Какви времена, какви нрави

[Голем Бел Нико]

Ето, откъсът от един разговор по скайп ме настрои философски и погледнах нещата в перспектива. Беше време имахме някакъв ред в моралните си ценности, в мисленето и прочее. А сега, неща които преди бяха неприлични са нещо като всекидневие, дори скучни. Не разбирам как ако света винаги се е развивал така защо не е успял да се самоунищожи за няколко хиляди години.

Но стига с мойте "умни" мисли. Нека направим тази тема по-весела. Все пак има нещо смешно в следния откъс написан от здрав прав мъж:

[10:07:35 AM] ХWZ: И ас бех на лиулките
[10:07:35 AM] ХWZ: с поличка
[10:07:35 AM] ХWZ: бес гащички
[10:07:44 AM] ХWZ: но май тревеше да си исбръснем краката..
[10:07:50 AM] ХWZ: като се залюлех силно...
[10:07:59 AM] ХWZ: и сички избегаха от площатката...
[10:09:00 AM] ХWZ: Но може би и лицето тревеше да си исбръснем, а то така ептен беше ясно че не съм малко невинно момитчентзе

Не исам повече да коментирам но...Все пак, какви времена, какви нрави! И бих добавил - и каква невероятна граматика и правопис! От къде се взеха такива хора не знам.

С известна доза самоирония бих искал да ви попитам какво мислите за всичко това? И дали и вие като мен се засмяхте?
--Николай

[toni]

Ами аз малко като виц го приемам и се хилех докато го четях... то хич не е за смях.
От друга страна, важното е да се разбира смисъла, има ли значение на какъв език се казва.
А като се развием (човечеството) до общуване чрез четене на мисли (след няколко милиона години), мисля... там граматика няма да е необходима (за радост на неграмотните )

[Голем Бел Нико]

Ако говорим за съдържанието и формата под която то се предава и в частност комуникацията между хората бях чел някъде че повечето хора не отговарят на въпроса който им е зададен, а на въпроса който те си задават като чуят оригиналния въпрос. Тоест всеки пречупва до някаква степен това което възприема.

И в този смисъл, не знам за вас, но от време на време се забавлявам като си мисля какви ли биха били 3-те желания които бих искал златната рибка или някакъв там приказен персонаж да ми изпълни. Използвам тоя малко забавен и странен метод за да видя дали вижданията и разбиранията ми се променят с годините. С надежда да има някаква положителна промяна. Задълбочаване там, помъдряване, такива неща.

Засега майче най-разумното приказно желание е човек да е здрав. Имаше време по което мислех че едно друго разумно желание е човек да може да разбира идеално какво стои зад думите на другите и какво казват. Тоест идеална комуникация - прозираш през всичко. Но май отдавна съм решил (най-вече гледайки по себе си както повечето от нас правят като се опитват да разберат другите хора) че повечето хора нито имат особени мотиви да кажат нещо нито пък им е много ясно защо казват нещо. Най-простия и тъжен пример е с хора които ги питаш "Ти какво обичаш да правиш като имаш свободно време?" и те казват "Ами не знам... ааа... ъъъ... Май обичам да гледам филми... май...".

От цялата тая бъркотия реших едно за себе си - винаги да съм способен поне отчасти да обясня мотивацията си за това или онова и да знам защо казвам нещо. Ако ме питаш няма да чуеш "ааа" и "ъъъ".

В повечето случай обаче ако ме проверите ще чуете "За майтап бе, Уили!"

--Николай

[toni]

Като дете любимата ми приказка беше Кристалния Джакомо. И понеже съм идеалист (генно наследство) и аз така си мислех, че всички хора трябва да са съвсем кристални като мисли, чувства, действия.
Е, 50 години като искаш да промениш света и да го направиш много хубаво, чисто и красиво място, накрая като видиш, че все по-мръсно става... какво трябва да направим
Ей до тази питанка съм го докарала, а личната ми лекарка ми вика, че карам критическа, щяло да ми мине ... някой ден

[lila]

Засега майче най-разумното приказно желание е човек да е здрав.
--Николай

Май одъртяваш, а?