Айде още малко
...
"Ангуа се затрудни, като при всеки разговор с Ноби по сложни въпроси. Китките й описваха плавни движения, сякаш месеха тестото на мислите й.
- Исках да кажа ... Ти нали знаеш, как наричат мъжете, които носят рокли и перуки ?
- Знам, госпожице.
- Наистина ли ?
- Да, госпожице. Съдии."
Ааа, не може толкова малко
...
= "Втората е тантуреста и кривокрака. Лицето й е като ябълка, забравена в шкафа и носи изражение на почти смъртоносно добродушие. Тя свири на банджо и - понеже не се сещаме за по-уместна дума - пее. За разлика от метлата на първата дама, която е обременена с една-две торби, на тази й тежат нещица като плюшени червени магаренца, тирбушони във формата на пикаещи момченца, бутилки вино в плетени кошнички и други международно признати белези на културата."
= "И в момента неколцина мъже стояха лениво вътре. Запълваха си времето между обичайните за Ланкър мъжки занимания - бракониерството и зяпането как жените вършат работата."
= ''На вратата се почука. На теория в такъв звук не би трябвало да се долавя нещо подмолно, обаче го имаше. Тези трептения във въздуха подсказваха на подсъзнанието, че чукащият, ако не му бъде отворено, сам ще се вмъкне. След това ще свие всичко за пушене, оставено без надзор наоколо, ще прочете каквито документи му попаднат пред очите и ще надигне за бърза глътка първата бутилка с алкохол, която му се изпречи. ...
- Влез, Ноби - уморено подвикна Ваймс ...''
= "– На съседният блок ще видиш какво ще правят с теб - самодоволно заяви папагалът. - Ще ти се преобърне кажгодето.
Ринсуид погледна към блока. Кажгодето му се преобърна..."
= ''Архиканцлерът умееше да съчетава непробиваема тъпота с плашеща прозорливост."
= ''Като повечето жители на Овнерог, Баба живееше своя живот през задната врата. Съществуват само три случая в живота на човек, когато подобава да се мине през предния вход, като и в трите го носят''
За днес стига. Само едно последно
...
= ''Само в сънищата си ние сме свободни. През останалото време работим за надниците си.''