Любими мисли и подобни....

[ivanina]

...Жалко че леля Ванга не е вече сред нас- живите , тя щеше да ти каже най правилно какво е имала в предвид - изказаната си мисъл!
....а аз работя с линкове http://rechnik.info/%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE- четеш направо от извора ...без да ми се налага на мен да преписвам (присвоявам) разни философски съждения и да се окичвам с чужда слава правейки се на дървен философ обеснявайки същноста на думата "много" !

[Миша]

Не съм доволна от отговора ,не твоя,а от линка,въобще не отговаря на въпроса ми .Аз искам едно нещо-искам всички около мен да са здрави и усмихнати ,това много или малко ли е?

Изобщо някои фрази звучат много хубаво,обаче са неприложими в живота ни

[ivanina]

Това което искаш Мишка е прекрасно и ако ти чувстваш че ТО е достатъчно за да можеш да кажеш : Аз съм щастлива !- значи си открила значението на думата "много"!
...а за да разбере човек прекрасното звучене на написаните мисли на велики хора ,(че са напълно реални и приложими в живота ) човек трябва да порасне с годините - и да погледне на нещата от живота - с очите на мъдреците , изказали мислите си от ВЪРХА на живота си- най- зрелите си ,а от там и най-мъдри години !
...така мисля аз!

[Миша]

О,да ,Иванина,думите на мъдреците са мъдри...за тях .И аз харесвам онази притча за принца,който тръгнал да търси щастието ,обаче когато дойде зимата за онзи орач,без ризата и го свие студът до посиняване,май ще пожелае да е на мястото на принца ,на топличко,та кой е щастливия в крайна сметка ,мъдрецът да дойде и да обясни на орача ,моля ,или на премръзналото му болно дете

[milena02]

Аз се позабавлявах да пренапиша "въпросника" на Майка Тереза според моята собствена философия. Ето какво се получи:

Най-хубавият ден — утрешният.
Най-голямата спънка — безверието.
Най-лесното нещо — да се усмихнеш.
Най-голямата заблуда — че си по-голям от природата.
Най-трудното нещо — да съдиш себе си.
Най-непостижимото — да купиш любов.
Най-глупавото нещо — завистта.
Най-голямата грешка — да изоставиш мечтата си.
Най-голямото поражение — да не влезеш в битка.
Коренът на всички злини — алчността.
Най-хубавото развлечение — творчеството.
Най-полезното нещо — здравето.
Най-безполезното нещо — гневът.
Най-лошото поражение — отчаянието.
Най-необходимото — красотата.
Най-верните приятели — семейството.
Най-големите дарители — философите.
Най-добрите учители — растенията и животните.
Най-големият ти враг — самолюбието.
Най-опасният човек — невежият.
Най-лошият съветник — страхът.
Най-коварните чувства —тщеславието и користта.
Най-голямото щастие — да създадеш красота.
Най-големият успех — да си честен със себе си.
Най-неприятният недостатък — неумението да слушаш.
От какво не можеш да избягаш — от истината.
Най-първата необходимост — разумът.
Най-краткият път —интуицията.
Най-дългият път — до сърцето на някого.
Най-красивият подарък — доверието.
Най-добрата защита — смелостта.
Най-приятното усещане — спокойната съвест.
Най-голямото удоволствие — да споделиш щастието.
Най-голямото разочарование — несподелената любов.
Никой не може да ти отнеме: вярата в себе си.
Най-важното нещо, което носиш със себе си — сърцето.
Единствената реалност — този миг.
Най-мощната сила на света — любовта.
Най-стимулиращият дар — приятелството.

Майка Милена02

[Миша]

Майко Милена,днес сте призована да ме просветлите
Хвърли ме в чуденка с това твое твърдение

Най-опасният човек — невежият.

Някой беше казал ,че всеки е невеж,но по различна тема ,това значи ли,че всички сме опасни

обаче харесвам мисълта на Айнщайн

Когато всички знаят, че нещо е невъзможно, идва някой невежа, който не знае това... и прави откритие.

[milena02]

Казал е още: "Човешкото познание все пак има някакви граници, докато невежеството е безгранично!"
Аз, Мише, всъщност имах предвид "простакът", обаче не ми се видя достатъчно литературно и затова избрах по-книжовно звучащото "невежият".

[Миша]

Аз мисля,че още първия път те разбрах,обаче днес ме е ударило на философстване,вчера с дъщеря ми обсъждахме точно тези понятия:невежество,простотия и незнание ,та аз се питам,имам ли право да нарека човек "простак",когато самата система,която ние сме създали,го е обрекла на незнание,в друга обстановка,в друга среда може би щеше да се научи да се държи по-цивилизовано
Помня една лекция за Бай Ганьо,професорът ни попита сърбането с лъжицата просташка постъпка ли е ,всички в хор отговорихме-да.Обаче след втория въпрос млъкнахме-Бай Ганьо се е хранил цял живот с дървена лъжица,вие можете ли да ядете от дървена лъжица без да сърбате?

ПП правя разлика между простак и прост

[ivanina]

"Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия!"

[vasileva]

Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи.
Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за "елит", превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края…

Марио де Андраде
"Ценното време на зрелостта"