Уникалните Български Цветя - Истории и картинки

[Tanet]

Бени, от майка знам за някакъв див гладиол, който наричат "конско ребро" и много го беряли като пасли кравите в детството им - дали е този?

[Анемоне]

За жалост българинът е беден ама и духовно Повечето показани растения съм имала щастието да ги видя на живо в средата си,понеже обикалям балканите.За мен е грях да го изкопая ,да разваля хармонията му с останалите наоколо растения и камъни и да го замъкна в среда чужда,да не кажа пагубна ,на моето сухо и горещо село,където ще си умре,най-малкото от мъка по планинските панорамни красоти.
някакъв скален мъник от Странджа
много ми хареса комбинацията(пак Странджа)

Предпочитам да ги снимам отколкото да ги скъсам......

[Албена]

Бени, от майка знам за някакъв див гладиол, който наричат "конско ребро" и много го беряли като пасли кравите в детството им - дали е този?

Най -вероятно е този ,защото канавката е по пътя за Севлиево.

[nadin]

Бени, от майка знам за някакъв див гладиол, който наричат "конско ребро" и много го беряли като пасли кравите в детството им - дали е този?

във флора на България пише че по нашите земи има 4 вида диви гладиоли, всичките многогодишни и успешно презимуващи. Повечето растат по влажни пасища и ливади и един е по по-сухи каменисти места. Доста си приличат по цвят, но се различават по размери на цвета и по височина. Аз досега не съм видяла нито един на живо, а пък не ги дават да са редки и защитени

gladiolus communis :


gladiolus imbricatus:


gladiolus illyricus:

[Албена]

Едно прекрасно растение ,което последно оцветява поляните в прекрасен бледо лилав цвят, наднича между окапалите листа и напомня ,че е време да закърпим кожухчетата. Есенният минзухар/въпреки ,че не е минзухар/ известен като Обикновен мразовец' (Colchicum autumnale), или кърпикожух, е многогодишно растение от семейство Colchicaceae.
Въреки ,че е често срещан и сигурно не е защитено растение ,има място в тази тема.Кърпикожухът е част от уникалната ни и прекрасна природа.Освен това ми харесва да споделям за цветята и тревите ,които растат съвсем близо ,на поляната до двора.

[Skio]

Едно диво цвете,което най -неочаквано миналата пролет грейна от канавката край пътя - диви гладиоли /Gladiolus palustris/

За съжаление нямах фотоапарат.
Този вид диви гладиоли са родом от Централна и Северозападна Европа. Те се срещат в източната част на Франция , Швейцария , в южната и източната част на Германия , на Чешката република , Словакия и Полша , а също и в региона на Балканите.Периодът на цъфтеж е май - юни.Предпочитат влажни и богати на хумус ливади и горски поляни.

Случайно познавам темата и бих желала да вмъкна ,че е много по-вероятно да си видяла Gladiolus anatolicus ,като на показаната снимката ,но по-нисък и егоистично считан за съществуващ само в Турция.
Единствено луковиците позволяват коректна идентификация.

[dobis]

Ето още една гиздавелка . Съвсем нова и прясна снимка , току що ...у дома на двора в сандъчето.

Cyclamen coum - на български пролетна циклама , пролетно бутурче. На Странджански КУкряк.

[РОУЗ]

И от мен малко снимки от Странджа, личен архив, правени са края на месец май:

















и тоз симпатяга се правеше на храстче:

[Мария Николова]

Превъзходни снимки, благодаря ти, РОУЗ!!!

[nadin]

Гледам снимките на Роуз и виждам на 6 тата снимка една полигала или телчарка на чист български .

Аз скоро ги открих тези растения и съм очарована. Така като се разхожда човек из ливадите може и да не ги забележи, но вгледа ли се по-внимателно ще види че са с направо необикновен цвят, който прилича на орхидея.




Това е род е с много разнообразни видове от многогодишни треви до малки вдървени храстчета и даже дървета. На аглийски им викат milkworts, защото се е смятало че когато животните се хранят с тях се повишавал добива на мляко.

В България се срещат предимно тревисти видове и рядко храстчета. Някой са често срещани а други много редки. На Чепън планина например има една храстовидна дребна телчарка (polygala hospita) много красива с наситено сини листенца и бяло -жълтеникави тичинки, на която дори не успях да намеря снимки в нета.

В червената книга на България има изброени четири телчарки като най-рядката е сибирската ( Polygala sibirica ). Тя е открита у нас през 1991 г на едно единствено място по единия склон на река Черни Осъм като популацията от около 150 броя.



Друга рядка телчарка по нашите земи е Алпийска телчарка(Polygala alpestris ), която се среща по стръмните склонове на Родопите ( Триград) и Стара Планина( Козята стена). Данните за тези находища обаче не са обновявани от 20 години и понеже се смята че видът е с ниска приспособимост и възможности за оцеляване не ясно какво е състоянието му в момента.


Третата защитена телчарка е Горчива телчарка( Polygala amarella ). Тя се среща по високите влажни ливади в Пирин, резервата Баюви дупки.



Една от най-разпространените телчарки (polygala major ) пък се ползва в народната медицина и често се бере като билка. Нейния настоящ статус също е неизвестен, както е с повечето популярни български билки, които в миналото са били повсеместно разпространени а сега заради безразборното бране не е ясно въобще какво се случва с тях.