Улица 5, номер 21

[радост-31]

Да обичаш спомен
Днес ще съм отчайващо досадна,
защото днес ми е специален ден.
Пролет е! Цветна, ароматна...
Пролет е, а нещо липсва в мен.
Сокове бушуват като луди,
летят нагоре крехките стебла,
цъфтят цветя, танцуват пеперуди,
в кошничката си събира мед пчела.
И летят, летят, нагоре, в небесата,
и се смеят, радват се, кръжат...
Не поглеждат те надолу, към земята
как човешките любови се топят.
Чезнат, гаснат, няма ги сърцата
щом ледът сковал ги е така-
не могат да протегнат те ръката
към своята единствена мечта.

[радост-31]

Размисли по първа пролет
Вчера не успях да пиша, само снимах. Гонех пчелите из цветовете на ароматните зюмбюли и се опитвах да им направя портрети като за изложба. А те дори не ме отразяваха- бяха като опиянени. Завираха се най-безстрашно целите в цветните чашки и кой знае какво правеха там в тези странни пози.





Пролет е! Цветна, слънчева и ароматна! Сега е зюмбюленото време. Звучи ви странно ли? Всъщност това е един момент, който само може а бъде почувстван- не можеш да го видиш, не можеш да го докоснеш. И трае доста кратко- само докато прецъфтят тези ароматни малки същества. И след това отново ги чакаш цяла година, не защото няма по-красиви цветя от тях, а защото те са много специални- те са един много ярък символ на новото начало, на събуждането на света и на надеждите. Онези бяло- синьо- виолетово-розови ароматни мечти. И аз често си мечтая за невъзможни неща, искам да променя нещичко, да подаря друго, да получа трето, но винаги се получава. Особено когато това е свързано и с други хора около нас. Има думи, които е трудно да изречеш пред самия себе си, какво остава да ги кажеш в очите на най- близките си. Съдба!





Вчера, докато се разхождах с Преслав, срещу нас се зададе една от съседките. Личеше и, че е много разстроена. И ме закова с един въпрос " Кажи, това живот ли е? Защо се раждаме? За да умрем ли?" . И е много права. Единственото над което имаме власт са дните между тези две събития. Ние решаваме как ще ги прекараме, какво ще оставим след себе си и кога ще бъдем забравени.



И както нарцисите изместват зюмбюлите, лалетата- нарцисите, а а божурите- лалетата, така и нашите нужди, мечти и копнежи биват изместени от следващите. Нима не е по-лесно да се примирим с факта, че всичко е преходно? Нима не е по-добре да осъзнаем, че ние сме едни малки частици, движещи се непрестанно? Защо не насочим движението си в посока на щастието и хармонията? Защо? Странно е, но знам отговорът на тези въпроси. Нарича се егоизъм, материализъм и комформизъм. Ние сме социални същества, живеем в група, и за нас е по-важно мнението на останалите за нас, отколкото усещането, което остава в нас.

[радост-31]

Трудно е да се измъкнеш от тези строги и стари правила. Трудно е, но не е невъзможно. Всяка черупка се пробива с постоянство и нежност. Силата е за слабите. Въпросът е само да не чакаме прекалено дълго, защото тогава и божурите няма да ги има, тогава сланата ще е попарила всичко, а снегът ще затрупва изсъхналите стебла.

[радост-31]

Една година мина
Една година мина. Точно на 22 се изтъркулиха първите ни 365 дни от папарашкото ми нападение тук. празните пространства и треволякът са усвоени от цветни петна, млади фиданки, плодове и зеленчуци. Една година мечти и сбъдването на част от тях. Започнахме така и стигнахме до тук.





аресва ми тази промяна! Това е само началото на разкрасяването и подреждането. Имам още много идеи, на които ще им дойде времето рано или късно, или всъщност когато им дойде времето. Всяко нещо си иска да се роди, да наедрее, да узрее и чак тогава да стане видимо за околния свят. Четох, че градина се прави за десет години. Да, наистина е така. Необходими са 3650 дни, в които да има слънце и дъжд, суша и сняг, горещина и студ. Сенките да направят пълна обиколка около себе си и то няколко пъти. Да проверя по метода на пробите и грешките кои растения ще се развиват тук най-добре, за да постигна една простота в максимален разцвет. Искам, когато отворя вратата на дома си вътре да ухае на спокойствие, романтика, любов. Всичко да бъде на точното си място и градината да изглежда естествена и непринудена. Да се усеща онзи крехък баланс между докоснатото от човешка ръка и дивата природа.



Тази дълга пътека от сив камък е оста сенчеста, просто се случи така, че снимките са слънчеви. Старите лозници започват да разлистват младите си зелени чадърчета, а следобед къщата мята плътната си сянка отново тук. За това заложих на растения, които обичат сенките- хортензии и хости (това е връхчето на крисмас трии). Пролетта тук ще е осеяна с ароматни луковични, а по-топлите месеци местата им ще са заети от бегонии и слабоноги. След първите есенни слани ще идва реда на килимчета от едроцветни виоли ...

[радост-31]

Така ще се завърта цикъла от 365 дни. Понякога ще добавям нещичко, друго ще махам, но искам всеки ден да е наситен с вяра, надежда и любов. Розовите (искам да добавя и бели) сърчица вече нямат търпение да изскочат от зелените си обвивки.



И понеже много обичам зеленината дадох възможност на разни миниатюрни дивачета да се настанят в краката на големите цветни акценти. Тази прелест тръгна от Предбалкана, стигна до Русе, след това временно поживя в Скутаре и днес вече е тук, удома! Ах, малка цветна прелест! Как чаках да видя очите ти! Благодаря ти, че днес ме зарадва!
Благодарности на Миленка!





Пролет е! Пролет е! Пролет! Време на изненади, цветове, аромати и мечти, време за нови надежди, нова любов и глътка свеж въздух!

[радост-31]

Урааааа! Сондата вече работи и всички са щастливи!

[mama_li]

Честита за сондата! Много е важно да имаш на разположение достатъчно водичка. Като гледам, наистина всички са щастливи!

[Emilly1212]

Ех, че е хубаво! Честито за сондата, идеално е, че ще имаш водичка! Котакът е много красив!

[радост-31]

Да се похваля и тук, че не ме свърта на едно място- имам си истински дендробиум Бери Ода!



Не, че до сега е бил фалшив, но за първи път цъфти откакто го имам. С него започнахме така преди малко повече от три години.



Днес сме така! предполагам, че разбирате радостта ми!



Работата със сондата общо взето е "Първо аху-иху, после тихо." Тя си съществуваше когато купихме къщата. Купихме помпа и тя заработи, но за кратко. Започна едно чистене, въртене и суетене, докато установихме, че няма вода и няма и да има. по-опитните от нас ни светнаха, че тук водата излиза на 4-5 метра, а нашата е дълбока 12. Дъното и удря на глина и е нерентабилно да се разправяме с нея. Събрахме нужните пособия и организирахме отряд точно за Лазаров ден и Цветница за пробиването на новата. Да видим какво ще се случи.

[vanina_g]

Стискам палци всичко да е наред с водата! И ние си чакаме да ни свържат... голяма мъка е без вода!