Вредители и болести при орхидеите
Вредители и болести при орхидеите
Вредители и болести при орхидеите. Част 1 / 3
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания къ влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания.
Като предпазна мярка за предотвратяване на появата на нови вредители и развитие на болести, субстрата трябва да е обеззаразен. Новозакупените растения е добре също да се пресадят, за да се намали вероятността от привнос на вредители, гъбични заболявания и т.н.
Санитарно-хигиенни мероприятия:
Растенията се поливат, киснат и торят всяко с отделен разтвор, като ползваната вече веднъж вода се изхвърля, за да се избегне пренасянето на вредители, гниене, зарази и т.н. от едно растение на друго. Това е една от най-често допусканите грешки при отглеждане на орхидеи.
Дезинфекция на съдовете, кошнички, саксии, подложки за окачените с 1,5% разтвор на меден сулфат (CuSO4).
Унищожаване на невъзвратимо болните и силно увредени растения, които не подлежат на лечение. Тези, които са заразени е добре да се изолират отделно, без контакт с останалите растения за периода на лечение или обезпаразитяване.
Редовно използване на механически мерки в борбите с вредителите:
Използване на примамки за мокрици и охлюви;
Изтриване на листата на растенията с разтвор на 40% спирт и разтвор на хвойнов екстракт (20г. на 1 л. ) за намаляване вероятността за разитие на шитовидни , власести и др. въшки.
Използване на биологични методи:
Използването на биологичните методи се практикува предимно в оранжерии и разсадници.
Внасяне и аклиматизация на паразити и хищници, унищожаващи вредителите - фитосейлус (Phytoseiulus persimilis), циклонеда (Cycloneda limbifer), афидиус (Aphidis matricariae), криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri);
Използване на фитонцидни растения за подтискане развитието на бактериози, кореново гниене и др.
При малка ефективност от предпазните мерки и висока опасност от силно увреждане на растенията от вредители и патогени, през април и в края на октомври се провеждат двукратно обаработки с комбинирани смеси пестициди.
Бръмбари Cryptolaemus montrouzieri се хранят с власеста въшка.
Използвани източници: Уикипедия
Към вредителите, нападащи орхидееви можем да бъдат изброени около 32 вида. Известни са също и повече от 90 вида гъбични, бактерии и вируси, причиняващи различни заболявания по орхидеите – петна по листата, загниване на корените и новия прираст, псевдобулбите (булбите), листата и цветовете.
Навременната диагностика и познаването на причинителите на заболяванията са неразделни от удоволствието при отлеждане на орхидеите.
Причина за появата на поражения могат да бъдат: нарушения в карантираната при нововнесените растения, специфичните изисквания къ влажност и температура и т.н. Върху видовете патогени, нападащи растенията влияние оказват условията на отглеждане, субстрата, торенето, аерацията (циркулацията на въздуха), поливане, осветяване и превантивните мерки.
Профилактични и фитосанитарни мероприятия
Методите за контролирането на отглеждането, развитието и растежа на орхидеите се състои не само в технологията на отглеждане, но и в създаване на условия, неблагоприятни за размножаването на вредителите и развитието на заболявания.
Като предпазна мярка за предотвратяване на появата на нови вредители и развитие на болести, субстрата трябва да е обеззаразен. Новозакупените растения е добре също да се пресадят, за да се намали вероятността от привнос на вредители, гъбични заболявания и т.н.
Санитарно-хигиенни мероприятия:
Растенията се поливат, киснат и торят всяко с отделен разтвор, като ползваната вече веднъж вода се изхвърля, за да се избегне пренасянето на вредители, гниене, зарази и т.н. от едно растение на друго. Това е една от най-често допусканите грешки при отглеждане на орхидеи.
Дезинфекция на съдовете, кошнички, саксии, подложки за окачените с 1,5% разтвор на меден сулфат (CuSO4).
Унищожаване на невъзвратимо болните и силно увредени растения, които не подлежат на лечение. Тези, които са заразени е добре да се изолират отделно, без контакт с останалите растения за периода на лечение или обезпаразитяване.
Редовно използване на механически мерки в борбите с вредителите:
Използване на примамки за мокрици и охлюви;
Изтриване на листата на растенията с разтвор на 40% спирт и разтвор на хвойнов екстракт (20г. на 1 л. ) за намаляване вероятността за разитие на шитовидни , власести и др. въшки.
Използване на биологични методи:
Използването на биологичните методи се практикува предимно в оранжерии и разсадници.
Внасяне и аклиматизация на паразити и хищници, унищожаващи вредителите - фитосейлус (Phytoseiulus persimilis), циклонеда (Cycloneda limbifer), афидиус (Aphidis matricariae), криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri);
Използване на фитонцидни растения за подтискане развитието на бактериози, кореново гниене и др.
При малка ефективност от предпазните мерки и висока опасност от силно увреждане на растенията от вредители и патогени, през април и в края на октомври се провеждат двукратно обаработки с комбинирани смеси пестициди.
Бръмбари Cryptolaemus montrouzieri се хранят с власеста въшка.
Използвани източници: Уикипедия
Вредители и болести при орхидеите
Вредители и болести при орхидеите. Част 2 / 3
Растителноядни:
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната поврхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%.
Борба с червеното паяче: акарициди.
Използва се също и естествения им враг – хищното паяче фисейлус – (Phytoseiulus persimilis). За успеха на този метод е необходимо да се поддържа влажност 70-80%.
Оранжерийна плоскотелка – Плоскотел кърлеж
Основно анатомично различие при оранжерийната плоскотелка от червеното паяче е формата на тялото – разчленено е на няколко части – предна, средна и задна. Най-типичен е (Brevipalpus obovatus). Поврежда листата на стахопеи, пафилопедиуми, каланте, дендробиуми, цимбидиуми, липариси, целогини и др. Женският екземпляр е керемидено-червен, тялото е ъгловато, яйцевидно, с мрежеста окраска на гърба. Яйцата са с удължено-овална форма, гладки, ярко червени. Личинките са удължени, овални и червени, нимфата – издължена, овална, също червена. Целогодишно се размножават в закрити помещения и оранжерии.
Признаци на пораженията: Повредените листа придобиват сребристо-бял цвят. Цветовете се деформират. На повърхността на листата има слабо забележими дребни дупчици и бразди. Без лупа или друг оптичен прибор с увеличително стъкло вредителите практически не могат да се забележат. Силно увреденото растение изсъхва.
Борба с плоскотелия кърлеж: акарициди, инсектоакарициди.
По-рядко срещани: Tenuipalpus pacificus - дължината на тялото на възрастния екземпляр е 0,25мм. Обикновено нападат фаленопсиси. Онцидиумния плоскотел кърлеж (Brevipalpus oncidii) най-често поразява плейонета, онцидиуми, одонтоглосуми и производни.
Кореново-луковичен акар
Кореново-луковичен акар (Rhizoglyphus echinopus). Възрастния акар е с овална форма, бял или светло жълт, със здрави кафяви крачета. Развитието от яйце до възрастен екземпляр при температури 26-28 °C е завършено за 9-11 дни, при 20 °C – за 14 дни. Най-често нападат отслабналите растения, проникват в корените и повреждат също и новия прираст.
Борба с кореново-луковичния акар: акарициди.
Повредените части на растенията се изрязват и унищожават.
Акарициди :
Талстар 10ЕК - 0,02-0,03%, Би-58 - 0,1%, Санмайт 20ВП - 0,05-0,075%, Омит 57Е - 0,1%, Ниросан 5ЕК - 0,06%, Лиросект 2ЕК - 0,1% и други.
При темпертатури от около 20 °C са необходими минимум 3-4 обработки в интервал от 9-10 дни, а при 30 °C – минимум 3-4 обработки в интервал от 3-4 дни.
Насекоми:
Листни въшки
Най-разпространена е оранжерийната листна въшка (Myzus persicae). Нанася поражения на цветовете на дендробиуми, ликасте, катлеи, ванди. През лятото на цветните пъпки и цветовете на фрагмипедиуми, цимбидиуми, дендробиуми се появява черната бобова листна въшка (Aphis fabae). По цветовете на целогините често се заселва орхидеената (Cerataphis orchidearum), а а цветовете а блетилите – оранжерийната (Aulacorthum circumflexsus).
Борба с листната въшка: опръскване с инсектицид.
Биоагент - Хищни галици (Aphidoletes aphydimysa) в съотношение хищник-жертва 1:50.
Щитоносна въшка
По орхидеите се среща щитоносна орхидеена въшка (Pseudoparlatoria parlatarioides), щитоносна бромелиева въшка (Diaspis bromeliae), кафява мека шитовидна (Coccus hesperidum), власеста въшка (Pseudococcus maritimus) и други. Тези паразити се прилепват по листата, особено в пазвите, по стеблата и цветоносите, както и по трудно достъпни места. На местата, където се хранят, се обрауват дребни светло-жълти петна, по-късно тъмни вдлъбнатини, кафяви или малиново-виолетови. Въшките отделят медна роса, която обилно покрива растението. Върху медната роса се развиват в последствие гъбички (Capnopodium), в резултат на което по растението се появяват черни лепкави участъци. Щитоносните въшки нападат всички видове орхидеи, особено дендробиуми, цимбидиуми, пафилопедиуми, катлеи, станхопеи, плейонета, блетили.
Борба : Трикратно опръскване през 7-10 дни с инсектицид.
Биоагент: Бръмбар - криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri) в съотношение хищник –жертва 1:50.
Трипс
Възрастното насекомо е с дължина на тялото 2-2,5 мм. Има две двойки крила. В спокойно състояние, са съставени от една тънка ярка ивица на гърба на насекомото и почти не се виждат. Възрастните имат по-тъмна окраска – черна или тъмно кафява. Личинките са жълти или жълто-зеленикави и трудно се различават на фона на листата. Най-често орхидеите се нападат от два вида – оранжериен трипс (Heloithrips haemorrhoidalis) и тютюнев трипс (Thrips tabaci). Трудно се диагностицират. Обикновено поразяват листата и псевдобулбите (булбите). Пораженията от трипса се наблюдават по листата като характерна сребриста окраска с масивни точковидни тъмни екскременти. С времето поразените участъци потъмняват. Снасят яйца в самата тъкан на листата. Най-често нападат цимбидиуми, епидендруми, ангулоа, спатоглотиси, стеноринхуси, катасетуми и др.
Борба : Трикратно опръскване с инсектицид.
Биоагент: Хищен паяк амблисейус (Amblyseius mackenziei – в съотношение хищник-жертва 1:25.
Оранжериен скакалец (Tachycinrs asynamorus).
Охлюви
Хранят се през нощта, през деня се крият. Изяждат всички нежни и крехки части на растенията. Всички големи охлюви – с черупка и голите – лесно се откриват по оставените сребристи следи от слуз. Дребните се откриват при накисване на субстрата във вода за 15-30 минути. Корените на орхидеите често се увреждат от Zonitoides arboreus. Достатъчни са 2-3 броя, за да нансесат сериозни увреждания.
Борба с охлювите
Мокрици
Увреждат всички части на растенията. Следите, които оставят по растенията, наподобяват на наядените от охлюв.
Борба: Почистване на растението, измиване и пресаждане. Могат да бъдат примамени с обелки от картоф, ябълка или бира и лесно да бъдат отстранени. Растенията също се опръскват с Фозалон 0,2-0,3%.
Стоножки
Когато са малко на брой, имат полезен ефект за субстратите– компостират (разрохкват), но по-големи популации изяждат корените на възрастните растения и всички части на младите.. Методите за борба са както при мокриците.
Колембола:
Колемболата (Collembola) е с дължина 1,5 мм, белезникава на цвят. Може да скача. Развива се добре в плътен и влажен субстрат. При масово размножаване нападат освен разложения субстрат и корените на младите растения и разсади, но не нанасят вреда при възрастните
Борба: пресаждане, засушаване на субстрата.
Използвани източници: Уикипедия
Растителноядни:
Червено паяче (Tetranychidae)
Най-често срещаните видове при орхидеите са: Tetranychus urticae, Tetranychus turkestani,Tetranychus cinnabarinus. Възрастните Tetranychus urticae и приличащите на него Tetranychus turkestani са жълтеникави на цвят, личинките и нимфите са жълто-зелени. При Tetranychus cinnabarinus възрастните екземпляри са червено-кафеникави, яйцата и личинките също, а нимфите – жълто-зелени. Тези паразити могат да се намерят по долната поврхност на листата и цветните пъпки на цимбидиуми, катасетуми, тунии, еулофии и др. Хранят се с клетъчните сокове на растенията.
Признаци на пораженията: наличие на малки бели точки по листата – осново от долната страна и наличие на тънка паяжинка или нишки. Листата се обезцветяват постепенно, стават сиви, а по-късно кафяви.
Развиват се в закрити помещения при температури по-високи от 12 °C. За година червеното паяче дава до 20 пъти поколение. Развитието на едно поколение продължава 12-20 дни при температура 20 °C, при 25 °C – за 10 дни, а при 32 °C – за около 6 дни. Оптимална температура за развитието им е 28-32 °C при относителна влажност на въздуха 40-50%.
Борба с червеното паяче: акарициди.
Използва се също и естествения им враг – хищното паяче фисейлус – (Phytoseiulus persimilis). За успеха на този метод е необходимо да се поддържа влажност 70-80%.
Оранжерийна плоскотелка – Плоскотел кърлеж
Основно анатомично различие при оранжерийната плоскотелка от червеното паяче е формата на тялото – разчленено е на няколко части – предна, средна и задна. Най-типичен е (Brevipalpus obovatus). Поврежда листата на стахопеи, пафилопедиуми, каланте, дендробиуми, цимбидиуми, липариси, целогини и др. Женският екземпляр е керемидено-червен, тялото е ъгловато, яйцевидно, с мрежеста окраска на гърба. Яйцата са с удължено-овална форма, гладки, ярко червени. Личинките са удължени, овални и червени, нимфата – издължена, овална, също червена. Целогодишно се размножават в закрити помещения и оранжерии.
Признаци на пораженията: Повредените листа придобиват сребристо-бял цвят. Цветовете се деформират. На повърхността на листата има слабо забележими дребни дупчици и бразди. Без лупа или друг оптичен прибор с увеличително стъкло вредителите практически не могат да се забележат. Силно увреденото растение изсъхва.
Борба с плоскотелия кърлеж: акарициди, инсектоакарициди.
По-рядко срещани: Tenuipalpus pacificus - дължината на тялото на възрастния екземпляр е 0,25мм. Обикновено нападат фаленопсиси. Онцидиумния плоскотел кърлеж (Brevipalpus oncidii) най-често поразява плейонета, онцидиуми, одонтоглосуми и производни.
Кореново-луковичен акар
Кореново-луковичен акар (Rhizoglyphus echinopus). Възрастния акар е с овална форма, бял или светло жълт, със здрави кафяви крачета. Развитието от яйце до възрастен екземпляр при температури 26-28 °C е завършено за 9-11 дни, при 20 °C – за 14 дни. Най-често нападат отслабналите растения, проникват в корените и повреждат също и новия прираст.
Борба с кореново-луковичния акар: акарициди.
Повредените части на растенията се изрязват и унищожават.
Акарициди :
Талстар 10ЕК - 0,02-0,03%, Би-58 - 0,1%, Санмайт 20ВП - 0,05-0,075%, Омит 57Е - 0,1%, Ниросан 5ЕК - 0,06%, Лиросект 2ЕК - 0,1% и други.
При темпертатури от около 20 °C са необходими минимум 3-4 обработки в интервал от 9-10 дни, а при 30 °C – минимум 3-4 обработки в интервал от 3-4 дни.
Насекоми:
Листни въшки
Най-разпространена е оранжерийната листна въшка (Myzus persicae). Нанася поражения на цветовете на дендробиуми, ликасте, катлеи, ванди. През лятото на цветните пъпки и цветовете на фрагмипедиуми, цимбидиуми, дендробиуми се появява черната бобова листна въшка (Aphis fabae). По цветовете на целогините често се заселва орхидеената (Cerataphis orchidearum), а а цветовете а блетилите – оранжерийната (Aulacorthum circumflexsus).
Борба с листната въшка: опръскване с инсектицид.
Биоагент - Хищни галици (Aphidoletes aphydimysa) в съотношение хищник-жертва 1:50.
Щитоносна въшка
По орхидеите се среща щитоносна орхидеена въшка (Pseudoparlatoria parlatarioides), щитоносна бромелиева въшка (Diaspis bromeliae), кафява мека шитовидна (Coccus hesperidum), власеста въшка (Pseudococcus maritimus) и други. Тези паразити се прилепват по листата, особено в пазвите, по стеблата и цветоносите, както и по трудно достъпни места. На местата, където се хранят, се обрауват дребни светло-жълти петна, по-късно тъмни вдлъбнатини, кафяви или малиново-виолетови. Въшките отделят медна роса, която обилно покрива растението. Върху медната роса се развиват в последствие гъбички (Capnopodium), в резултат на което по растението се появяват черни лепкави участъци. Щитоносните въшки нападат всички видове орхидеи, особено дендробиуми, цимбидиуми, пафилопедиуми, катлеи, станхопеи, плейонета, блетили.
Борба : Трикратно опръскване през 7-10 дни с инсектицид.
Биоагент: Бръмбар - криптолемус (Cryptolaemus montrouzieri) в съотношение хищник –жертва 1:50.
Трипс
Възрастното насекомо е с дължина на тялото 2-2,5 мм. Има две двойки крила. В спокойно състояние, са съставени от една тънка ярка ивица на гърба на насекомото и почти не се виждат. Възрастните имат по-тъмна окраска – черна или тъмно кафява. Личинките са жълти или жълто-зеленикави и трудно се различават на фона на листата. Най-често орхидеите се нападат от два вида – оранжериен трипс (Heloithrips haemorrhoidalis) и тютюнев трипс (Thrips tabaci). Трудно се диагностицират. Обикновено поразяват листата и псевдобулбите (булбите). Пораженията от трипса се наблюдават по листата като характерна сребриста окраска с масивни точковидни тъмни екскременти. С времето поразените участъци потъмняват. Снасят яйца в самата тъкан на листата. Най-често нападат цимбидиуми, епидендруми, ангулоа, спатоглотиси, стеноринхуси, катасетуми и др.
Борба : Трикратно опръскване с инсектицид.
Биоагент: Хищен паяк амблисейус (Amblyseius mackenziei – в съотношение хищник-жертва 1:25.
Оранжериен скакалец (Tachycinrs asynamorus).
Охлюви
Хранят се през нощта, през деня се крият. Изяждат всички нежни и крехки части на растенията. Всички големи охлюви – с черупка и голите – лесно се откриват по оставените сребристи следи от слуз. Дребните се откриват при накисване на субстрата във вода за 15-30 минути. Корените на орхидеите често се увреждат от Zonitoides arboreus. Достатъчни са 2-3 броя, за да нансесат сериозни увреждания.
Борба с охлювите
Мокрици
Увреждат всички части на растенията. Следите, които оставят по растенията, наподобяват на наядените от охлюв.
Борба: Почистване на растението, измиване и пресаждане. Могат да бъдат примамени с обелки от картоф, ябълка или бира и лесно да бъдат отстранени. Растенията също се опръскват с Фозалон 0,2-0,3%.
Стоножки
Когато са малко на брой, имат полезен ефект за субстратите– компостират (разрохкват), но по-големи популации изяждат корените на възрастните растения и всички части на младите.. Методите за борба са както при мокриците.
Колембола:
Колемболата (Collembola) е с дължина 1,5 мм, белезникава на цвят. Може да скача. Развива се добре в плътен и влажен субстрат. При масово размножаване нападат освен разложения субстрат и корените на младите растения и разсади, но не нанасят вреда при възрастните
Борба: пресаждане, засушаване на субстрата.
Използвани източници: Уикипедия
Списък на биологичните агенти разрешени в България
Списък на биологичните агенти, които могат да се внасят и използват в Република България през 2010 година
Вредители и болести при орхидеите
Вредители и болести при орхидеите. Част 3 / 3
Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа - меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене.
Кореново гниене
Причинителите на кореновото гниене са гъбични организми: Fusarium oxysporum, Fusarium solani var. argillaceum, Fusarium sporotrichiella, Fusarium javanicum и др. Поразяват корените, псевдостъблата (булбите), листата загниват, омекват и покафеняват. Проникват чрез нараняванията по корените. Заболяването е типично за цимбидиуми, пафиопедилуми, ванди, милтонии и одонтонии (Odontoglossum x Miltonia).
Борба с кореновото гниене: Оптимизиране на условията на отглеждане. Растението се третира три последователни пъти със системен фунгицид при поливане - фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, беномил – 0,2% като едновременно се опръсква цялото растение в интервал от 10 дни.
Кафяво гниене
Причинява се от бактерии от родове Erwinia, Pseudomonas. Най-често поразяват младите листа и новия прираст. По тях се появяват воднисти, светло и тъмнокафяви петна, които бързо увеличават размерите си. При поразяване на стеблото и точката на растеж (при моноподиалните орхидеи това е точката от която нараства растението ) загива цялото растение. Бактериалното гниене се се развива агресивно при наличие на излишна влажост и ниски температури. Най-често поразяваните орхидеи са катлеи, цимбидиуми, фаленопсиси, пафиопедилуми.
Бораба с кафявото гниене: Силно увредените растения се унищожават. Локалните поражения могат да се изрежатдо здрава тъкан, като мястото на среза се дезинфекцира – спирт, кислородна вода, в краен случай въгленов прах. Необходимо е да се оптимизират условията на отглеждане не орхидеите – влажност и температура, както и да се прилага профилактично опръскване с фунгициди на медна основа.
Фузарийно гниене
Причинител е гъбичката Fusarium moniliforme var. lactis. Предизвиква петна и гниене на листата, псевдостъблата (булбите), точката на растеж. Поразените листа при каланте пожълтяват, после стават тъмно сиви. Тъканта на листа омеква и се покрива с гъбични спори във вид на бяло-розов налеп. Краищата на листата изсъхват и се подвиват. По листата на цимбидиума образуват тъмно-кафяви налепи. Поразяват също ангрекуми, епидендруми, ванди, милтонии.
Борба с фузарийното гниене: Оптимизиране на условията на отглеждане. Растението се третира три последователни пъти със системен фунгицид при поливане - фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, беномил – 0,2% като едновременно се опръсква цялото растение в интервал от 10 дни.
Сиво гниене
Причинител на сивото гниене е Botrytis cinerea. Поразява цветовете на орхидеите, по които се появяват малки сиви петънца, като по-късно гниенето се разпространява на целия цвят. Най-често поразява физически слабите растения. Прекалено високата влажност на въздуха и ниските температури са основан предпоставка за заболяването. Поразява предимно орхидеите с бял цвят - пафиопедилуми, катлеи, фаленопсиси, цимбидиуми.
Борба със сивото гниене: Унищожават се поразените цветове. Понижава се въздушната влажност, повишава се температурата и се осигурява добра въздушна вентилация.
Антракноза
Антракнозата се причинява от гъбички от родове Colletotrichum, Gloeosporium, Cladosporium. Поразяват листата, новия прираст и булбите. По тях се образуват ясно открояващи се от здравата тъкан кафяви петна с различна големина и малки черни точици . Поразеното листо придобива мозаечна окраска и загива. Предпоставка за развитието на антракнозата са високата въздушка влажност и високите температури. Инфекцията се разпостранява с капки вода при опръскване и поливане. Поразява цимбидиуми, катлеи, дендробиуми, станхопеи и други орхидееви.
Борба с антракнозата: Заразените листа се премахват. Спира се торенето с азот-съдържащи торове. Орхидеите се опръскват с фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, меден оксихлорид в концентрация 0,5% и други фунгициди 2-3 пъти в интервал от 10 дни. Профилактично се третира един път месечно.
Ръжда
Причинител са гъбичките от рода Uredo — Uredo behnickiana, Uredo nigropuncta. При различните видове орхидеи признаците на поражението са различни. Обикновено се изразява с червеникави петна по листата, отделящи керемиден прах и е придружена с хлороза. Поразява катлеи, епидендруми, онцидиуми, блетили, станхопеи. Причинитела на заболяването е внесен от Куба.
Борба с ръждата: Болните растения се унищожават. Няма описано лечение. Можете да пробвате с ПЕРОЦИН 75 Б.
Петнистост по листата
Причинители на петна по листата могат да бъдат гъбичките на Alternaria sp., Cercospora angreci, Cercospora odontoglossi, Chaetodiplodia sp., Coniothyrium sp.,Corynespora cassiicola, Diplodia laelio-cattleyae, Diploida paraphysaria, Fulvia fulva, Lasiodiplodia theobromae,Leptothyrium sp., Phoma oncidii-sphacelati, Phyllosticta capitalensis, Pseudocercospora sp., Septoria selenophomoides .
Борба : Оптимизиране температурните условия и влажността, опръскване с фунгицид на медна основа.
Вируси
Известни са повече от 50 вида вируси, поразяващи орхидеите.
web.aces.uiuc.edu
www.crittercreeklab.com
Orchid Viruses Found in Florida
Цимбидиумен мозаечен вирус (Cymbidium mosaic virus (CymMV))
Причинител – вирус от семейство Flexiviridae, род Potexvirus. По младите листа се наблюдават хлорозни петна и штрихи, разположени паралелно на централната жилка на листа. С развитието на заболяването петната и щрихите стават все по-отчетливи и тъмни. При старите листа се наблюдава некроза на поразените тъкани. Растенията видимо забавят растеж, интензивността на цъфтежа намалява. Инфекцията се разпространява от листни въшки, също и от инструментите при вегетативно размножаване и обработка на листа и др.
Одонтоглосум пръстеновиден вирус (Odontoglossum ringspot virus (ORSV)
Причинител – вирус от рода на Tobamovirus. Среща се по-рядко от цимбидиумния мозаечен вирус. Болестта се проявява с повата на петна по листата и цветовете.
Катлеен мозаечен вирус (Cattleya mosaic virus)
Най-характерни симптоми на увреждането са петната по цветовете, деформацията на листата –петнистост, хлоротичност и деформации. По класификацията на Американското фитопатологично общество катлеите се поразяват от двата вируса Одонтоглосум пръстеновиден вирус (Odontoglossum ringspot virus (ORSV)) и Цимбидиумен мозаечен вирус (Cymbidium mosaic virus (CymMV)).
Борба с вирусите: Стерилизация на инструментите и саксиите в 70% спирт. Унищожаване на болните растения. Неизползване на субстрата втори пъти.
Неинфекциозни заболявания
При неравномерно поливане, прегряване в резултат на директноо излагане на слънчеви лъчи, небаласирано подхранване, използване на пестициди и ниската култура на отглеждане могат да възникнат различни видове петна по листата, изсъхване на върховете на листата, изсъхване на корените и други поражения на тъканите.
Заболявания
Черно гниене
Причинители на черното гниене са гъбичките: Pythium ultimum, Pythium debaryanum, Phytophthora omnivora. Орхидеите могат да бъдат поразени от тези гъбички във всяка възраст. Най-опасно е загниването на корените и основата на псевдобулбите. Резултата е загуба на цялото растение. Заболяваето е силно поразяващо и бързо се разпространява от болните по здравите растения. Поразената тъкан почернява, псевдобулбите се мумифицират. За разпространението на заболяването спомагат ниските температури и високата влажност на въздуха и субстрата, тогава корените се развиват бавно, отдени части вследствие на недостатъчната циркулация на въздуха и преовлажняването отмират и стават достъпни за патогенните гъбички. Черното гниене поразява катлеи, станхопеи, лелии, лелиокатлеи, пафиопедилуми.
Борба с черното гниене: Болните растения се унищожават. Регулиране на влажността и температурите. Профилактично опръскване и поливане с препарати на медна основа - меден оксихлорид в концентрация 0,5%, меден сулфат в концентрация 1 : 100000. Фугицидите забавят развитието на черното гниене.
Кореново гниене
Причинителите на кореновото гниене са гъбични организми: Fusarium oxysporum, Fusarium solani var. argillaceum, Fusarium sporotrichiella, Fusarium javanicum и др. Поразяват корените, псевдостъблата (булбите), листата загниват, омекват и покафеняват. Проникват чрез нараняванията по корените. Заболяването е типично за цимбидиуми, пафиопедилуми, ванди, милтонии и одонтонии (Odontoglossum x Miltonia).
Борба с кореновото гниене: Оптимизиране на условията на отглеждане. Растението се третира три последователни пъти със системен фунгицид при поливане - фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, беномил – 0,2% като едновременно се опръсква цялото растение в интервал от 10 дни.
Кафяво гниене
Причинява се от бактерии от родове Erwinia, Pseudomonas. Най-често поразяват младите листа и новия прираст. По тях се появяват воднисти, светло и тъмнокафяви петна, които бързо увеличават размерите си. При поразяване на стеблото и точката на растеж (при моноподиалните орхидеи това е точката от която нараства растението ) загива цялото растение. Бактериалното гниене се се развива агресивно при наличие на излишна влажост и ниски температури. Най-често поразяваните орхидеи са катлеи, цимбидиуми, фаленопсиси, пафиопедилуми.
Бораба с кафявото гниене: Силно увредените растения се унищожават. Локалните поражения могат да се изрежатдо здрава тъкан, като мястото на среза се дезинфекцира – спирт, кислородна вода, в краен случай въгленов прах. Необходимо е да се оптимизират условията на отглеждане не орхидеите – влажност и температура, както и да се прилага профилактично опръскване с фунгициди на медна основа.
Фузарийно гниене
Причинител е гъбичката Fusarium moniliforme var. lactis. Предизвиква петна и гниене на листата, псевдостъблата (булбите), точката на растеж. Поразените листа при каланте пожълтяват, после стават тъмно сиви. Тъканта на листа омеква и се покрива с гъбични спори във вид на бяло-розов налеп. Краищата на листата изсъхват и се подвиват. По листата на цимбидиума образуват тъмно-кафяви налепи. Поразяват също ангрекуми, епидендруми, ванди, милтонии.
Борба с фузарийното гниене: Оптимизиране на условията на отглеждане. Растението се третира три последователни пъти със системен фунгицид при поливане - фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, беномил – 0,2% като едновременно се опръсква цялото растение в интервал от 10 дни.
Сиво гниене
Причинител на сивото гниене е Botrytis cinerea. Поразява цветовете на орхидеите, по които се появяват малки сиви петънца, като по-късно гниенето се разпространява на целия цвят. Най-често поразява физически слабите растения. Прекалено високата влажност на въздуха и ниските температури са основан предпоставка за заболяването. Поразява предимно орхидеите с бял цвят - пафиопедилуми, катлеи, фаленопсиси, цимбидиуми.
Борба със сивото гниене: Унищожават се поразените цветове. Понижава се въздушната влажност, повишава се температурата и се осигурява добра въздушна вентилация.
Антракноза
Антракнозата се причинява от гъбички от родове Colletotrichum, Gloeosporium, Cladosporium. Поразяват листата, новия прираст и булбите. По тях се образуват ясно открояващи се от здравата тъкан кафяви петна с различна големина и малки черни точици . Поразеното листо придобива мозаечна окраска и загива. Предпоставка за развитието на антракнозата са високата въздушка влажност и високите температури. Инфекцията се разпостранява с капки вода при опръскване и поливане. Поразява цимбидиуми, катлеи, дендробиуми, станхопеи и други орхидееви.
Борба с антракнозата: Заразените листа се премахват. Спира се торенето с азот-съдържащи торове. Орхидеите се опръскват с фундазол 50 ВП в концентрация 0,2%, топсин- М – 0,2%, меден оксихлорид в концентрация 0,5% и други фунгициди 2-3 пъти в интервал от 10 дни. Профилактично се третира един път месечно.
Ръжда
Причинител са гъбичките от рода Uredo — Uredo behnickiana, Uredo nigropuncta. При различните видове орхидеи признаците на поражението са различни. Обикновено се изразява с червеникави петна по листата, отделящи керемиден прах и е придружена с хлороза. Поразява катлеи, епидендруми, онцидиуми, блетили, станхопеи. Причинитела на заболяването е внесен от Куба.
Борба с ръждата: Болните растения се унищожават. Няма описано лечение. Можете да пробвате с ПЕРОЦИН 75 Б.
Петнистост по листата
Причинители на петна по листата могат да бъдат гъбичките на Alternaria sp., Cercospora angreci, Cercospora odontoglossi, Chaetodiplodia sp., Coniothyrium sp.,Corynespora cassiicola, Diplodia laelio-cattleyae, Diploida paraphysaria, Fulvia fulva, Lasiodiplodia theobromae,Leptothyrium sp., Phoma oncidii-sphacelati, Phyllosticta capitalensis, Pseudocercospora sp., Septoria selenophomoides .
Борба : Оптимизиране температурните условия и влажността, опръскване с фунгицид на медна основа.
Вируси
Известни са повече от 50 вида вируси, поразяващи орхидеите.
web.aces.uiuc.edu
www.crittercreeklab.com
Orchid Viruses Found in Florida
Цимбидиумен мозаечен вирус (Cymbidium mosaic virus (CymMV))
Причинител – вирус от семейство Flexiviridae, род Potexvirus. По младите листа се наблюдават хлорозни петна и штрихи, разположени паралелно на централната жилка на листа. С развитието на заболяването петната и щрихите стават все по-отчетливи и тъмни. При старите листа се наблюдава некроза на поразените тъкани. Растенията видимо забавят растеж, интензивността на цъфтежа намалява. Инфекцията се разпространява от листни въшки, също и от инструментите при вегетативно размножаване и обработка на листа и др.
Одонтоглосум пръстеновиден вирус (Odontoglossum ringspot virus (ORSV)
Причинител – вирус от рода на Tobamovirus. Среща се по-рядко от цимбидиумния мозаечен вирус. Болестта се проявява с повата на петна по листата и цветовете.
Катлеен мозаечен вирус (Cattleya mosaic virus)
Най-характерни симптоми на увреждането са петната по цветовете, деформацията на листата –петнистост, хлоротичност и деформации. По класификацията на Американското фитопатологично общество катлеите се поразяват от двата вируса Одонтоглосум пръстеновиден вирус (Odontoglossum ringspot virus (ORSV)) и Цимбидиумен мозаечен вирус (Cymbidium mosaic virus (CymMV)).
Борба с вирусите: Стерилизация на инструментите и саксиите в 70% спирт. Унищожаване на болните растения. Неизползване на субстрата втори пъти.
Неинфекциозни заболявания
При неравномерно поливане, прегряване в резултат на директноо излагане на слънчеви лъчи, небаласирано подхранване, използване на пестициди и ниската култура на отглеждане могат да възникнат различни видове петна по листата, изсъхване на върховете на листата, изсъхване на корените и други поражения на тъканите.
Мокро гниене при орхидеите. Диагностика. Третиране
Най-широко разпространените причинители на мокро гниене при орхидеите са Pectobacterium carotovorum (синоним на Erwinia carotovora) и Pectobacterium cypripedii (синоним на Erwinia cypripedii). Симптомите са меки, воднисти жълтеникави прозрачни петна.
Заболяването се развива бързо, най-често поразява необратимо растението за 2-3 дни. Поразените участъци потъмняват, петната придобиват пихтиест вид и започват да отделят жълтеникава течност. Едно и също бактериално заболяване може да изглежда различно при различните видове орхидеи - в зависимост от структурата на листата - тънки, плътни, имат ли жилки и т.н. Често допълнително е придружено и от гъбични заболявания. Точната диагностика на бактерия е възможна само в лаборатория.
Пораженията, предизвикани от Pectobacterium carotovorum са познати като "черно гниене" и поразяват основата на растението, след което то загива. Като цяло е рядък случай. Масово разпространение на бактериите е възможно само при определени условия - много влажен субстрат, висока въздушна влажност и температури. Пик на развитие на бактериозите се получава при температури от 25 до 30 °C, в латентно състояние могат да се запазят до + 10 °C. В голяма степен допринасят ниското съдържание на кислород в помещенията, недостатъчната циркулация на въздуха и слабата осветеност.
Растението задължително се изолира. Мястото на което е било, се дезинфекцира. Всички поразени участъци се изрязват до здраво. Инструментите, с които манипулираме, се почистват със спирт или се обгарят. Местата на срезовете се обработват задължително с бактерициден препарат, задължително на медна основа - например меден хидроксид Cu(OH)2 или CuO2 меден диоксид. Кристалите на медта действат като механична бариера върху повърхността на листата и предотвратяват по-нататъчното разпространение на заболяването. Най-известен е бордолезовия разтвор. Засега няма разработени препарати специално за орхидеи.
За лечение на бактериози, предизвикващи мокро гниене е подходящо третиране с препарати, съдържащи стрептомицин, тетрациклин, хлорамфеникол или миомицин. При обработването на растението трябва да се внимава, тъй като голямата част от препаратите съдържат бензоена киселина C6H5COOH, която изгаря корените, ако попадне върху тях. Симптомите на изгорените корени ( това се получава и при неправилна дозировка на тор) са почерняване и изсъхване.
Новите тенденции в лечението на бактериозите са препаратите и дезинфекциращите разтвори на базата на хлорния диоксид ClO2 и за разлика от гореизброените се наблюдават най-малки странични ефекти.
Ако бактериозата е засегнала стеблото в най-ниската му част, както и ако има нов прираст, растението трябва да се извади от субстрата, добре да се измие и да се отстранят всички поразени участъци - корените по правило са най-силно засегнати. Срезовете се обработват с препарат и растението се изсушава.
В никакъв случай не връщайте обратно в субстрата. През следващите 10-15 дни орхидеята се държи на светло и сухо място, като ежедневно натапяме корените за не-повече от четвърт час в чиста вода. Болното растение не се тори. Трябва да се внимава водата да не попада върху листа, булби и т.н. Отново се връща в субстрат след като премине карантинния период - поне две седмици и няма по-нататъчни признаци на гниене. Саксията, в която е била орхидеята преди това, е добре да се дезинфекцира с хлорен препарат за около половин час, а новия субстрат се дезинфекцира също чрез попарване с вряла вода или в микровълновата.
Бактериалните заболявания се лекуват успешно само ако са в начален стадий.
Заболяването се развива бързо, най-често поразява необратимо растението за 2-3 дни. Поразените участъци потъмняват, петната придобиват пихтиест вид и започват да отделят жълтеникава течност. Едно и също бактериално заболяване може да изглежда различно при различните видове орхидеи - в зависимост от структурата на листата - тънки, плътни, имат ли жилки и т.н. Често допълнително е придружено и от гъбични заболявания. Точната диагностика на бактерия е възможна само в лаборатория.
Пораженията, предизвикани от Pectobacterium carotovorum са познати като "черно гниене" и поразяват основата на растението, след което то загива. Като цяло е рядък случай. Масово разпространение на бактериите е възможно само при определени условия - много влажен субстрат, висока въздушна влажност и температури. Пик на развитие на бактериозите се получава при температури от 25 до 30 °C, в латентно състояние могат да се запазят до + 10 °C. В голяма степен допринасят ниското съдържание на кислород в помещенията, недостатъчната циркулация на въздуха и слабата осветеност.
Растението задължително се изолира. Мястото на което е било, се дезинфекцира. Всички поразени участъци се изрязват до здраво. Инструментите, с които манипулираме, се почистват със спирт или се обгарят. Местата на срезовете се обработват задължително с бактерициден препарат, задължително на медна основа - например меден хидроксид Cu(OH)2 или CuO2 меден диоксид. Кристалите на медта действат като механична бариера върху повърхността на листата и предотвратяват по-нататъчното разпространение на заболяването. Най-известен е бордолезовия разтвор. Засега няма разработени препарати специално за орхидеи.
За лечение на бактериози, предизвикващи мокро гниене е подходящо третиране с препарати, съдържащи стрептомицин, тетрациклин, хлорамфеникол или миомицин. При обработването на растението трябва да се внимава, тъй като голямата част от препаратите съдържат бензоена киселина C6H5COOH, която изгаря корените, ако попадне върху тях. Симптомите на изгорените корени ( това се получава и при неправилна дозировка на тор) са почерняване и изсъхване.
Новите тенденции в лечението на бактериозите са препаратите и дезинфекциращите разтвори на базата на хлорния диоксид ClO2 и за разлика от гореизброените се наблюдават най-малки странични ефекти.
Ако бактериозата е засегнала стеблото в най-ниската му част, както и ако има нов прираст, растението трябва да се извади от субстрата, добре да се измие и да се отстранят всички поразени участъци - корените по правило са най-силно засегнати. Срезовете се обработват с препарат и растението се изсушава.
В никакъв случай не връщайте обратно в субстрата. През следващите 10-15 дни орхидеята се държи на светло и сухо място, като ежедневно натапяме корените за не-повече от четвърт час в чиста вода. Болното растение не се тори. Трябва да се внимава водата да не попада върху листа, булби и т.н. Отново се връща в субстрат след като премине карантинния период - поне две седмици и няма по-нататъчни признаци на гниене. Саксията, в която е била орхидеята преди това, е добре да се дезинфекцира с хлорен препарат за около половин час, а новия субстрат се дезинфекцира също чрез попарване с вряла вода или в микровълновата.
Бактериалните заболявания се лекуват успешно само ако са в начален стадий.
Re: Вредители и болести при орхидеите
уууууууууу, настръхнах.... нямахте ли си другата работа , ами да ми разваляте рахатлъка с тия картинки...
