Пътеписите на душата ми
Re: Пътеписите на душата ми
Емили, хората са добронамерени и това е извън съмнение.
обаче всички си имаме и тъмни ъгълчета в душите, всички без изключения.
Понякога нещо извън нас завихря и изкарва разни неща от там.
И какво толкова, питам аз, а? Какво толкова? Това няма да промени факта, че всички тук са прекрасни хора.
Ще рече човек, че у дома не се карате с мъж, жена, сестра, дете, майка, баща. Не се ли карате с най-близките си, не се ли случва да си кажете и по-тежки думи?
И какво- разделяте се завинаги ли? Забранявате им да ви говорят?
айде стига, зимата ще е дълга и работа в градините още няма
дръжте под контрол демончетата си
обаче всички си имаме и тъмни ъгълчета в душите, всички без изключения.
Понякога нещо извън нас завихря и изкарва разни неща от там.
И какво толкова, питам аз, а? Какво толкова? Това няма да промени факта, че всички тук са прекрасни хора.
Ще рече човек, че у дома не се карате с мъж, жена, сестра, дете, майка, баща. Не се ли карате с най-близките си, не се ли случва да си кажете и по-тежки думи?
И какво- разделяте се завинаги ли? Забранявате им да ви говорят?
айде стига, зимата ще е дълга и работа в градините още няма
дръжте под контрол демончетата си
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Re: Пътеписите на душата ми
Мери това е... по пеперуда, със пушка за глигани да стреляш
Не съм злопаметна,помня и доброто
Мия,Еми
Калико,когато не съм бяла и добра си сотоя на г....а
Сравнението което си дала...едно е да се караш със хора които са доказали обичта си преди това.Съвсем друго със такива които не познаваш и нищо не си им направил,освен че съществуваш такъв какъвто си!
Надявам се,това да са били демончета а не... друго Времето ще покаже.
Поздрав най-сърдечен!
Не съм злопаметна,помня и доброто
Мия,Еми
Калико,когато не съм бяла и добра си сотоя на г....а
Сравнението което си дала...едно е да се караш със хора които са доказали обичта си преди това.Съвсем друго със такива които не познаваш и нищо не си им направил,освен че съществуваш такъв какъвто си!
Надявам се,това да са били демончета а не... друго Времето ще покаже.
Поздрав най-сърдечен!
- къщичка
- Кафе машина
- Мнения: 4945
- Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
- Местоположение: с. Николово, Русенско
- Дал благодарност: 128 пъти
- Получил благодарност: 67 пъти
Re: Пътеписите на душата ми
И мен ме е боляло от форумски думи, и аз съм ранявала...
Най-боли от близък човек. От непознат си казвам майната на случката. Така трябва.
Ако всеки път рева какво отношение имат към мен, то трябва да се свърша. Не че не съм ревала де
Сега, поглеждайки назад се подсмихвам на ситуацията.
И вече знам-всички тези хора са ме научили на нещо.
Кскто и аз ако съм скастрила някой, очаквам да се замисли.
Искам да кажа, че дори и злословните хора има на какво да ни научат.
Било то и да не се доверяваме сляпо или просто да се погледнем отстрани.
Хайде, стига драма, давай тука макрото
Най-боли от близък човек. От непознат си казвам майната на случката. Така трябва.
Ако всеки път рева какво отношение имат към мен, то трябва да се свърша. Не че не съм ревала де
Сега, поглеждайки назад се подсмихвам на ситуацията.
И вече знам-всички тези хора са ме научили на нещо.
Кскто и аз ако съм скастрила някой, очаквам да се замисли.
Искам да кажа, че дори и злословните хора има на какво да ни научат.
Било то и да не се доверяваме сляпо или просто да се погледнем отстрани.
Хайде, стига драма, давай тука макрото
Re: Пътеписите на душата ми
Къщи,няма драма
Просто нещата от живота.
Не искам да се уча от лошотия,ц не ща.На какво ще ме научи.Да оцелявам,за какво...за още лошотия.Не мерси.
Ще си построя пак замъка,заради добротата и обичта които са около мен,въпреки лошотията.Няма да се уморя да се боря с нея.Да се знае
И аз го чакам голям мерак ми е макрото.
Просто нещата от живота.
Не искам да се уча от лошотия,ц не ща.На какво ще ме научи.Да оцелявам,за какво...за още лошотия.Не мерси.
Ще си построя пак замъка,заради добротата и обичта които са около мен,въпреки лошотията.Няма да се уморя да се боря с нея.Да се знае
И аз го чакам голям мерак ми е макрото.
- Noel
- Наркоман
- Мнения: 10630
- Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
- Местоположение: София кв. Борово
- Получил благодарност: 1 път
Re: Пътеписите на душата ми
Не се бори,мила,не е нужно!
Ти имаш много мощно оръжие-топло сърце и безмерен поглед към красотата .
Изливай от тях тук.
Ти имаш много мощно оръжие-топло сърце и безмерен поглед към красотата .
Изливай от тях тук.
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Re: Пътеписите на душата ми
А пък съм отнесена от вятъра...не чувам от шума на листата , обрулени в клоните...
Обаче харесвам твоят замък...песъчинките , които подреждаш една по една. И само затова си струва да продължаваш. Защото това си е твоят замък...а другото? - другото е без значение!
Обаче харесвам твоят замък...песъчинките , които подреждаш една по една. И само затова си струва да продължаваш. Защото това си е твоят замък...а другото? - другото е без значение!
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2060
- Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 31 пъти
- Получил благодарност: 26 пъти
Re: Пътеписите на душата ми
А мен ми стана безкрайно тъжно тази вечер, докато се опитвах да разбера какво става, усетих обидата на друг човек, който е адски деликатен и винаги в годините е бил добронамерен и отзивчив и е споделял и е помагал и също има замък... Засегнах се и от въпроса " Кой е Влади?" Малка Ида ти си тук от една година .Погледна ли кой стои до твоя замък? Обикновено си трая и не се обаждам, мразя конфликтите, просто те моля - преди да съдиш , да видиш кой стои до теб .Може би тогава ще усетиш нещата по друг начин .
Re: Пътеписите на душата ми
Това със Влади,беше шега
Ако съм я обадила,се извинявам сърдечно
Никого не съдя,всеки е това което е.
Ако съм я обадила,се извинявам сърдечно
Никого не съдя,всеки е това което е.
-
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2060
- Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 31 пъти
- Получил благодарност: 26 пъти
Re: Пътеписите на душата ми
Знаеш ли, спомних си как като дете ме бяха оставили сама за първи път- лежах на леглото и не смеех да мръдна, защото под него имаше" Нещо Страшно" и аз като се размърдам и то ще ме нарани...Не бях се сещала затова години. Понякога ние си мислим нещо, а то не е така. Там, около замъка, не е черно, а е синьо, зелено, жълто, Цветно ...Опознай ни