Форум HobbyKafe.com

Духовно развитие - това е тогава, когато сменяте една заблуда с друга и при това си мислите, че много сте помъдрели.

maili написа:Духовно развитие - това е тогава, когато сменяте една заблуда с друга и при това си мислите, че много сте помъдрели.

Готино е

maili написа:Духовно развитие - това е тогава, когато сменяте една заблуда с друга и при това си мислите, че много сте помъдрели.

Впечатляваща мисъл. Че и вярна.

Една кратка история из "Пилешка супа за душата":

С А Ч И
Скоро след като се роди братчето и, малката Сачи започна да моли родителите си да я оставят сама с бебето. Те се притесняваха, че като повечето четиригодишни деца, може би тя изпитва ревност и иска да го нарани или удари, затова и отказваха. Но тя не проявяваше признаци на ревност. Отнасяше се мило с бебето, а молбите и да остане насаме с него станаха по - настойчиви. Решиха да и позволят.
Тя влезе въодушевено в детската стая и притвори вратата, но остана един малък процеп, през който любопитните и родители можеха да надзърнат и да чуят какво става. Те видяха как малката Сачи се приближава безшумно към бебешкото креватче, навежда лице към малкото си братче и му казва тихо:
- Бебчо, кажи ми как изглежда Господ? Започвам да забравям.

Двата вълка в нас
Притча на индианците чероки

Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.
1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

jina_ina написа:Милост!!! Малко милост, В тази тема само плача!!! Тази тема е едно огледало на душите ни! Не съм прочела всичко - правя го на "порции".... защото не издържам толкова осъзнати или може би изживяни истини! Но не спирайте - пишете, споделяйте...

И аз също

Мaili, откъде го изрови туй бисерче.

Eй, на разкрихте ме от тука ги ровя сичките
http://www.spiralata.net/kratko/article ... g=bg&pg=90

Да живеят технологиите
Преди половин час дъщеря ми ме потърси на скайп. Обажда ми се само ако има някаква грандиозна за нейните понятия трагедия, която не е в състояние да разреши. През останалото време просто ме няма Татуировка на гърба. Голяма. Ужасно голяма. И много красива. Прати ми снимка. Казах и че е много красива. После изпуших 2 цигари една след друга на балкона. От бяс. Иначе не ми пролича. А, освен това - за рождения ми ден ще ми подари татуировка. Мамина душичка . Отивам да изпуша още две цигари.

Пак добре, че пушиш, питаш ли ме мен като съм непушач и само един хладилник виждам като ми притъмнее