Защо градинарстваме ?

Публикувай отговор
Lois

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Lois »

Аз си признавам, че отскоро съм зарибена :)
Може би именно защото хобито се превърна в професия, и с неминуемите задължителни неща, които донесе, почувствах нужда от ново хоби? Не зная, но моментите в градината сега са наистина моменти на огромна наслада. Е, може троскота и поветицата и охлювите да са по-малко, все пак :lol:
И честно казано, се чудя как досега са цъфтяли едни рози при мен без да им се вглеждам много-много, а сега само ги обикалям и а видя въшка, а вадя пръскачката :twisted:
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от calico »

ами... :angelche: ..аз съм прагматик :nod: - нищо друго не е толкова хубаво за правене.

Гео, страхотна тема.
Някога, в една книжка, прочетох едни разсъждения на тема бързането. Как все бързаме, нямаме свободно време, трепим се да работим почти през цялото време, за да изкараме пари и с тях да си купим времеспестяващи уреди. А времето, което те ни спестяват, отново работим и бързаме, и печелим пари, за да си купим още по-времеспестяващи уреди. Автора си призна, че с това безумие е приключил, когато решил на отиде на една хижа в планината, без ток и без никакви времеспестяващи уреди. И се оказало че никога не е имал толкова много свободно време .
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Zory
Кафевар/ка/
Мнения: 771
Регистриран на: Юли 29, '10, 15:17

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Zory »

Не се чувствам добър градинар, но това не ми пречи да обичам да градинарствам :D Стайни цветята в панелката, после на балкона, после балкона стана тесен, извоювано кътче сред зеленчуците :stiskam: Винаги съм обичала цветята! Странно ми е било като чуя някой да казва „това цвете не го харесвам”. За мен всички цветя са красиви, като децата, нима сте виждали грозно дете? Обичам да съм в градината сред дърветата, храстите, тревите, цветята, пръстта. Това е моята красота, спокойствие, релакс, удоволствие
Аватар
МГХ
Наркоман
Мнения: 10086
Регистриран на: Окт 4, '12, 23:28
Местоположение: Русе
Дал благодарност: 346 пъти
Получил благодарност: 917 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от МГХ »

Че вие сте казали всичко.И аз сега какво "умно" да измисля. :hmmm: От това ,което сте написали по-горе по малко и за мен е вярно , но главното е ,че ОБИЧАМ цветята ,децата ,природата , животните , птиците ,облаците ,дъжда , слънцето .... ВСИЧКО и най вече ЖИВОТА. :sheart: А в градината се чувствам най-жива.Има и още нещо ЛЮБОПИТСТВОТО .Винаги искам да разбера какво ще стане , ако ... :tzvetentze:
Със Zory сме писали едновременно и почти едно и също :lol:
Изображение Аз и тук бих измислила как да отгледам цвете. :D
Аватар
kangel (Камелия)
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1352
Регистриран на: Апр 7, '13, 22:56
Местоположение: София

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от kangel (Камелия) »

Да, наистина хубава тема. Като се замисля от всички написани мнения има по нещо, което важи и за мен.
Аз до миналата година изобщо на исках и да погледна градината. Дори не знаех, че имаме роза, защото просто не я бях видяла... Представяте ли си!!! За цели осем години не съм видяла красивата бяла роза в двора!?!? И изведнъж нещо се случи! И аз не знам какво, но се случи и ми носи толкова много радост и спокойствие, че се чудя защо не се занимавам с градинарстване от доста повече време. Имам късмета от девет години да живея в къща (макар и не моя, а на общината) и тази къща да има мъничък двор, който вече така е претъпкан с рози, а в скоро време и с други растения. Чудя се, ако бях започнала още тогава как щеше да изглежда всичко. Сигурно с пъти по-красиво, или може би пък не?!?! Просто така е трябвало да стане. Хората с усет към красотата (и нужда от нея), рано или късно се ориентират към цветята.
При мен причината със сигурност не е, че няма за кой да се грижа. Имам две момиченца на едната на 6г., а другата на почти 2 месеца и се надявам и в тях да възпитам любовта към красивото и нуждата да го създават по един или друг начин. Каката вече се радва като мен на всяко ново растение в двора и плаче, когато някое изсъхне или не се развива добре. Дори и дядо си накара да посади рози на село и той вече също е запален по тях :D .
Като гледам цветовете в градината и ми носят такова смирение, а и удовлетворение, че това нещо съм го направила аз с моите две ръце. И вече кроя планове за нова къща с чисто нова градина. Защо ли? Защото така ми харесва...
pepina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1958
Регистриран на: Юни 3, '12, 13:57
Дал благодарност: 1 път

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от pepina »

Наистина сте казали всичко, с много красиви и вълнуващи думи, така се получава при сродните души ;)
Моята градинарска любов тлееше в сърцето ми от детските ми години, захващала съм се в различни периоди, но все имаше други приоритети, все бях нужна повече на някого другиго, отколкото на себе си, все се намираше какво да застане напреки...
Преди 2 години осъзнах, че съм навършила 40 години и в живота си не съм имала нищичко, което е наистина само за мен! Винаги децата, съпруга, работата; аз нямам ищах за обичайните развлечения като шопинг и заведения, всичката си енергия влагах за моите близки и дълго време ми беше достатъчно, ако просто съм се погрижила добре за тях. Но по някое време осъзнах, че се движа на автопилот, душата ми съхне и се чувствам все по-нещастна, въпреки че обективно проблемите бяха много по-малко, отколкото преди десетина години. И разбрах, че ако аз не направя нещо само за себе си, никой и никога няма да го направи! И по-млада няма да стана. Изглежда повечето хора не сме такива ангели, че да нямаме нужда от лично свое кътче, от лично свое изворче на сила, нещо, което не зависи от околните. Ами моето кътче се оказа градината, така както за други хора са хубавите дрехи или домашните ремонти. В градината най-страшното нещо, което може да се случи, е да ти умре някое растение, но това никога няма да е от подлост, от жестокост, от грубост. Градината никога няма да те накара да се чувстваш предаден или отчаян. Градината е преди всичко надежда и очакване за по-хубаво, в нея има само красота и оптимизъм. А физическата работа е дори необходима при нашия заседнал начин на живот. Така че за първи път си позволих малко здравословен егоизъм :D. Спомням си какъв шок изживях, когато попаднах за първи път на този форум, и оттогава като превключих на скорост, и няма спиране! Семейството ми пак има основна нужда от мене, обаче какво се оказа? Оказа се, че време и пари се намериха за всичко, околното пространство значително се разкраси, а аз се смея по няколко пъти дневно, от което, смятам, всички имат полза ;) . И не на последно място, това е моето спасение от постоянното висене на компютъра по служебни причини. Даже напоследък прилагам градинска терапия и за сина ми като начин за откъсване от проклетия компютър поне за час-два дневно :D. Не му харесва, но се примирява и определено му се отразява добре физически и психически. Малката ми дъщеричка пък определено показва афинитет към мамините красоти, дори вече доста ми помага.
Така че с едно изречение: моята градина е моето спасение!
Аватар
vyara
Виенско кафе
Мнения: 305
Регистриран на: Фев 3, '11, 14:30

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от vyara »

Ами защо... Защото така участвам в Чудото, по-близо съм до него, отколкото когато съм между четири панелни стени седем етажа над земята. Затова.
И заради баба ми, която отдавна не е между живите, но от нея видях за първи път какво е градинка, как се копае, как се сади, как се обичат цветя... И как по друг начин тя да продължи да живее, ако не чрез нещо, което правим с една и съща любов. :dovolen:
Заради това предимно, т.е. това е в дълбочината като се разровя в себе си, иначе ползите са много, много... :dovolen:
Аватар
спатифилия
Кана кафе
Мнения: 694
Регистриран на: Май 22, '12, 13:13
Местоположение: видин

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от спатифилия »

Защо градинарствам!?! :hmmm:
Сега,като се замисля,минах през различни етапи.Първо се запалих по кактусите,после по зелении саксийни всякакви,след туй цъфтящи,след туй балконски...Докато преди 7-8 години не решихме да си стегнем къщата на село и двора,разбира се!И се почна!Къщата -добре,обаче с двора беше голяма борба,най-вече със свекърва ми!Навсякъде се бутаха,ръгаха всякакви китки и зарзавати- до розата-домат,до божура-люти чушки,а колко самопоникнали дръвчета
имаше...И се почна едно местене,вадене,скубане и всичко това под зоркия й поглед и неизбежното мърморене,че няма място за чушките и доматите :svekurva: Добре,че не беше лоша жена /Бог да я прости!/,че иначе щяхме да се хванем за косите!Видя,че е по-добре вместо да се бори с мен,да се присъедини към моята лудост и почна да ми носи цветя от цяло село!
Преломния момент беше 2009 година,когато се регистрирах в един цветарски форум и разбрах,че вече окончателно и безвъзвратно съм заразена с цветофилия!Там се срещнах с най-добрите,най-отзивчивите и най-интелигентни хора/ в по-голямата си част/,които някога съм виждала.А пък,когато преди 2 години намерих същите тези хора тук,беше цяло щастие!
Вече не мога да си представя,че деня ми може да започне и завърши без сутрешната и вечерна обиколка на двора.И при мен,както е казала МГХ,има и немалка доза любопитство.Кое се е прихванало,кое е пораснало,а пък ако някое е цъфнало-е няма такава радост!Грижите по цветята за мен са удоволствие,вид терапия,която ми помага да се откъсна сивото ежедневие/ гооолямо клише,ама вярно/.Може би ,защото децата и внуците ми са далеч от мен и нали все за някой трябва да се грижа/освен ММ,де!/Заспивайки ,си правя отчет на свършената работа и планове за следващия ден.Ама защо ли ви ги казвам тези неща,като знам ,че и при вас е така!
Noel е задала риторичния въпрос има ли насищане.Не,миличка,няма!Това е до живот! :nod:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от Гео, граф »

pepina написа:... В градината най-страшното нещо, което може да се случи, е да ти умре някое растение, но това никога няма да е от подлост, от жестокост, от грубост. Градината никога няма да те накара да се чувстваш предаден или отчаян. Градината е преди всичко надежда и очакване за по-хубаво, в нея има само красота и оптимизъм. А физическата работа е дори необходима при нашия заседнал начин на живот. Така че за първи път си позволих малко здравословен егоизъм :D...

Така че с едно изречение: моята градина е моето спасение!
Пепина, накара ме да погледна нещата от неочаквана посока. Изумена съм как всичко това е било в мен, а не съм го изкристализирала в мисъл. Градината е надежда и очакване, позитивизъм и осмисляне. Не напразно китайци и японци от столетия ''рисуват'' с градини, вкарват философия и медитация в тях, умиротворение, себеотдаване, любов. И, дълбоко съм убедена, цветята ни правят по-добри !

Благодаря ти за този урок :sbow: :tzeluvka: !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Защо градинарстваме ?

Мнение от ivanina »

...и в този ред на мисли ,че цветята ни правят по-добри ,от всичко по-по-по и по-щастливи ,
Запомнете японската мъдрост:
"Ако искаш да си щастлив един ден - НАПИЙ СЕ !
Ако искаш да си щастлив една година - ОЖЕНИ СЕ!
Ако искаш до като си жив да си щастлив - ЗАСАДИ СИ, ГРАДИНА С ЦВЕТЯ! " :daaa:
Актуална е!
:daaa:
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Публикувай отговор

Обратно към “Други цветарски теми”