Защо градинарстваме ?

Публикувай отговор
Аватар
dancheto
Кафе машина
Мнения: 4878
Регистриран на: Фев 24, '11, 08:48
Местоположение: хасково
Дал благодарност: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от dancheto »

Аз започнах градинарстването първо с разглеждане /ходене по цветарски магазини/, а защо - защото ходих там, в моменти на напрежение и установих, че влезна ли в магазин пълен с цветя, веднага напрежението спада и ми е леко на душата......не, че нямах в къщи цветя и градинка в двора, но постепенно се започна, отначало клематиси, сега и рози.... :nod: Някак си къщните цветя отстъпиха на градинските, не че ги няма, обичам и тях - още повече, че вече започна да се осъществява мечтата ни - да си имаме собствен двор с къща и градина! Сега въпреки, че всички цветя са по саксии, дори и дворните, чакат с нетърпение и те да се заселят на новото място......и представяйки си като се построи, зацвети, какъв релакс ще има, душата ми го жадува, покрай целия този нервен и стресов живот, там ще бъде нашето спасение от бързащата и изнервяща действителност.....
Независим дистрибутор на АкваСорс
http://superhrani.myaquasource.net
http://superhrani.myaquasource.net/opportunity
Аватар
Kostaki
Kафенце
Мнения: 26
Регистриран на: Май 8, '14, 17:48
Местоположение: София/Берлин

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Kostaki »

Установих,че ми доставя огромно удовлетворение да засадя нещо и да го гледам как постепенно се променя и развива ;приемам го като някакъв вид творчество :D ,но в същото време и предизвикателство.
iana_hk
Кафевар/ка/
Мнения: 924
Регистриран на: Авг 26, '10, 22:00
Местоположение: Варна
Дал благодарност: 49 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от iana_hk »

Мария, много ми хареса разказа ти :tzeluvka:
Може би защото и аз мисля като теб, но нямам градина и затова градинарствам на терасите.
Много обичам да ви чета, да разглеждам градините ви и тайничко си мечтая и аз един ден да имам такава :nod:
"Ако искате да живеете дълго, започнете да живеете с кеф!"
д-р Мишел Саймс
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Noel »

iana_hk написа:Мария, много ми хареса разказа ти :tzeluvka:
Може би защото и аз мисля като теб, но нямам градина и затова градинарствам на терасите.
Много обичам да ви чета, да разглеждам градините ви и тайничко си мечтая и аз един ден да имам такава :nod:
Яна,дълго време и аз бях само с балкона,сега съм под балкона :D
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
Аватар
ljuboznatelna
Чист кофеин
Мнения: 7207
Регистриран на: Яну 26, '10, 12:13
Местоположение: Пловдив 7а зона
Дал благодарност: 609 пъти
Получил благодарност: 1106 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от ljuboznatelna »

Аз да си разкажа защо градинарствам, защото в блога не е писано да го напиша (мисля го от 1 май - рождения ден на градината) :)
Градинарствам, защото съдбата ми го е отредила. Не зная откога ме подготвя за това.
Един от първите ми спомени е разораната градина на дядо, била съм толкова малка, че непрекъснато се спъвах в буците пръст и падах, но аромата на разорана земя ме опияняваше. Не помня дали тогава или по-късно, но си хапвах пръст доста честичко, обожавам аромата й. (добре, че никой не знаеше :mrgreen: )
На село нямаше и десетина деца на моята възраст, затова обикновено играех сама и моята сцена на приказките беше зеленчуковата градина, дядо подреждаше всичко като в аптека. Плетях косичките на царевицата, принцовете ме спасяваха от клоните на сливата..... :)
Бях влюбена в двора на наш близък, художник. Пред къщата стърчаха две висоооки тополи, над портата беше просната текома, на стрехата имаше 20 лястовичи гнезда, градината беше с подстригани чимшири, сумрачна и тайнствена, а в дъното с беседка. На село рядко хората отделят толкова място за декоративна градина, не бях виждала нищо такова. Обожавах да вися в ателието му , прашасало и разхвърляно, с миризма на ленено масло.
И аз, вдъхновена, си поисках космос, петльов гребен и невен и хукнах в къщи да ги садя. Да ама дядо ми отреди толкова ситно местенце в градината (-Ще вземат силите на растенията!), че не повторих никога.
Майка ми е страхотна цветарка, рядко съм виждала толкова добре гледани растения (вкл. и при мен). Но никога не ме е увличала, и не само в цветарството ( - Не пипай, ще го развалиш/счупиш/изхабиш/т.н.! ). Затова като се омъжих, гледах само една драцена, не съвсем по моя вина. ( - Цветята събират прах, и трудно се чисти около тях! ) Това до известна степен хармонираше с чувството ми за ред и чистота, но другата ми разхвърляна и творческа част страдаше.
Обаче настоящия мъж си го взех заедно с 40-те и нагоре саксии. Маман, сигурно за да ме отсрами малко, ми подари още десетина. И като се почна едно цветарстване....
Саксийните цветя не позволяват кой знае какво творчество, затова вихренето беше на терасата. Имахме най-зацветената тераса в махалата, а за да се улесни поливането, ММ прекара вода по коридора под теракота, в хола около 2 стени и я изкара на терасата с кранче. И маркучлета за капково накупи, но типично в негов стил - така и не го направи :) Зимата се затъркулваха едни кофи с храсти до стълбището, и добре че сме на последен етаж и съседката не протестираше, защото можеше да се минава само на една страна. :lol:
Само че Съдбата ми беше отредила една по-важна мисия, роди ни се едно различно дете с по-особени грижи и отношение, шока от това уби всичко творческо, цветята започнаха да умират въпреки грижите, ММ се зарови в безброй нови хобита, цъфтящата тераса се превърна в склад с кашони, прозореца се запуши и заприличахме на сутерен. Обаче ако ви трябват издържливи и непретенциозни растения, на които нито условията, нито енергийните трептения могат да попречат - гледайте си драцени, шефлери и фикуси. Живи са дори и сега, като се вясвам веднъж седмично в апартамента.
Но живота си продължи и без моите плетки, кройки и цветя, роди ни се още едно детенце и започнахме да мислим как да улесним живота си занапред. На нашата крехка рожба й беше нужно кътче, където ще е спокойна,заобиколена от Природата, без никой да й пречи и без тя да пречи на някого.
Така се появи и Парцела, Двора и сега - нашия дом. Влюбихме се от пръв поглед - на юг планината, на изток - ябълки, ябълки, ябълки....
Цяла есен чертах къща, цяла зима изучавах храстите, които исках край оградата. Начертах безброй планове, и в главата си, и на хартия. Нямаше време за губене, пролетта решихме да садим. Като набучихме всички храсти край оградата, започнахме и из двора. Бях поръчала двойно повече, от страх, че няма да се хванат. И си бях забравила схемите в къщи, та импровизирах. Те и етикетите от торбите се разхвърчаха, на места направо не знаех какво садя. :D Пръчки с корен :D

И така градината измести тревогите, грижите, даде ми нов живот. Случва се и да ми писне да си живея само в рая :dovolen: , но удоволствието да си изпия кафето сутрин, ходейки по росата, вдъхвайки ароматите, слушайки славея, е неповторимо и си заслужава. А и като нямам кой знае какъв избор - поне да имам най-доброто.
Аватар
Noel
Наркоман
Мнения: 10630
Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
Местоположение: София кв. Борово
Получил благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Noel »

Люб :gush:
Благословията от Бог идва по трудния начин.
Прекрасен разказ!
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
лалесъм

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от лалесъм »

Люб, много съкровено :liubov: Благодаря ти, че го разказа тук :tzvetentze:
pepina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1958
Регистриран на: Юни 3, '12, 13:57
Дал благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от pepina »

лалесъм написа:Люб, много съкровено :liubov: Благодаря ти, че го разказа тук :tzvetentze:
И аз така! :gush:
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от milena02 »

Гео, нали знаеш, че една снимка казва повече от хиляда думи?
Ето ти отговора на въпроса, зададен в темата. Обърни внимание на налудния, но щастлив блясък в окото. В неделя една приятелка ме изненада с фотоапарат, докато си човърках сред розите.
Изображение
Аватар
greeneyed
Чист кофеин
Мнения: 9992
Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
Дал благодарност: 457 пъти
Получил благодарност: 862 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от greeneyed »

Снимката е уловила настроение,има душА, а ти си щастлива там! :daaa:
Не искайте много- не можете да му платите цената... Ванга

моите цветя
Публикувай отговор

Обратно към “Други цветарски теми”