Милтония - Miltonia. Отглеждане
Милтония - Miltonia. Отглеждане
Милтония – Miltonia (Milt.) е род орхидеи, състоящ се от деветнайсет вида и осем естествени хибрида, растящи в горите на Атлантическите райони в Бразилия. Някои от видовете могат да се открият и в североизточна Аржентина и източен Парагвай. Джон Линдли (John Lindley) описва първи Милтония Спектабилис (Miltonia spectabilis) през 1837 г.
Повечето хора мислят, че Милтонията и Милтониопсиса са една и съща орхидея, поради факта, че преди години са принадлежали към един и същи род – Милтония. Обикновено наричат Милтониопсиса „теменужена“ орхидея – формата на цветовете му много напомня на тези на теменужките, докато цветовете на Милтонията наподобяват по форма тези на онцидиумите и имат лек аромат на рози. Това не са единствените разлики. Таксономите са спорили много дали да не присъединят Милтонията към рода на Онцидиумите, тъй като имат и други общи връзки. Всяка псевдобулба на Милтонията завършва с две листа, излизащи от върха и, докато при Милтониопсиса има само едно листо. Псевдобулбите на Милтонията са по-окръглени и растат леко раздалечени една от друга на коренището, докато при Милтониопсиса булбите са по-плоски и са разположени доста близо една до друга. Милтонията предпочита по-умерените температурни условия.
Влажност: В етествения си хабитат – Бразилия – Милтонията се развива в условия на много висока влажност 80 – 85% – целогодишни дъждовни валежи, мъгли, роса и липса на сух период. При отглеждане в домашни условия, субстрата на Милтонията трябва да се поддържа непрекъснато влажен и да не пресъхва. Необходим е добър дренаж, за да се избегне кореновото гниене при преполиване. При недостатъчна влажност листата се нагърчват като плисирани. Милтониите не реагират добре на често пресаждане, както и ако се разделят на малки части при пресаждане – в повечето случаи растението ако не загине, се възстановява много дълъг период от време.
Светлина: Светло зеления цвят на листата при Милтониите не е сигнал за болно растение. Те изискват средни нива на светлината, от 16000 до 32000 lm/m2. Необходимо е да се избягват преките слънчеви лъчи, дори е препоръчително доосветяване с изкуствена светлина пред излагането на слънце, особено през лятото.
Температура: През летния период дневните препоръчителни температури са около 24 – 26С, а нощните до 17С. През зимния период дневните температури е добре да се понижат до 18 – 20С, а нощните до 14 – 15С. При завишени температури се увеличава влажността и осветеността.
Поливане: Тъй като трябва да се поддържа непрекъснато влажен субстрата и се полива по-често, долния му слой винаги е мокър. За да предотвартим кореново гниене и развитие на гъбични и др. заболявания, е необходимо да се осигури въздушно движение . Добрата вентилация е необходимо условие при отглеждане на Милтониите.
Субстрат: Тъй като този вид орхидеи са склонни да се проявяват като катерливи – псевдобулбите са раздалечени на коренището и по-трудно се отглеждат в саксия. Най-лесно е да се използват кошници с насипан в тях сфагнум мъх. Недостатъка е, че мъха изсъхва бързо и също така бързо се разгражда и е необходимо да се подменя на около 12 месеца. Ако има възможност да се поддържа висока въздушна влажност, могат да се отглеждат и окачени. За тези любители на Милтониите, които предпочитат саксиите, се препоръчва ползването на парченца дървен въглен и перлит със сфганум мъх или борови кори като субстрат.
Торене: Като всички орхидеи с тънки корени, Милтонията е много чувствителна към торене. Може да бъде подхранвана един път седмично с половината от нормалната доза тор. След пресаждане – NPK 30:10:10 – високото количество азот стимулира нарастването на нови корени и листа. Балансирана формула NPK 18:18:18 ползваме за цялостно подхранване на растението и булбите през летния сезон. Избягва се подхранване през есента и зимата. Преди торене е добре да се промие субстрата на течаща вода, за да се отмият остатъците от неусвоен тор. Това е особено важно ако водата е с високо минерално съдържание.
Вредители: Милтонията често става жертва на червено паяче, листни, власести и щитоносни въшки.
Снимки: Wikimedia Commons