Градината, която "ме е намерила" (както рече един приятел)

[Angelina_S]

Лилиумът дали ще се сетиш кой е?

Shocking, но той изчезна доста отдавна при мен и сега виждам, че го има в Сортови семена, за моя радост.
Колажите и "плановете" работеха, когато все още градината не беше "гора" и имах достатъчно слънце и площ, да си играйкам с едногодишни.
Сега не става.

Angelina_S, изключително много се радвам да видя тази тема съживена!
За мен винаги представлява голям интерес да разглеждам пораснала градина. Извървяла първите си седем години и възрастово и като решения в дизайна. С растения, които са достигнали характеристиката си. Някак като да поглеждам в бъдещето, защото виждам че някои ню-ню растения, няма да са вечно такива. И това ме обнадеждава.
Такава градина има други предизвикателства и проблеми за решаване. И е интересно да бъдат коментирани.

Проблемът на тази "пораснала" градина е, че през първите две години от даскалуването изпуснах всички срокове за текуща поддръжка и някои ъгли буквално подивяха. А лятото при мен има планински мравки, земни оси и още разни жилещи зверове (някои от тях летят и сутрин в пет часа!) заради които, ако реша да щурмувам предизвикателствата с ножици и храсторез, трябва да работя опакована, като космонавт.В жегите – абсурд!
Така или иначе, от миналия сезон мантрата на моите градински интервенции е следната: разреждане, подмладяване и сеч.
Хортензиите serrata паднаха под ножа и сега имам само една, защото ги бях омешала с рододендроните и хортензиите превзеха терена много бързо.
Имам разни неразумно насадени дървета, като например албиция. И се чудя как да я озаптявам, щото става голяма и е на супер неподходящо място.
Има една великолепна магнолия Genie, която обаче възмъжа прекалено и засенчва две паникулати, та мисля след прецъфтяването да я съкратя и да се опитам да я поддъържам по-скоро като "голям храст" – тя се огрява достатъчно.
Един червен вечнозелен рододендрон ("спасен" от Хоум гардън преди доста години в августовските жеги), който мирно се комбинираше в бордюр с хости и хаконехлоа, вече е висок КОЛКОТО МЕН, а и обем настрани направи! И е първи в линията, и закрива цялата ми "редена" композиция нататък. Но направо ме е страх да му посегна, щото те... хич не обичат и се тръшкат, и спират да цъфтят.

Наистина, градината вече се държи като "зрял човек" и е благодарно място, въпреки всичките ми неуместни решения.
Не знам как смогва да ме дари с толкова форми и на моменти – с цунами от цъфтежи!

[Гео, граф]

Ех, гУспУжа Гинче, каквото пипнеш с ръчици (и главица), след теб не остава възможност друг да се прояви !

Щастлива съм да те видя отново тук, че и във фейса те няма особено (освен като пускаш някоя зашеметяваща плетка или някой нов виц за себе си от учениците ти )

[Angelina_S]

Цветница е!
Дворът се пораззелени. При вас, гледам, розички вече дори, в изобилие. Аз не мога така.
Моите сезони се развиват бааавно и... все не догонвам бързия влак.

Като общ коментар към всичко – бумтеж от зеленина и цъфтежи. Едва изтраях да изминат седмиците, в които туфите на минзухарите да не се косят, демек – цялата трева околовръст. Ту дъжд, ту слънце. Таман си рече човек "и утре е ден, ще довърша", събуждам се, то се захлупило, мъглата се спуска по билото и ни дави. В сряде вечерта косих до 21:40. С челник. В четвъртък – дъжд.
Безформени са доста от храстите и дърветата. Продължавам да имам "радикални планове" за някои от ъглите, всичките в смисъл "ЯКА СЕЧ". Но чакам да цъфнат и прецъфтят доста неща, та после. Ще степенувам, няма да гътна цялата градина обеднък.
Нямам време. Но това вече не е проблем, просто факт. Предполагам, че всички сме така.

Ох, да, въпроси:
Имам едно дърво, японски стиракс. Цъфтежно, много гъвкаво, дъждовете го огъваха почти до земята и беше голяма хубост, ако е и с цветове... Слабо уханно.
Ранният и тежък сняг миналата година го скърши през средата, а вече вървеше към 4-5 метра.
Отрязахме ствола, останаха 2-3 тънки клона. Сега, гледам, през 5-6 см. има наболи нови филизи за разклонения.
Чудя се дали мога да го отрежа още надолу и да го гледам по-скоро като мощен храст, отколкото като дърво. Някой има ли опит?

Иначе, това са нещата дотук (горе-долу):
1.

2.

3.
4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.


11.

12.


И пълен албум към сезона тук: Градина'2024.
Оставям линка и в подписа, защото всичко тепърва предстои.

[ljuboznatelna]

Ооо, каква хубост! Твоят закъснял сезон е събрал на едно божури, ириси, лалета, лилиуми и зеленина! Невероятно!
Аз пък не мога да си имам минзухари в тревата, защото тя тръгва да расте почти успоредно с техния цъфтеж, за изсъхнали листа пък изобщо и дума не може да става.

За дървото - нямам, и не знам как точно би се държало, но ако съдя по структурата му, може и да се получи. Така правят с младите брези, за да се получат няколко ствола.

[Di_Va]

В тази градина се чувствам малко като при Люб! Форми, размери и цветове съчетани по уникален начин, всяко нещо е в хармония с околните и съвсем на мястото си! Прекрасно е !

[Тутти]

Фантастичната градина. Ненагледна красота. Азалиите са съвършенни и не само те. Рай.

[Angelina_S]

Благодаря ви, че наминавате от тук.

В тази градина се чувствам малко като при Люб! Форми, размери и цветове съчетани по уникален начин, всяко нещо е в хармония с околните и съвсем на мястото си! Прекрасно е !

Амин! Това сравнение може само да ме ласкае, но не съм в категорията на Люб. Тя и мнооооого фин ваятел, много по-изчерпателна в проектирането и реализацията на своя замисъл, много изчистена. И има пауни и риби, и котки, и снежни човеци (според сезона!)
А ние пък – улична кучка!
Дъждовете не ни отнесоха... Но една Пуха, уличната реликва на квартала, която е вехта като Библията, която по цял ден лежи в центъра на улицата или дори на булеварда, цялата махала я храни и всички коли я заобикалят, беше решила в най-мокрите нощи да се подслони в парника. Пет-шест години не го беше правила. Аз тъкмо го бях разсадила на 4 май.
Еееее, почти всичко беше успяла да помете за една нощ – нито една краставичка, трап си беше изкопала по средата. Та се наложи тия дни да идем до великия град Перник, да чуем с умиление невероятните думи "уевче" и "уепенка" на пазара. Накупихме разсад. И аз пак – с мотиката, оформяй редовете, набождай колците и възстанових щетите.
А ММ днес изля една мини-"дига" бетон под портата, за да не може да пропълзява разбойничката.

Рододендроните цъфтят на вълни – един подир друг. Би било наистина фантастично, ако всички решат да се "синхронизират", но не го правят.
Розите – тепърва. Но те не са такива тлъсти като всички ваши рози.
Оооо, да. За рождения ден ММ ми подари сонда за мерене на реакцията на почвата. Преобладаващата е 5.5 pH, обаче... на места е 3.5.
Аз, дето се чудех защо люлячето ми 'Mis Kim', настанено като примадона в центъра на градината, на пълно слънце, не ще и не ще да цъфти. Ми то люляците предпочитат алкална почва. И как да цъфти при киселинност 3.5 pH?!? То да се чуди човек как е оживяло...
Започвам – скълцани черупки от яйца, дървесна пепел, пък дано живне догодина.
И сега кадри:

Paeonia 'Souvenir de Maxime Cornu'

Имаше поне 17 цвята, но падат надолу, а от дъжда съвсем бяха до земята. Храстът не е особено "събран" като форма. Не можех да легна по гръб, за да го нащракам, нито пък да стисна няколко мокри стъбла в едната ръка, докато снимам с другата.

Rhododendron 'Libretto'










Cornus florida 'Alba'
Взех го от Хоум гардън, уж за "рубра". Сума години не цъфтя. Стана голямо дърво и не, и не! И преди 5-6 години започна да цъфти изобилно – отведнъж. Бял!!! Не му придирям, цветовете са огромни и се обсипва до върха – много е красив. Качих се на беседката, да го нащракам отгоре.

[ljuboznatelna]

Мисля, че Di_Va направи сравнението под въздействието на пресните си впечатления, и сходството е в етажността и гъстотата на насажденията. Аз също имам някакво такова усещане за сходство от снимките, въпреки, че няма нищо общо. Усеща се прохлада,има много зеленина, и сред нея цветни акценти.
А Люб просто има повече време да си чопли градинката Но съм много благодарна за оценката.

Няма смисъл да мъчиш растения, които искат по-алкална почва. Чарът на градината ти е, че растенията, които процъфтяват там, ние не можем да имаме. Знаеш ли колко магнолии умряха при мен, докато свикна, че не мога да надхитря природата ? Този дрян винаги го подминавам с въздишка. Превъзходен е при пеб !

[Angelina_S]

Няма смисъл да мъчиш растения, които искат по-алкална почва. Чарът на градината ти е, че растенията, които процъфтяват там, ние не можем да имаме. Знаеш ли колко магнолии умряха при мен, докато свикна, че не мога да надхитря природата ? Този дрян винаги го подминавам с въздишка. Превъзходен е при пеб !

Ох, като каза "магнолия", признавам си, тук растат като бесни. Кастрим ги, на жълтата Yellow River, тази година ѝ изрязахме мощното, дебело цъфтящо стъбло – с намерение да я оформя да цъфти изправена, в другата посока – където има достатъчно място и друг дебел клон, но по-дребен, както и много издънки от основата. И не знам защо се опитваше да расте като "почвопокривна" – ниско, зашумила цялата фигура с хортензии и други храсти под себе си, като разперена длан – над всичко останало!
Догодина едва ли ще е особено пищна, но нямам никакъв страх, че ще я загубя.
А за божурите и люляка – сериозно почвам да се замислям дали да не ги подаря и да използвам местата им, за да поразредя рододендроните и да им дам малко въздух и повече светлина. Имам още доста сортове рододендрони – вечнозелени и листопадни, на които не мога да им "видя очите". И без това дават пълнеж в един и същи сезон, местят се лесно, защото са с плитки корени – поне да знам, че това, което имам и вирее, ще може да се изяви максимално...

[Гео, граф]

За градината няма какво да говоря, госпожо Гинче, тя е една от най-красивите и пипнати във форума, още повече пък колко от нас имат възможност да отглеждат рододендрони. Обаче дряна ми взе акъла !!!!!!!!!!!!