Пътеписите на душата ми

Началото, перспективи, развитие, до къде стигнахме, с какво можем да се похвалим
Публикувай отговор
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от calico »

Емили, хората са добронамерени и това е извън съмнение.
обаче всички си имаме и тъмни ъгълчета в душите, всички без изключения.
Понякога нещо извън нас завихря и изкарва разни неща от там.

И какво толкова, питам аз, а? Какво толкова? Това няма да промени факта, че всички тук са прекрасни хора.
Ще рече човек, че у дома не се карате с мъж, жена, сестра, дете, майка, баща. Не се ли карате с най-близките си, не се ли случва да си кажете и по-тежки думи?
И какво- разделяте се завинаги ли? Забранявате им да ви говорят?
айде стига, зимата ще е дълга и работа в градините още няма
дръжте под контрол демончетата си
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Мери :shock: това е... по пеперуда, със пушка за глигани да стреляш :shock:
Не съм злопаметна,помня и доброто :daaa:

Мия,Еми :tzeluvka: :liubov:

Калико,когато не съм бяла и добра си сотоя на г....а :D
Сравнението което си дала...едно е да се караш със хора които са доказали обичта си преди това.Съвсем друго със такива които не познаваш и нищо не си им направил,освен че съществуваш такъв какъвто си!

Надявам се,това да са били демончета а не... друго :twisted: Времето ще покаже.

Поздрав най-сърдечен! :tzeluvka: :tzvetentze:
Аватар
къщичка
Кафе машина
Мнения: 4945
Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
Местоположение: с. Николово, Русенско
Дал благодарност: 128 пъти
Получил благодарност: 67 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от къщичка »

И мен ме е боляло от форумски думи, и аз съм ранявала...

Най-боли от близък човек. От непознат си казвам майната на случката. Така трябва.
Ако всеки път рева какво отношение имат към мен, то трябва да се свърша. Не че не съм ревала де :lol:
Сега, поглеждайки назад се подсмихвам на ситуацията.
И вече знам-всички тези хора са ме научили на нещо.
Кскто и аз ако съм скастрила някой, очаквам да се замисли.
Искам да кажа, че дори и злословните хора има на какво да ни научат.
Било то и да не се доверяваме сляпо или просто да се погледнем отстрани.
Хайде, стига драма, давай тука макрото :tzeluvka:
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Къщи,няма драма :liubov:
Просто нещата от живота.
Не искам да се уча от лошотия,ц не ща.На какво ще ме научи.Да оцелявам,за какво...за още лошотия.Не мерси.
Ще си построя пак замъка,заради добротата и обичта които са около мен,въпреки лошотията.Няма да се уморя да се боря с нея.Да се знае :hihihi:

И аз го чакам :ieeee: голям мерак ми е :ieeee:макрото.
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Noel »

Не се бори,мила,не е нужно!
Ти имаш много мощно оръжие-топло сърце и безмерен поглед към красотата .
Изливай от тях тук.
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от JuliS »

А пък съм отнесена от вятъра...не чувам от шума на листата , обрулени в клоните...
Обаче харесвам твоят замък...песъчинките , които подреждаш една по една. И само затова си струва да продължаваш. Защото това си е твоят замък...а другото? - другото е без значение!
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
къщичка
Кафе машина
Мнения: 4945
Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
Местоположение: с. Николово, Русенско
Дал благодарност: 128 пъти
Получил благодарност: 67 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от къщичка »

Ok, no drama :)
Така си е думата :)
:tzeluvka:
sofy
Баш кафе майстор
Мнения: 2060
Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
Местоположение: София
Дал благодарност: 31 пъти
Получил благодарност: 26 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от sofy »

А мен ми стана безкрайно тъжно тази вечер, докато се опитвах да разбера какво става, усетих обидата на друг човек, който е адски деликатен и винаги в годините е бил добронамерен и отзивчив и е споделял и е помагал и също има замък... Засегнах се и от въпроса " Кой е Влади?" Малка Ида ти си тук от една година .Погледна ли кой стои до твоя замък? Обикновено си трая и не се обаждам, мразя конфликтите, просто те моля - преди да съдиш , да видиш кой стои до теб .Може би тогава ще усетиш нещата по друг начин .
Малката Ида

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от Малката Ида »

Това със Влади,беше шега :nod:
Ако съм я обадила,се извинявам сърдечно :tzvetentze:
Никого не съдя,всеки е това което е.
sofy
Баш кафе майстор
Мнения: 2060
Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
Местоположение: София
Дал благодарност: 31 пъти
Получил благодарност: 26 пъти

Re: Пътеписите на душата ми

Мнение от sofy »

Знаеш ли, спомних си как като дете ме бяха оставили сама за първи път- лежах на леглото и не смеех да мръдна, защото под него имаше" Нещо Страшно" и аз като се размърдам и то ще ме нарани...Не бях се сещала затова години. Понякога ние си мислим нещо, а то не е така. Там, около замъка, не е черно, а е синьо, зелено, жълто, Цветно ...Опознай ни :dovolen:
Публикувай отговор

Обратно към “Нашите албуми”