Защо градинарстваме ?
- dancheto
- Кафе машина
- Мнения: 4878
- Регистриран на: Фев 24, '11, 08:48
- Местоположение: хасково
- Дал благодарност: 10 пъти
- Получил благодарност: 8 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
Аз започнах градинарстването първо с разглеждане /ходене по цветарски магазини/, а защо - защото ходих там, в моменти на напрежение и установих, че влезна ли в магазин пълен с цветя, веднага напрежението спада и ми е леко на душата......не, че нямах в къщи цветя и градинка в двора, но постепенно се започна, отначало клематиси, сега и рози.... Някак си къщните цветя отстъпиха на градинските, не че ги няма, обичам и тях - още повече, че вече започна да се осъществява мечтата ни - да си имаме собствен двор с къща и градина! Сега въпреки, че всички цветя са по саксии, дори и дворните, чакат с нетърпение и те да се заселят на новото място......и представяйки си като се построи, зацвети, какъв релакс ще има, душата ми го жадува, покрай целия този нервен и стресов живот, там ще бъде нашето спасение от бързащата и изнервяща действителност.....
Независим дистрибутор на АкваСорс
http://superhrani.myaquasource.net
http://superhrani.myaquasource.net/opportunity
http://superhrani.myaquasource.net
http://superhrani.myaquasource.net/opportunity
Re: Защо градинарстваме ?
Установих,че ми доставя огромно удовлетворение да засадя нещо и да го гледам как постепенно се променя и развива ;приемам го като някакъв вид творчество ,но в същото време и предизвикателство.
-
- Кафевар/ка/
- Мнения: 924
- Регистриран на: Авг 26, '10, 22:00
- Местоположение: Варна
- Дал благодарност: 49 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
Мария, много ми хареса разказа ти
Може би защото и аз мисля като теб, но нямам градина и затова градинарствам на терасите.
Много обичам да ви чета, да разглеждам градините ви и тайничко си мечтая и аз един ден да имам такава
Може би защото и аз мисля като теб, но нямам градина и затова градинарствам на терасите.
Много обичам да ви чета, да разглеждам градините ви и тайничко си мечтая и аз един ден да имам такава
"Ако искате да живеете дълго, започнете да живеете с кеф!"
д-р Мишел Саймс
д-р Мишел Саймс
- Noel
- Наркоман
- Мнения: 10630
- Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
- Местоположение: София кв. Борово
- Получил благодарност: 1 път
Re: Защо градинарстваме ?
Яна,дълго време и аз бях само с балкона,сега съм под балконаiana_hk написа:Мария, много ми хареса разказа ти
Може би защото и аз мисля като теб, но нямам градина и затова градинарствам на терасите.
Много обичам да ви чета, да разглеждам градините ви и тайничко си мечтая и аз един ден да имам такава
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
- ljuboznatelna
- Чист кофеин
- Мнения: 7207
- Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
- Местоположение: Пловдив 7а зона
- Дал благодарност: 609 пъти
- Получил благодарност: 1106 пъти
Re: Защо градинарстваме ?
Аз да си разкажа защо градинарствам, защото в блога не е писано да го напиша (мисля го от 1 май - рождения ден на градината)
Градинарствам, защото съдбата ми го е отредила. Не зная откога ме подготвя за това.
Един от първите ми спомени е разораната градина на дядо, била съм толкова малка, че непрекъснато се спъвах в буците пръст и падах, но аромата на разорана земя ме опияняваше. Не помня дали тогава или по-късно, но си хапвах пръст доста честичко, обожавам аромата й. (добре, че никой не знаеше )
На село нямаше и десетина деца на моята възраст, затова обикновено играех сама и моята сцена на приказките беше зеленчуковата градина, дядо подреждаше всичко като в аптека. Плетях косичките на царевицата, принцовете ме спасяваха от клоните на сливата.....
Бях влюбена в двора на наш близък, художник. Пред къщата стърчаха две висоооки тополи, над портата беше просната текома, на стрехата имаше 20 лястовичи гнезда, градината беше с подстригани чимшири, сумрачна и тайнствена, а в дъното с беседка. На село рядко хората отделят толкова място за декоративна градина, не бях виждала нищо такова. Обожавах да вися в ателието му , прашасало и разхвърляно, с миризма на ленено масло.
И аз, вдъхновена, си поисках космос, петльов гребен и невен и хукнах в къщи да ги садя. Да ама дядо ми отреди толкова ситно местенце в градината (-Ще вземат силите на растенията!), че не повторих никога.
Майка ми е страхотна цветарка, рядко съм виждала толкова добре гледани растения (вкл. и при мен). Но никога не ме е увличала, и не само в цветарството ( - Не пипай, ще го развалиш/счупиш/изхабиш/т.н.! ). Затова като се омъжих, гледах само една драцена, не съвсем по моя вина. ( - Цветята събират прах, и трудно се чисти около тях! ) Това до известна степен хармонираше с чувството ми за ред и чистота, но другата ми разхвърляна и творческа част страдаше.
Обаче настоящия мъж си го взех заедно с 40-те и нагоре саксии. Маман, сигурно за да ме отсрами малко, ми подари още десетина. И като се почна едно цветарстване....
Саксийните цветя не позволяват кой знае какво творчество, затова вихренето беше на терасата. Имахме най-зацветената тераса в махалата, а за да се улесни поливането, ММ прекара вода по коридора под теракота, в хола около 2 стени и я изкара на терасата с кранче. И маркучлета за капково накупи, но типично в негов стил - така и не го направи Зимата се затъркулваха едни кофи с храсти до стълбището, и добре че сме на последен етаж и съседката не протестираше, защото можеше да се минава само на една страна.
Само че Съдбата ми беше отредила една по-важна мисия, роди ни се едно различно дете с по-особени грижи и отношение, шока от това уби всичко творческо, цветята започнаха да умират въпреки грижите, ММ се зарови в безброй нови хобита, цъфтящата тераса се превърна в склад с кашони, прозореца се запуши и заприличахме на сутерен. Обаче ако ви трябват издържливи и непретенциозни растения, на които нито условията, нито енергийните трептения могат да попречат - гледайте си драцени, шефлери и фикуси. Живи са дори и сега, като се вясвам веднъж седмично в апартамента.
Но живота си продължи и без моите плетки, кройки и цветя, роди ни се още едно детенце и започнахме да мислим как да улесним живота си занапред. На нашата крехка рожба й беше нужно кътче, където ще е спокойна,заобиколена от Природата, без никой да й пречи и без тя да пречи на някого.
Така се появи и Парцела, Двора и сега - нашия дом. Влюбихме се от пръв поглед - на юг планината, на изток - ябълки, ябълки, ябълки....
Цяла есен чертах къща, цяла зима изучавах храстите, които исках край оградата. Начертах безброй планове, и в главата си, и на хартия. Нямаше време за губене, пролетта решихме да садим. Като набучихме всички храсти край оградата, започнахме и из двора. Бях поръчала двойно повече, от страх, че няма да се хванат. И си бях забравила схемите в къщи, та импровизирах. Те и етикетите от торбите се разхвърчаха, на места направо не знаех какво садя. Пръчки с корен
И така градината измести тревогите, грижите, даде ми нов живот. Случва се и да ми писне да си живея само в рая , но удоволствието да си изпия кафето сутрин, ходейки по росата, вдъхвайки ароматите, слушайки славея, е неповторимо и си заслужава. А и като нямам кой знае какъв избор - поне да имам най-доброто.
Градинарствам, защото съдбата ми го е отредила. Не зная откога ме подготвя за това.
Един от първите ми спомени е разораната градина на дядо, била съм толкова малка, че непрекъснато се спъвах в буците пръст и падах, но аромата на разорана земя ме опияняваше. Не помня дали тогава или по-късно, но си хапвах пръст доста честичко, обожавам аромата й. (добре, че никой не знаеше )
На село нямаше и десетина деца на моята възраст, затова обикновено играех сама и моята сцена на приказките беше зеленчуковата градина, дядо подреждаше всичко като в аптека. Плетях косичките на царевицата, принцовете ме спасяваха от клоните на сливата.....
Бях влюбена в двора на наш близък, художник. Пред къщата стърчаха две висоооки тополи, над портата беше просната текома, на стрехата имаше 20 лястовичи гнезда, градината беше с подстригани чимшири, сумрачна и тайнствена, а в дъното с беседка. На село рядко хората отделят толкова място за декоративна градина, не бях виждала нищо такова. Обожавах да вися в ателието му , прашасало и разхвърляно, с миризма на ленено масло.
И аз, вдъхновена, си поисках космос, петльов гребен и невен и хукнах в къщи да ги садя. Да ама дядо ми отреди толкова ситно местенце в градината (-Ще вземат силите на растенията!), че не повторих никога.
Майка ми е страхотна цветарка, рядко съм виждала толкова добре гледани растения (вкл. и при мен). Но никога не ме е увличала, и не само в цветарството ( - Не пипай, ще го развалиш/счупиш/изхабиш/т.н.! ). Затова като се омъжих, гледах само една драцена, не съвсем по моя вина. ( - Цветята събират прах, и трудно се чисти около тях! ) Това до известна степен хармонираше с чувството ми за ред и чистота, но другата ми разхвърляна и творческа част страдаше.
Обаче настоящия мъж си го взех заедно с 40-те и нагоре саксии. Маман, сигурно за да ме отсрами малко, ми подари още десетина. И като се почна едно цветарстване....
Саксийните цветя не позволяват кой знае какво творчество, затова вихренето беше на терасата. Имахме най-зацветената тераса в махалата, а за да се улесни поливането, ММ прекара вода по коридора под теракота, в хола около 2 стени и я изкара на терасата с кранче. И маркучлета за капково накупи, но типично в негов стил - така и не го направи Зимата се затъркулваха едни кофи с храсти до стълбището, и добре че сме на последен етаж и съседката не протестираше, защото можеше да се минава само на една страна.
Само че Съдбата ми беше отредила една по-важна мисия, роди ни се едно различно дете с по-особени грижи и отношение, шока от това уби всичко творческо, цветята започнаха да умират въпреки грижите, ММ се зарови в безброй нови хобита, цъфтящата тераса се превърна в склад с кашони, прозореца се запуши и заприличахме на сутерен. Обаче ако ви трябват издържливи и непретенциозни растения, на които нито условията, нито енергийните трептения могат да попречат - гледайте си драцени, шефлери и фикуси. Живи са дори и сега, като се вясвам веднъж седмично в апартамента.
Но живота си продължи и без моите плетки, кройки и цветя, роди ни се още едно детенце и започнахме да мислим как да улесним живота си занапред. На нашата крехка рожба й беше нужно кътче, където ще е спокойна,заобиколена от Природата, без никой да й пречи и без тя да пречи на някого.
Така се появи и Парцела, Двора и сега - нашия дом. Влюбихме се от пръв поглед - на юг планината, на изток - ябълки, ябълки, ябълки....
Цяла есен чертах къща, цяла зима изучавах храстите, които исках край оградата. Начертах безброй планове, и в главата си, и на хартия. Нямаше време за губене, пролетта решихме да садим. Като набучихме всички храсти край оградата, започнахме и из двора. Бях поръчала двойно повече, от страх, че няма да се хванат. И си бях забравила схемите в къщи, та импровизирах. Те и етикетите от торбите се разхвърчаха, на места направо не знаех какво садя. Пръчки с корен
И така градината измести тревогите, грижите, даде ми нов живот. Случва се и да ми писне да си живея само в рая , но удоволствието да си изпия кафето сутрин, ходейки по росата, вдъхвайки ароматите, слушайки славея, е неповторимо и си заслужава. А и като нямам кой знае какъв избор - поне да имам най-доброто.
- Noel
- Наркоман
- Мнения: 10630
- Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
- Местоположение: София кв. Борово
- Получил благодарност: 1 път
Re: Защо градинарстваме ?
Люб
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Re: Защо градинарстваме ?
И аз така!лалесъм написа:Люб, много съкровено Благодаря ти, че го разказа тук
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Защо градинарстваме ?
Гео, нали знаеш, че една снимка казва повече от хиляда думи?
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
- greeneyed
- Чист кофеин
- Мнения: 9992
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 457 пъти
- Получил благодарност: 862 пъти