СМЕХОТЕРАПИЯ Форум HobbyKafe.com

[mama_li]

прах от въглища, Алина, то добре, ама нали си представяш на хиляди растения да се пудрят как става. Че те ще цъфнат докато още пудри.
каквото - това
..............

Това е ключът от бараката! Другото преди това е само за пояснение!
Алина, отпусни душата!

[лалесъм]

Мили момичета, аз отскоро ви познавам, но като гледам какво правите през уикендите, стигнах до извода, че онова меле на връх Шипка си е било като ученическа дискотека. Реших да си прередактирам творбата, защото вашите подвизи са много по-героични. Нали не сте ме забравили? Аз съм дядо ви Иван Вазов. Наскоро ви бях на гости.


Опълченците и "Дарби"


Нека носим йоще мазол по ръцете,
синила от бела, тръни по дупето;
нека болки спомнят онзи ден на зор
няма да си промениме наший кръгозор;
пак ще ни се карат мъжете ни, нека,
нека ни се смеят комшиите; нека
градината с рози пред нашия праг
е онуй, с което ще се борим пак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените нокти и раните стидни
по ръцете още от тримера стар;
нека таз градина да ни бъде дар!
Нека. Но ние си знаем как форума славно
върши нещо ново, пък макар и бавно,
що дава ни сили и в зимните дни
и домати вкусни, и тикви плоди;
защото тук в двора, таман до асмата,
що ми ражда грозде и берем с децата,
има роза дивна с необятен връх,
за която вси се бихме до последен дъх,
на поръчките смели триумфа огромен;
защото на двора има един корен,
има едно име, що вечно цъфти
и в наште градини кат слънце блести,
едно име кратко, но тъй драматично,
като „Греъм Томас“ , само че по-лично,
що смисъл ни дава по тежкия път,
и на съседа завистник строшава зъбът.

О, Дарби!

Три деня нашите дружини
как дупки копаят. Хорските градини
първи плод изкарват и вече цъфтят.
Напъни ужасни! Дванайсетий път
белът се забива във почвата дива,
падаш, ставаш, псуваш и пот те облива.
Камък подир камък! Не подгъваш крак!
Мъжът ти безумний иска качамак
и вика: "Ще мра, ма! Дай си ми сармите!"
И тръшва вратата с викове сърдити,
и "Не мога вече!" се провиква пак.
Ти му отговаряш с други вик: тъпак!
И с нови хъс и сили, пот и зор, и дървье;
форумките наши, одрани до кърви,
копат и засаждат корени безчет,
всякой гледа само да не пропусне ред,
после фотосесия пред вси да изложи
и Дарби най-прекрасен в нея да положи.
Лопатите чаткат. Съпрузи ревът,
гладни ни налитат, но нека да мрът.
Съседите, гледам, и те са на пости,
какво да ги правим като все са прости:
за рози нехаят и в жега, и в студ
не знаят какво е градинският труд.
Белът е потрошен, отпорът е лют.
Три дни копаем, но почвата – твърда,
ти я натискаш, земята не мърда,
кокошките в двора се тресат от смях.
Нищо. Те ще смажат нечий май стомах
кат пиле с картофи под капак на фурна.
Земята поддава; време е за щурма!
Последният напън вече е настал.
Тогава Калико, наший генерал,
ревна през дувара: "Кукундрили вие,
присадката Дарбина пак сте я зарили!
На вашата мъдрост Остин повери
всички ценни рози и Дарбито дори!"
При тези думи гневни форумките с плач
извадиха всеки корен и го отпочнаха пак
рошави и бесни! О, геройски час!
Ругатни ужасни се мълвят тогаз,
силиците липсват, но инатът трае,
белът се пречупва - манията остае
и тъпата радост до крак да измрът,
ма да има Дарби в розарския кът
с пукнати ребра, но и с една победа.
"Форумът целия сега нази гледа,
тая дупка плитка той ще я съзре,
ако ще ме хокат дружно, да мра по-добре!“
Няма веч лопати! Ще заложим бомба!
Само за да стане дупката огромна.
Има и мотики, а в душата - плам
Камъне и дървье се помляха там.
"Грабайте теслата!" – Калико изкряска
и юрна се всеки към мазе завчаска
кат луди калинки без дъх от мерак,
търсят, ровичкат в бараката пак!
Комшиите тръпнат, друг път не видели
толкоз ненормални живи кукундрели,
от сърце се смеят те на всеки миг,
този смях отдавна им е станал тик.
Форумките наши като алпинеум твърди
теслите измъкват и не им се сърдят
и фърлят се в трапа без никаква реч,
че никакви думи не им служат веч.
Но нов камънак все отдолу излиза,
мъжът ти пък дудне, че пак е без риза.
Йоще миг - ще го фраснеш по мутрата с гръм.
Изведнъж Дал пристигна като в приказен сън.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес този форум, щом парти зафаща,
спомня си Дарби и битката страшна.
Без роза такава не си ти човек
и нямаш градина за бъдния век.

[wrong dreamer]

Остра, драматична творба караща спомена за Вазов и по конкретно една негова поема, да бледнее и да се черви в последващ ритъм.
Поема, достойна за "Гонкур"/ ще приемем и съкратения му вариант, но подборно /.
Това горе затри огромния, къртовски труд на Р.Ралин, Чудомир и Ст. Стратиев, взети вкупом.
Когато го прочетох си помислих - Що си трошиш ноктите, моме. Пиши, пък ние ще четем. И ще се командироваме на лятна, младежка бригада у вас. Ти само пиши.
Добре, че не ме виждате - почти ревах !

[GIOIA(Джоя)]

Ох
Миленкооо,велика си

[Vasi]

Ох, не мога.. Чета, плача от смях, бърша сълзи и не спирам да чета

[Daniela Pargu]

Миленка ,бре, момиче,бре
Спря ми дъха,часовника, увреди ми се зрението,налудничавия ми смях,който се опитвам да сдържам....
Та всичко това доведе до прекъсване на служебните ми занимания,обявяване на 20мин. почивка с думите:
"налага се - прекалено е преуморена!"
И още не съм дочела до края....
Прегръщам те и целувам


пп Екипът ми иска колективно четене - но само като започнах...решихме ,че ще бъде след раб.време по разбираеми причини,
та сега ще си припадам сама

[elmaz]

Е, обичам я тая тема

Миленски, покъртително

[wenche]

Ауу, Джо, увисна ми мандибулата ...
Камъни и цветя - възхитителна комбинация, но само който го може

Благодаря ви!
Гео,ограмоти ме ,що е то мандибула?

Долна челюст
Абе , увиснало и ченето на Гео ,ама нали е графиня се изказва едно изтънчено и наУчномУ

[лалесъм]

Гео, прЕведи малко. Това какво значи?

....на бобо на притките

Не съм Гео, ама да се изокам
На боба на прътите /върлините. Става дума за боба, който се увива като грамофонче нагоре по прътите и се бере за зелен.

Демек, фасул на вейка!!!!

[лалесъм]

И пънкарското мускари, забравих му официалното име.