Совите не са това,което са!

[iv.tarlen]

Това се нарича прозорливост.И в днешно време се среща при определени хора.

[Малката Ида]

Не Ив,не е това.
А е това:

"Живеем в динамично и забързано време.
Живеем в свят, който всеки миг се променя. Живеем почти прединфарктно, без а се замислим много върху смисъла и потребността от това, което се стремим да постигнем и цената, която плащаме.
Затрупваме се с работа, желания, проблеми и постепенно загубваме способността си да се радваме на живота, да виждаме красивите неща около себе си, да даряваме и получаваме обич и да се усмихваме. Ставаме изнервени, намръщени и вечно сърдити и недоволни от себе си, от колегите си, от децата си, от света, които ни заобикаля. И вместо да променяме и развиваме себе си намираме достатъчно оправдателни причини за гневното си и обидено настроение и състояние. Дори нещо повече, намираме си виновник за всичко това. Той може да е член от семейството /съпруг, съпруга, свекърва, дори собственото ни дете/, колега или началник, който се превръща в най-големият ни враг. Прехвърляме върху него всички причини за нашите собствени неуспехи, провали или неудовлетворения и отделяме толкова излишно време да проектираме сценарий, за това какво би могло да се случи или не в живота ни, ако този човек го нямаше...И не отделяме и минута време да се замислим за собственото си участие във всичко това."

[calico]

Ставаме изнервени, намръщени и вечно сърдити и недоволни от себе си, от колегите си, от децата си, от света, които ни заобикаля.

Така става, като ни върже матрицата, и дори не го осъзнаваме че сме в капан.Мислим, че това е единствения начин на живот, и сме до такава степен идентифицирани с него, че просто сме забравили истинското си аз. А то не е това с което общуваме в матрицата.
"Тъмен ритрит" - едно добро начало, това е практика която всеки може да направи в някои от почивните си дни, трябва му само поне един близък човек в другата стая. Идеята е да останем сами със вътрешните си гласове, за два дни поне.
Лесно е- затваряш се в едната стая и два дни отиваш само за минутки до тоалетната, нищо друго. Три пъти на ден вратата се отваря и се подава храна и вода, без да се говори изобщо, без контакт. Без телевизор, без книги, без интернет, без никакви занимания за ръцете и ума- нищо освен лежане и спане.
това е много добър начин да се започне да се спира хамстерската въртележка, на която всички се въртим без дори да знаем.

[iv.tarlen]

Да, ама не!Аз не живея така!Всеки има свободата да избира!

[Миша]

едно добро начало, това е практика която всеки може да направи в някои от почивните си дни, трябва му само поне един близък човек в другата стая. Идеята е да останем сами със вътрешните си гласове, за два дни поне.Лесно е- затваряш се в едната стая и два дни отиваш само за минутки до тоалетната, нищо друго. Три пъти на ден вратата се отваря и се подава храна и вода, без да се говори изобщо, без контакт. Без телевизор, без книги, без интернет, без никакви занимания за ръцете и ума- нищо освен лежане и спане.

Най-сигурния начин да ме умориш Остави ле да лежа без да мисля и ойдох

Преди време гледах някакво изследване как определени жестове и мимики променят химията в тялото, беше безкрайно интересно. Но мозъкът ми запамети само основните правила без обясненията

Едно простичко правило -започни денят с 2 прости действия-
1.протягаш ръце нагоре и ги разтваряш постепенно,сякаш даряваш, и вдишваш с пълни гърди.И тук се намесва химията, това действие провокирало не помня какви си хим реакции, които от своя страна задействали организма да се изпълва с положителна енергия, нещо като розовите хапчета
2.усмихваш се- колкото и странно да звучи, усмивката наистина зарежда и обяснението си има пак съвсем елементарно научно обяснение: усмивката изпраща сигнали на мозъка, че се чувстваме спокойни и оттам се задействат невидимите буталца на щастието- успокоява се сърдечния ритъм, освобождават се ендорфини , дори можело да регулира кръвната захар

Пробвайте го, ще видите как настроението рязко се променя , изпробвано

Това било защото когато застанем в определена поза, тялото ни освобождавало редица химикали, които задействат множество биохимични реакции, които променят веднага мислите ни и чувствата ни,благодарение на тях можело да управляваме мислите си и да контролираме чувствата си. Когато се усмихваме ние задействаме десетки мускули, които освобождавали не знам какви си химии, обаче те ни карали да се чувстваме добре и позитивните мисли идвали .А и да не забравяме, усмихнатият човек кара и другите да се усмихват, нима има нещо по-заразно от усмивката и можем да променим света, смеейки се

[video][/video]

Усмихнахте ли се?
Не се ли чувствате поне малко заредени?

[kim]

Спокойни сънища,безценни

Е, как спокойни...аз не мога да изляза от фейса...от копирани мъдри мисли

[Малката Ида]

Спокойни сънища,безценни

Е, как спокойни...аз не мога да изляза от фейса...от копирани мъдри мисли

Превод,моля

[kim]

Превод: -няма. Не се чете..., усеща се

[Малката Ида]

Превод: -няма. Не се чете..., усеща се

Подкрепям!

[Малката Ида]

В подкрепа на предното...

„Усмихни се!“ – каза тя, въпреки широката му усмивка.