
„първа година- корени, втора година- издънки, трета година- цветове“.
Засаждането на вашите божури през пролетта, дава на вашето растение добра възможност за развитието на корените.
Следващата година вероятно ще имате божур с разумни размери с потенциал за цвят или два.

Разлика в големината на 1 и на 3 години




Засаждане през есента



Както при всички студоустойчиви растения,
есента е типичното време за засаждане на божури.
И връщайки назад времето, това е бил единственият период, когато е имало налични корени на божур.
Божурите се изпращат на гол корен през есента;
те са прясно изкопани и трябва да бъдат засадени веднага след получаването им.
Както вече споменахме по- горе, ако не можете да ги засадите веднага, дръжте ги в хладилника
и ги сложете в земята възможно най-скоро.


Засаждане през зимата



Ако засаждате нови божури през студения сезон, вероятно ще имате въпроси какво да правите с тях.

БОЖУНИТЕ СА СТУДОУСТОЙЧИВИ ИЗДРЪЖЛИВИ МНОГОГОДИШНИ РАСТЕНИЯ.
Те трябва да бъдат засадени веднага когато можете да забиете лопата в земята,
независимо от замръзване или потенциал за замръзване или сняг.
Не чакайте, за да посадите божур.


ЗАСАДЕТЕ ГИ ВЪЗМОЖНО НАЙ-СКОРО, използвайте, когато земята е достатъчно размразена, за да копаете.
След като ги засадите, наблюдавайте ги и се уверете, че след замръзване,
почвата не е слегнала и не е повдигнала корените над земята.
Новите божури са податливи на измръзване, тъй като не са пуснали корените си, които да ги придържат и да ги застопорят.
Всички божури, издигнати над земята, трябва да бъдат върнати на мястото им обратно.
Ако е невъзможно и почвата е замръзнала, те могат да бъдат покрити отгоре с пръст
или да се поставят в торфен мъх в хладилника, докато земята се размрази достатъчно, за да се копае.
Важно е да ги предпазвате от топлина и слънце, а не от студ.
Не забравяйте, че обикновено не е добра идея да мулчирате божури.
Божурите се нуждаят от студа, за да цъфтят ...необходим им е студения период през зимата.

АКО ВАШИТЕ БОЖУРИ СА ПОКАРАЛИ, засадете както е посочено по-горе.
Със защита върху новите издънки от замръзване.


Подобряване на почвата


-> Необходими инструменти
-> Отстранете всички камъни

Тъй като вашият божур предпочита да бъде засаден и оставен на едно място за години напред,
струва си да отделите време да изкопаете подходяща дупка и да подмените почвата.



След като изкопаете дупка с подходящ размер,
стремете се да създадете ронлива глинеста почва - мека, тъмна, богата, рохкава, съставена от глина, компост и пясък.

Ронлива почва се създава чрез комбиниране на равни части пясък или скален прах с компост и глина.
Гипс/Gypsum (a soft white or gray mineral consisting of hydrated calcium sulfate) вид скален прах, можете да потърсите в местния градински център.

Като цяло, когато изкопаете дупка, по-голямата част от почвата, която излиза, е пясък и глина.
Това означава, че най-вече ще трябва да добавите компост към почвата си.
В много песъчливи почви, помислете за подхранване с тънък слой компост на тримесечие,
тъй като хранителните съставки ще проникнат през почвата по-бързо, отколкото при по-тежки глинести почви.


Създаването на богата на хранителни вещества, силно дренирана, почвена смес за дъното на дупката е важно.
Ако е необходимо дренирайте дъното на дупката с малки камъчета най- отдолу или пясък, за да няма задържане на вода в корените.
Може да добавите органични елементи за подхранване в основата.

-> Пропорции за дъното на дупка

Състои се от:

• три части компост,

• две части скални прахове (Rock Dust*) за "реминерализация"

• една част от старата почва (съдържанието на дупката).

*(Rock Dust)Скален прах:
Осигурява бавно освобождаване на микроелементи
Увеличава растежа на микроорганизмите
Изгражда повече почва
Увеличава хранителните вещества при растенията и културите
Намалява нуждата от химически торове
Увеличава задържането на вода в почвата
Повишава устойчивостта срещу вредители
Увеличава добива
Допринася за повишение на зимна издръжливост


За горната част на дупката, повърхността заобикаляща самия корен на божура,
създаваме смес от равни части компост, скален прах и старата почва от дупката.
Така се получава ронлива глинеста почва, която е отлична за отглеждане на божури.
-> Пропорции за в горната част на дупката



Стъпка по стъпка:












Засаждане на горските божури



ЗАСАЖДАНЕ
Корените на горските божури са склонни да се разпространяват по-хоризонтално, отколкото вертикално, в богатия на хумус слой на почвата. Подобно на всички божури, те се нуждаят от добър дренаж и относително високо ниво на органични вещества в почвата. Препоръчваме да копаете дупки, които са широки 30 см и 20 см дълбоки.

Засадете така, че 1,5 см до 4 см почва да покрива горната част на корените, в зависимост от зоната в която се намирате.
Засадените твърде дълбоко цветя няма да се развият добре,
а тези, които са твърде плитко, върховете на очите им ще замръзнат и ще умрат през зимата.

Притиснете повърхността на почвата, за да премахнете въздушните джобове около корена
и повдигнете корена, ако е необходимо, така че да не потъва на повече от 4 см под земята.
Полейте около корена, като направите кладенче за водата.
Избягвайте да мулчирате горските божури,
тъй като това ще зарови върха на корена твърде дълбоко под земята и няма да цъфти.
Натрупването на естествени, натурални отпадъци от гората е добре за тях.

Не поливайте допълнително.
Нека дъждът свърши по-голямата част от поливането.
И се уверете, че получават редовно поливане по време на суша.

ЕСТЕСТВЕН ВИД
За натурализирано засаждане започваме, като хвърляме няколко тенис топки,
които съответстват на броя растения, които искаме да засадим,
свободно във въздуха и ги оставяме да паднат. Изкопавате дупка на всяко място, където е паднала тенис топка.






Горските божури имат жизнеспособни семена и се замозасяват естествено, създавайки редици и групи от божури.



Засаждане на дървовидни божури


Започнете с изкопаване на дупка дълбока 60 см.
Това ще изглежда като огромна яма за малък корен, но не забравяйте, че ще расте!
Вашият дървовиден божур предпочита да бъде засаден и оставен на едно място за поколения,
така че си струва да отделите време да го направите правилно.

TREE PEONY PLANTING DEPTH VARIES WITH SIZE & ROOT TYPE


Дървовидните божури трябва да бъдат засадени дълбоко.
Присадените дърв. божури трябва да бъдат засадени така,
че присадката да е на поне 6 см под повърхността на почвата.
Дълбокото засаждане позволява на дървовидния божур да произведе собствена коренова система
и предотвратява присадените тревисти корени да изкарват тревисти издънки.
Всички издънки, растящи от тревистият корен, трябва да се отрежат и да се провери дълбочината на засаждане.



Дървовидните божури, растящи от собствената им коренова система, трябва да бъдат засадени така,
че точката, в която стъблата излизат от корена, да е на 2 см под повърхността на почвата.
Това ще насърчи появата на допълнителни израстъци от корена.



Веднъж засадени, притиснете почвата около растението добре, за да премахнете въздушните джобове и полейте добре.
През първите два сезона след засаждането на новия божур, уверете се, че той получава добро напояване на всеки две седмици.
Това ще позволи на растението да се установи и развие добра кореновата система.
Не забравяйте, че божурите не обичат "мокри крака" и внимавайте да не прекалявате с водата.
Почвата трябва да изсъхне напълно между поливанията. Ежедневното поливане може да причини гниене.
От съществено значение е вашият божур да бъде засаден в добре дренирана почва,
така че водата да се оттича около растението.
Веднъж установени, божурите изискват изключително минимална поддръжка
и почти никакво допълнително поливане, освен по време на екстремна суша.

Дървовидните божури трябва да бъдат засадени на разстояние най-малко 150 см един от друг.




Засаждане на тревисти божури




Започнете с изкопаване на дупка с дълбочина от около 30 см и коригирайте почвата си, за да създадете ронлива глинеста почва.

Засадете така, че 1,5 см до 4 см почва да покрива горната част на корените,
трябва да се засаждат по-дълбоко в по -студените зони и по-плитко в по-топлите.
Засадените твърде дълбоко, няма да се развият добре,
а тези, които са твърде плитко, върховете на очите им ще замръзнат и ще умрат през зимата,
на принципа при горските божури.



Притиснете почвата надолу, за да премахнете въздушните джобове около корена и повдигнете корена нагоре, ако е необходимо. Избягвайте мулчиране на тревисти и Итох божури, тъй като това ще увеличи дълбочината на засаждане и те няма да цъфтят.

През първите два сезона след засаждането на нов божур, уверете се, че той се напоява добре на всеки две до три седмици.
Това ще позволи на растението да получи достатъчно вода, докато влакнестата коренова система се установи.
Не прекалявайте с водата. Почвата трябва да изсъхне напълно между поливанията.
Веднъж установени, божурите са с изключително ниска поддръжка
и не изискват почти никакво допълнително поливане, освен по време на екстремна суша.

Новите тревисти божури трябва да бъдат засадени на 70-90 см един от друг.




Засаждане на Итох божури



Започнете с изкопаване на дупка с дълбочина от около 30 см
и коригирайте почвата си, за да създадете ронлива глинеста почва (както бе споменато по-горе).

Засаждат се на същият принцип както тревистите божури.
Спазвайте указанията дадени по- горе.

Новите растения трябва да бъдат засадени от 80 до 120 см едно от друго.







Засаждане на божури в саксии


Божурите са дългогодишни трайни насаждения, които ще живеят поколения напред.
Те са най-добре, когато са засадени в земята. Въпреки това, можете да засадите божури в саксии,
ако нямате подготвено място в градината и имате опит в отглеждането на трайни насаждения в саксии.

Контейнерите трябва да са с размер над 5 л, колкото по-голям, толкова по-добре
... с допълнително място в долната част за дренаж.
Уверете се, че саксиите не се пълнят с вода, тъй като това ще доведе до гниене.
Не забравяйте, че ще им отнеме и повече време, за да нарастнат и да зацъфтят.
Контейнерите ще трябва да останат навън през зимата, тъй като божурите се нуждаят от студения сезон, за да цъфтят.
Но това може да доведе до замръзване на почвата и евентуална повреда на корена.



Не препоръчваме божури в саксии... или не повече от няколко сезона, като след това трябва да ги преместите в земята.
Божурите трябва да бъдат засадени първоначално на постоянното им местоположение.
Преместването им ще причини ненужен стрес на растението.

[artist]

7. Пресаждане на божурите


Ако имате късмета да притежавате зрели божури в градината си и те цъфтят прекрасно ,
първо помислете дали да не ги оставите там, където са ,
тъй като божурите ще ви се "сърдят" минимум година или две след преместването им.
Ако разсаждането е неизбежно, времето за това е през есента, когато растенията спят.
Ако нямате възможност през есента, божурите могат да бъдат пресадени успешно и в друго време на годината, но това не се препоръчва.

Преди да започнете да изкопавате божура си, важно е да подготвите новото място, както е споменато по-горе в раздела за засаждане.

Пресаждане на Дървовидни божури




Времето за пресаждане на дървовидните е през есента.
За да повдигнете установения божур, започнете поне на 20 см от основата на стъблото,
разхлабете растението от почвата с голяма градинска вила,
проправете си път около растението и внимателно го издърпайте от земята.
Корените ще бъдат дълбоки и жилави.
Подгответе си конопен чувал, който да ви помогне да закрепите кореновата бала.
Отрежете листната маса, като внимавате да не премахнете частта от стъблото, която ще стане дървесно стъбло през следващата година.
Засадете веднага и полейте около корена, като направите кладенец.
Имайте предвид, че при преместване на дървовиден божур ще са необходими няколко години,
за да се възстанови.

Пресаждане на тревисти божури


през есента започнете, като орежете тревистите божури

Когато изкопавате тревистият си божур през есента, започнете с отрязване на стъблата,
както бихте направили при почистването през есента.
Ако искате да разделите божура преди презасаждането, пребройте стъблата.
Планирайте и предварително изкопайте дупките си
!!! - знайте, че на всеки три до пет стъбла можете да имате приблизително един нов божур.
Вижте подробности за разделянето по-долу.
След като направите това, повдигнете божура с помощта на голяма градинска вила,
като започнете поне на 20 см в страни от основата на стъблото.
Копайте около растението и внимателно го издърпайте от земята.
-> Изкопаване на тревисти божури

-> Изваждане над повърхността

Корените са крехки и лесно могат да се счупят.
Всеки път, когато божурите се пресаждат или разделят, отнема няколко години, за да се върнат към предишното си величие.