Лирика

[dora]

Днес съм имала нужда да вляза тук .

[Миша]

Нещо пролетно

ПРОЛЕТ
Александър Вутимски

Ветрове, ветрове, ветрове,

дървесата залюшнати лудо,

като ручей размръзнал пробудихте

мойто снежно сърце, ветрове!



Весел блясък цъфти във очите ми.

- Всеки храст, всяка клонка трепти.

Нашироко звънят равнините

и дълбоко в земята тупти



едно бодро, огромно сърце.

Звънко слънце, нахлуй във колибите!

От просторния лъх ще загрибаме

с пълни шепи. Могъщи ръце



ще протегнем към мокрите плугове.

- Ето стъпки, лъчи, гласове.

Кой сега над просторните угари

тича луд и звъни, и зове?...



Ветрове, ветрове, ветрове,

дървесата залюшнати лудо,

като ручей размръзнал пробудихте

моето снежно сърце, ветрове!

[dreadx]

ПРИЗНАНИЕ

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.

Господи! Та ти си още същата,
както и в онези ненаситни дни,
в онзи танц с душата ти, насъщната,
който всички цветове взриви!

Няма ли да ме поканиш? Чакам вести.
Още ли си с твоето момче?
Аз се влюбвах - може би безсрамно често,
но така ми беше по-добре.

Тичах след принцеси минзухарени
и разбрах от срещите безброй,
че жените други са създадени
само за да ме направят твой!

Николай Спасов * http://oldsite.nikolayspasov.com/mpoems.html" onclick="window.open(this.href);return false;

[dreadx]

Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.

Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.

Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.

Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.

То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?

Георги Константинов * http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 07&Level=3" onclick="window.open(this.href);return false;

[Миша]

ПЪТЕКА
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Пеньо Пенев

[Titi]

Пролет
Никола Вапцаров

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет -
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

[dal]

Любовта на рамото щи кацне
като пиян кълвач в памучна нива
стръвно ти ще я изгледаш
-като пантера-синя слива...

/извинявам са ма ми нахлу/

[lila]

Т'ва ми е аксиоматично
Ние и културата обичаме ама и бахура

[Миша]

ЖИВЕЙ!
Матей Шопкин

Живей, когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко, а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега,
живей, Приятелю, живей!…

..............................................................................................................

Въпреки
Матей Шопкин

Въпреки всички превратности – можеш!
Можеш до край да останеш такъв:
с твоя характер до болка тревожен,
с твоята ясна и яростна кръв.
Нека бушуват насрещни вихрушки,
нека пропуква небесния свод.
Нека гиганти от грозни градушки
в кал да превърнат обилния плод.
Всичко се случва. Природата има
свои прекрасни и страшни права.
Няма в живота ни пролет без зима,
няма под камъка свежа трева.
Гледай как пада орелът столетен:
там от високия сетен предел,
пада без песен, без подвиг заветен,
но и в смъртта си остава орел.
В този живот бързолетен и сложен,
в този тревожен, космически век –
въпреки всички превратности – можеш!
Можеш докрай да останеш човек!

[vodo-leika]

Прочетох го и ми стана много мило и весело, дано и вас усмихне

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влязло слънце в окото.

Жан Превер, в превод на Валери Петров ( с когото продължавам да мечтая да се запозная някога... )