Сеене на пеларгониуми и семенаци
Модератор: Миша
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10796
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 473 пъти
- Обратна връзка:
Сеене на пеларгониуми и семенаци
Плодът на пеларгониумите представлява суха кутийка, която се разпада на 5 едносеменни дяла. Тези дялове се наричат мерикарп и представляват люспичкa, която подобно на джоб обгръща семенцето. Мерикарпите имат дълъг силно хигроскопичен осил с власинки, който играе много важна роля в разпространяването на семената. Когато плодът узрее той става кафяв на цвят и изсъхва. От сушенето хигроскопичният осил се навива спираловидно разпервайки власинките по него в различни посоки, така че по-лесно мекрикарпа да се подеме от вятъра. Силната хигроскопичност на осила позволява бързи движения при наличие или отсъствие дори на малко количество влага, така например в случай, че мерикарпа се закачи някъде високо, вечерната влага може да изправи осила и така по-лесно мерикарпа да падне върху земята. Това движение позволява също така и забиването му в почвата.
Функциите на мерикарпа са наистина много интересни, но те се отнасят за в дивото. Щом семената са прибрани от нас тази люспичка вече губи своята полезност, започва да пречи на по-нататъшната обработка на семената, заема излишно място и за това обикновено се почиства от семената. Промишлените семена са с вече почистен мерикарп, а дивите семена и тези, които са се получили при нас, ние сами трябва да ги изкараме от това джобче. Понякога ръбовете на люспичката може да се припокриват и да не се вижда отвора, понякога отвора от където излиза семенцето се вижда, но при всички положения изкарването му става лесно и бързо. Аз лично си ги чопля едно по едно за да съм сигурен че всеки мерикарп съм опразнил от семенце, но съм виждал хора, които слагат мерикарпите в шепата на едната ръка, след това с един или два пръста от другата ръка ги разтъркват и семенцата изпадат. Отделят празните мерикарпи и падналите семенца, а ако има все още неизлезли от джобчето повтарят процедурата. Препоръчително е след почистването семената да се обеззаразят. Тези действия няма как да повредят семената тъй като те са с много твърда обвивка. Толкова твърда, че понякога дори пречи въздух и вода да достигне до зародиша, а ако това не стане той няма как да се събуди и да покълне.Тези семена се наричат твърди и те ще покълнат след много много време (евентуално) в случай, че не се обработят предварително. Тази особеност предпазва пеларгониумите в дивото от едновременно покълване на много растения.
Определянето на това дали едно семе е меко или твърдо става като ги накиснете във вода за една нощ (за всеки случай). Обикновено меките семена до няколко часа видимо набъбват и цвета им избледнява. Тях спокойно може да засеете, тъй като те ще покълнат следващите няколко дни до няколко седмици (обикновено 1-2). Твърдите семена обаче си остават точно такива каквито са били в началото независимо, че са седяли толкова време под вода. Тези семена се налага да се скарифицират за да може да се изтъни/продупчи твърдата обвивка която пречи на навлизането на въздух и вода до зародиша.
Има различни методи за скарификация. Промишлените семена стигат до нас вече скарифицирани, така че обикновено те нямат нужда от допълнителна обработка. Там се ползва химична скарификация, при която най-често се използват силни киселини. Няма видими белези по семената, но киселината разяжда част от твърдата обвивка и така я разхлабва. В домашни условия този тип скарификация не е препоръчителен за това се използва механичната, при която семенцето се надрасква с шкурка. Прави се с най-финната шкурка и семенцето се надрасква само от страната на семеделите (познати още като първичните листа и котиледони). За щастие семенната обвивка на пеларгониумите е много впита и се вижда съвсем ясно кое е пърчиният корен и кое са котиледони. Скарификацията се прави само от страната на семеделите тъй като те обикновено са чифтен орган и в случай, че ги повредим няма да бъде фатално за бъдещото растение. Все пак трябва да се внимава да не се засегне зародиша.
При сеенето по принцип семената се покриват със субстрата по правилото "колкото е семето - толкова отгоре", но аз предпочитам да ги сея повърхностно за да мога да наблюдавам как се развиват. За да запазя влажността около тях поръсвам съвсем тънък слой ситна фракция вермикулит. Дори и скарифицирани семената пак може да не покълнат едновременно за това щом видя, че корена започва усърдно да расте пикирам в самостоятелна чашка, вместо да засипвам със субстрат. Не би било лоша идея субстрата да се обеззарази термично и да се остави да изстине преди сеенето. Оптималните температури за покълване са 21-24 градуса че и отгоре. Под парник.
Функциите на мерикарпа са наистина много интересни, но те се отнасят за в дивото. Щом семената са прибрани от нас тази люспичка вече губи своята полезност, започва да пречи на по-нататъшната обработка на семената, заема излишно място и за това обикновено се почиства от семената. Промишлените семена са с вече почистен мерикарп, а дивите семена и тези, които са се получили при нас, ние сами трябва да ги изкараме от това джобче. Понякога ръбовете на люспичката може да се припокриват и да не се вижда отвора, понякога отвора от където излиза семенцето се вижда, но при всички положения изкарването му става лесно и бързо. Аз лично си ги чопля едно по едно за да съм сигурен че всеки мерикарп съм опразнил от семенце, но съм виждал хора, които слагат мерикарпите в шепата на едната ръка, след това с един или два пръста от другата ръка ги разтъркват и семенцата изпадат. Отделят празните мерикарпи и падналите семенца, а ако има все още неизлезли от джобчето повтарят процедурата. Препоръчително е след почистването семената да се обеззаразят. Тези действия няма как да повредят семената тъй като те са с много твърда обвивка. Толкова твърда, че понякога дори пречи въздух и вода да достигне до зародиша, а ако това не стане той няма как да се събуди и да покълне.Тези семена се наричат твърди и те ще покълнат след много много време (евентуално) в случай, че не се обработят предварително. Тази особеност предпазва пеларгониумите в дивото от едновременно покълване на много растения.
Определянето на това дали едно семе е меко или твърдо става като ги накиснете във вода за една нощ (за всеки случай). Обикновено меките семена до няколко часа видимо набъбват и цвета им избледнява. Тях спокойно може да засеете, тъй като те ще покълнат следващите няколко дни до няколко седмици (обикновено 1-2). Твърдите семена обаче си остават точно такива каквито са били в началото независимо, че са седяли толкова време под вода. Тези семена се налага да се скарифицират за да може да се изтъни/продупчи твърдата обвивка която пречи на навлизането на въздух и вода до зародиша.
Има различни методи за скарификация. Промишлените семена стигат до нас вече скарифицирани, така че обикновено те нямат нужда от допълнителна обработка. Там се ползва химична скарификация, при която най-често се използват силни киселини. Няма видими белези по семената, но киселината разяжда част от твърдата обвивка и така я разхлабва. В домашни условия този тип скарификация не е препоръчителен за това се използва механичната, при която семенцето се надрасква с шкурка. Прави се с най-финната шкурка и семенцето се надрасква само от страната на семеделите (познати още като първичните листа и котиледони). За щастие семенната обвивка на пеларгониумите е много впита и се вижда съвсем ясно кое е пърчиният корен и кое са котиледони. Скарификацията се прави само от страната на семеделите тъй като те обикновено са чифтен орган и в случай, че ги повредим няма да бъде фатално за бъдещото растение. Все пак трябва да се внимава да не се засегне зародиша.
При сеенето по принцип семената се покриват със субстрата по правилото "колкото е семето - толкова отгоре", но аз предпочитам да ги сея повърхностно за да мога да наблюдавам как се развиват. За да запазя влажността около тях поръсвам съвсем тънък слой ситна фракция вермикулит. Дори и скарифицирани семената пак може да не покълнат едновременно за това щом видя, че корена започва усърдно да расте пикирам в самостоятелна чашка, вместо да засипвам със субстрат. Не би било лоша идея субстрата да се обеззарази термично и да се остави да изстине преди сеенето. Оптималните температури за покълване са 21-24 градуса че и отгоре. Под парник.
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10796
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 473 пъти
- Обратна връзка:
Re: Сеене на пеларгониуми и семенаци
Семената, които получихме от поръчката бяха с мерикарпите за това ги почистих и насях на 16-ти март без да ги обеззаразявам или кисна във вода. На следващият ден вече си личеше кои са меките и кои твърди семена, а 3 дни след засяването първото меко семенце покълна (на снимката се вижда коренчето). Другото 8 дни след засяването. Снимка от 19-ти март:
В зелено са набъбналите семена, в червено са твърдите, които дори не са разбрали, че са в походящи условия.
Тази снимка е от днес:
Бях скептичен към механичната скарификация, тъй като предният път имах лош успех, но това беше защото шкурката ми се оказа твърде едра. За щастие тогава предвидливо използвах експериментални семена. Днес скарифицирах 3 от зоналното и едно от видовото да видя как ще се справя този път, накиснах ги във вода, моментално се надуха и до няколко дни очаквам да започнат да се будят.
Използвах шкурка Р400, свърши работа, но по-финна ми се струва, че щеше да бъде по-добре. Скарифицирах от двете страни, но не трябваше да го правя. Притиснах с показалеца семенцето и го плъзнах по шкурката докато се получи кафява линия 1-2 см.
Семената ги държа на стайна температура, със сигурност под комфорта, с високи температурни амплитуди, без изкуствена светлина и за щастие за сега не се отразява кой знае колко драматично на кълненето.
В зелено са набъбналите семена, в червено са твърдите, които дори не са разбрали, че са в походящи условия.
Тази снимка е от днес:
Бях скептичен към механичната скарификация, тъй като предният път имах лош успех, но това беше защото шкурката ми се оказа твърде едра. За щастие тогава предвидливо използвах експериментални семена. Днес скарифицирах 3 от зоналното и едно от видовото да видя как ще се справя този път, накиснах ги във вода, моментално се надуха и до няколко дни очаквам да започнат да се будят.
Използвах шкурка Р400, свърши работа, но по-финна ми се струва, че щеше да бъде по-добре. Скарифицирах от двете страни, но не трябваше да го правя. Притиснах с показалеца семенцето и го плъзнах по шкурката докато се получи кафява линия 1-2 см.
Семената ги държа на стайна температура, със сигурност под комфорта, с високи температурни амплитуди, без изкуствена светлина и за щастие за сега не се отразява кой знае колко драматично на кълненето.
- къщичка
- Кафе машина
- Мнения: 4965
- Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
- Местоположение: в североизтока
- Дал благодарност: 177 пъти
- Получил благодарност: 80 пъти
Re: Сеене на пеларгониуми
Според тази снимка, ако вземем лявото семенце за пример, коренчето е от лявата страна, нали? Значи да се скарифицира само на дясното връхче.
Благодаря за темичката, много интересно описание!
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10796
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 473 пъти
- Обратна връзка:
Re: Сеене на пеларгониуми
Да, семенцето е настрани и коренчето е от лявата страна, за това скарифицираме дясната. На схемата, която нарисувах съм направил зародишите все едно са обелени, но реално само силуетите се виждат през семенната обвивка. Съветват да се скарифицира по дължина на семката под формата на линия за да може младото растение по-лесно да се измъкне от семенната обвивка, но предполагам, че ако се скарифицира точково само връхчето където няма коренче би свършило абсолютно същата работа. Все пак идеята на надраскването не е да измъкнеш зародиша, а само да продупчиш твърдата обвивка правейки семето меко. Натурално меките семена сами си пробиват семенната обвивка без проблем.
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10796
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 473 пъти
- Обратна връзка:
Re: Сеене на пеларгониуми
Половината от вчера надрасканите семена вече са с активно растящ корен. И двете са Pelargonium zonale. Днес скарифицирах всички.
- къщичка
- Кафе машина
- Мнения: 4965
- Регистриран на: Ное 6, '13, 12:46
- Местоположение: в североизтока
- Дал благодарност: 177 пъти
- Получил благодарност: 80 пъти
Re: Сеене на пеларгониуми
И аз изпилих леко моите, рътят се на топло, но още нищо. Но някои се бяха подули преди скарификацията. А дали има някакъв максимум на рътенето? Случвало ми се е с други семена да омекват и стават на пихтия, но може и да не са били добри.
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10796
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 473 пъти
- Обратна връзка:
Re: Сеене на пеларгониуми
Незнайно-видовият и при мен не се е разбързал да кълни. Трябва им повече време докато се събудят сигурно.
Тези, които са се надули, аз нямаше да бързам да скарифицирам, защото тази им реакция значи, че обвивката е достатъчно пермеабилна, т.е. са меки семена.
Тези, които са се надули, аз нямаше да бързам да скарифицирам, защото тази им реакция значи, че обвивката е достатъчно пермеабилна, т.е. са меки семена.
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13546
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 177 пъти
- Получил благодарност: 274 пъти
Re: Сеене на пеларгониуми
Аз да си призная разлика между лявата и дясната страна на семенцето не виждамкъщичка написа:
Според тази снимка, ако вземем лявото семенце за пример, коренчето е от лявата страна, нали? Значи да се скарифицира само на дясното връхче.
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
- botan
- Наркоман
- Мнения: 10796
- Регистриран на: Ное 23, '09, 22:06
- Местоположение: София, умерен източнобалконски климат с високи годишни амплитуди
- Дал благодарност: 254 пъти
- Получил благодарност: 473 пъти
- Обратна връзка:
Re: Сеене на пеларгониуми
Защото не е право в профил, ами е полегнало върху единият от жлебовете, които коренчето образува. На снимката се вижда предимно семеделната повърхност, а коренчето се вижда само на върха откъм линията като една малка чупка. Виждаш ли тъмната ивица там? Това е мястото където коренчето се долепя до семеделите.
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13546
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 177 пъти
- Получил благодарност: 274 пъти
Re: Сеене на пеларгониуми
Видях чупката, сега като го описа по-подробно.
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”