Рози - наши, български!

[libra]

Mише,ами еквадорските рози ще са известни,защото тях продават.А тях продават,защото ние нямаме бълг. производство за рязан цвят.Та,камо ли български рози.Гледаха се и гладиоли,далии,лалета, саксийни ,хризантеми.Ама ,това е друга тема.

[greeneyed]

Това е и третата роза от пъпките на renimoss

Изящна е ))))))))))))))))) Поздравления за всички ентусиасти в темата!

[gospodinov]

Изящна е ))))))))))))))))) Поздравления за всички ентусиасти в темата!

За жалост greeneyed имаме опасение, че е не Тримонциум. При розите на проф. Стайков каквито са Гита и Теодора има коректив, описанието и снимките от книгата "Декоративни рози".
От информацията, която Рени донесе от БГ на БАН за тази роза, майчиното растение е взимано преди време от Фидус, под номер 2, като има противоречивата информация записана в БГ, че е Тримонциум. Като знаем павликенските селекционери как именуват розите, можем да се съмняваме в коректността на сорта.
При мои разговори с професор Узунова, тя описва цвета на Тримонциум като пепел от рози, а тази според cheers е по скоро червено-розова.Трябва да изчакаме да проф. Узунова да се прибере в страната и ще видим какво ще каже за нея.

[greeneyed]

Е, нищо де, ти нали знаеш, че по пътя не са само рози, има и бодли. Иска ми се да е наша тази роза, но нека да изчакаме експертите.

[Мария Николова]

На 4eers му трябва ориентир колко резници да подготви за вкореняване. (Да, по 3 от двата сорта в поръчката ми са за даряване на УБГ.)
За това подкрепям, че тръгваме първо с уточняване на бройката.
Докато тече вкореняването, ще имаме време да подготвим и табелки и да решим къде да се поставят паметните плочи и да съберем пари за тях.
Според мен мястото на паметните плочи е там, където нашите учени са постигнали успехите, за които почитаме паметта им.
Важен е проблема, който вече е повдиган в тази тема. И да подарим българските рози на УБГ, ще могат ли да ги опазят там, ще им остават ли пари и за тяхната издръжка да плащат? Или и тях ще затрият, както първите, които са получили на времето, и само едните табелки ще останат?

[gospodinov]

Мария проблема, които поставяш за съдбата на розите в УБГ е много резонен.
Днес се чух с УБГ , но жената беше възпрепятствана да говори и се разбрахме да се чуем по-късно.
Ще изговоря с нея всички тези неща, в предишните разговори беше споменала, че лично директора бил запленен от идеята за Бг. розите.

[Daniela Pargu]

Не е ли малко по 3 розички от вид?
Или да питаме какъв кът ще отделят и тогава да се определи броя, за да изглежда представително?
То вярно ,че са няколко тройките,ама по 5 ми звучи по -плътно!

[Мария Николова]

Дани, ако една УБГ не може сама да си вкорени и развъди рози, по-добре веднага да затвори кепенците.

[Daniela Pargu]

Да, права си!Ама като знам ентусиазма на институциите ....
Унищожават се толкова хубави инициативи, че на едни рози ли няма да им видят сметката
Пък като са повечко и добре офрмен кът - по-имат шанс да се ентусиазират
да ги съхранят и развъдят!

[renimoss]

С gospodinov си говорихме наистина надълго и нашироко как би било удачно да се подхване кампанията по популяризирането на българските рози. И в синтезиран вид стигнахме до следноте стъпки:
1) да се дарят розите от български селекционери с кратка придружаваща информация (табели?) на такива институции, където те да бъдат обществено достъпни - за такива се сетихме логично за ботаническите градини. Gospodinov контактува с университетските градини и те проявиха голям интерес. Затова се насочихме на първо време към тях. Според мен трябва да добавим и БАН, защото все пак те безвъзмездно ни снабдиха с резници. Градинте сами ще си преценят как точно ще организират къта с българските рози. Аз си представям да им подарим напр. по 3 (или 5, както решим) растения от сорт, така че да имат възможност да ги засадят на триъгълник от сорт (не в редичка), защото така се възприемат най-добре. Това прави 3 унивеститетски + 1 БАН = 4 градини х 3 растения от сорт = 12 растения от сорт. Сега докато пиша се сещам за парка Врана в София, който също е обществено достъпен. Може би някой ще се сети за друго подобно място в други градове? Нямам предвид обществени паркове и градинки. В тях поддръжката наистина е съмнителна. А защо да не прелдожим и на Института по розата в Казанлък да засадят в прилежащата градина (мисля, че съм виждала снимки на много приятно оформено обществено пространство)?
2) като паралелна кампания да подготвим статия/статии за печатни медии (вестници?), където да разкажем за труда на нашите селекционери на рози, какво са създали, какво е изгубено, как сме "възкресили" няколко сорта
3) паметна плоча за проф. Стайков (а Ангелиев?)
Важно е да успеем да се разграничим от комерсиалната страна, тъй като веднага злите езици биха ни обвинили (поне мислено, а и не само) в печалбарство. Нямам предвид сумата, която ще платим за розите сега, това са реалните разходи за размножаването на тези растения. Не съм наясно и дали нашия случай има някакво отношение към патентното право, дали тези рози имат валидни патенти?
Сигурна съм, че с обща помощ ще доразвием и реализираме стратегията за възкресението на българската декоративна роза