Дългочакана мечта

[Лавандулов залез]

Благодаря ви!
Тути, и аз предположих, че са мартагоните и затова попитах, за да се убедя. Явно миналата година им е било прекалено сухо - то си беше де - а и както бяха посадени по-късно през пролетта явно са имали сили само да се установят някак си на новите места. Единия (тази тройка там е единия сорт) дори е завързал пъпки.
Десуни, адаш, лидълските божури ги купих, защото бяха евтини и аз както нямах никакъв опит - по принцип всеки казва, че са лесни китки, но аз много се притеснявах дали ще съм ги насяла толкова плитко, колкото им е нужно. Та затова реших да пробвам с тях - евтини и дори да не станат няма да ме е яд толкова. Миналата година ги гледах в саксии и есента, когато ги извадих за да ги местя си бяха пораснали коренищата, а знаете какви са в пакетите - съвсем жалки и слаботелесни. Иначе двата вида са Karl Rosenfield и Madame Emile Debatene. Единия има една пъпка (на единия самотен стрък), другия 4, но ще разбера кой колко когато цъфнат.

[Лавандулов залез]

Ето обещаните снимки на първите божури. На някои от тях ще видите да позират и нашите най-неуморни помощнички. Просто нямаше по-подходящ момент да ги снимам от този















На единия от лидълските пък днес имаше цяла върволица мравки на едната от пъпките, направо я бяха обиколили като колие

Роза strawberry hill, въшките почти ги нямаше днес





Един от клоните беше паднал напред към моравата и пречеше че го привързах с канап за оградата отзад. Клонките й са много тънки, почти без бодли и там, където има цвят често падат към земята под тежестта му. Може би защото моята е още млада. Дават я да достигне над 2 метра. Аромата е много нежен и ефирен, не като на Гертруд Джекил, която е отрупана с пъпки

[Лавандулов залез]

Чистият дъжд в четвъртък отми мръсотията от предишния, че всичко беше на петна. Някои от салвиите започнаха да цъфтят. Погледнете розмарина (в сравнение с туята )









Снощи пак обикалях около магнолийката, ами не виждам пъпки - нали я пресаждах есента от саксията й, и може би ще пропусне тази година. Но тя пък е от късните, така че все още има време, ще видим.
Фломиса е още по-внушителен тази година, разперил се е почти в цялото пространство между две туички (около метър), другия ми фломис (новия) - почти е цъфнал, саМо с един стрък.На големия са повече от десет





Все още има едно лале, което държи цвят, много тъмно лилаво - не знам името. Вече чакам и другите божури, тъмния бабешки се е разпукал, близо до него и Москва. Пъпките на Бартзелата си седят мънички, но тя нали е късна, може би за това.
Розите и те са на старта, за тези няколко дни Strawberry hill докато имаше един цъфнал цвят и една полуотворена пъпка - първия цвят окапал от дъждовете, пъпката се е разтворила и още 4-5 цвята са в готовност





Имам отнякъде и самоизникнала маргаритка - не знам от къде, аз от две години нямам. Че сега ще и мисля място



И добрата новина за десерт - отдавна се каня да ви споделя, че постигнах малка победа - от доста време врънкам ММ като пооправим около гаража зад къщата да измислим място за малко курниче за 4-5 кокошчици. И той естествено първата реакция беше, сещате се - къде, защо, не може, за бяс са ти и т.н. Но наскоро идва един път и ми казва - като оправим гаража и пренесем инструментите обратно в него (защото дядката незнайно защо преди няколко години ги премести при дървата), ще се освободи в единия ъгъл място и може там да оградим за кокошки, нали искаш? Че така де, съгласи се и дори сам измисли къде

[Тутти]

Още по-добре за кокошчиците. Ще им е топличко в гаража. Един съвет за лесно поддържане на чистота. Ние купуваме дебел найлон от строителните магазини. 5/4 метра е 12 лева. На няколко места слагаме тухли или камъни да не се размества. Отгоре ако искаш слагай слама, но може и без. После направо събираш и хвърляш, а ако ползваш това богатство, направо го изсипваш в бидон и наливаш вода. После застилаш направо нов найлон, леснотия. Сменяме всеки месец.

[ljuboznatelna]

Какво разнообразие на салвии! Много са красиви! Фломиса, твоята любов! Дори на пъпки ни го показваш!
Розмаринът е феноменален!
Честито за курника!

[Лавандулов залез]

Честит празник, уважаеми съфорумци! Да бъдете здрави, щастливи и труда все така да ви спори!
Благодаря ви! Макар че курника (или по-точно заградено ъгълче) е само идея все още, важното е че ММ е съгласен!
В неделя ме прихванаха едни и до компостера си направих кът за билки - поне така беше започнато. До стълбите към градината миналата година бях сложила три саксии - с ягодова мента, маточина и обикновена мента, защото исках да си ги имам, но не и посадени в градината. Та седяха си така на пръстта и отсреща им имаше друга саксия с лимонова мента. Да ама зимата се спукала и си казах в неделя - я да я преместя в нова здрава саксия. И я наредих до другите. После пресадих една малка хоста (задушена под една голяма) - и тя в саксия, два стръка риган, които чакам да се хванат все още. Почнах да разчиствам тревата около пътеката към гаража и като я поочистих взех да дълбая пръстта, за да направя саксиите на два етажа. Изкопах една голяма кофа (все ще потрябва за нещо) и си викам - я да поразчупя пейзажа, че само едни керамични саксии - красиво е, но малко едноцветно. И от сенчестата градинка зад навеса разделих една хойхерела, насях и една хоста между камъите и компостера, но сега лалетата я скриват. До дряна, и вече се пада зад аукубата, имаше една голяма делва. Да ама аукубата я закри и не се вижда. Донесох я, сложих върху нея една саксия с каскадна хойхерела, разчесмах я и сложих в още една саксия. Та къта за билки стана кът за саксии
Ей го на - правете се, че не виждате бандарлъка отзад







Днес ще откъснем първата ягодка



Цъфна ми и едната от трите съвсем нови рози - Olivia rose austin, но цвета един кльопнал надолу. Има много нежен мирис





Гертруд Джекил



И погледнете каква заявка за разкош

[Лавандулов залез]

Сега ще ви представя бабешкия божур. За съжаление снимките не могат да покажат истинския му цвят, в действителност е по-тъмен



















От другите само Москва засега цъфти

[Лавандулов залез]

Днес времето се почуди какво да бъде. Вчера за нашата фирма беше работен ден и в днешния единствен почивен уж мислех само да си разсадя втората форма с разсад домати - да не си помислите че са много- само 6-7 поникнаха, та мислех да ги преместя в кофички и да ги изкарам и тях на терасата. Това го свърших и докато ги нареждах до другите кофички гледам, че някои (от първата партида) могат да се заселват вече на постоянните места. Та общо доматите ми са - 6 черита, сегашните 6 уж едри и 3 други пак едри. Други 3, щото във формата сях чушки, патладжан, домати. де да знам още какво, та уж доматите само поникнаха и като ги разсадих в кофичките скоро след това едната група от 3 нещо взеха да приличат на друго. Изглеждат ми като чушки, ама не съвсем. И питам една събота сутрин дядката - това какво е - ааа син домат казва. Аз не ги познавам, никога не сме гледали на село. Та експерименталните ми патладжани след сверка на схемата ми, бяха първите заселници. После 4 черита, 4 гнезда бамя (само за проба естествено). От чушките ми нищо не стана и двата пъти. ММ мрънка, че вече хората беряли домати, а аз съм се моткала. Когато тогава. Да си купува като бърза. Марулите станаха изведнъж, уж ги разсаждах през 2 седмици, те се изравниха. Аз още не мога да изям най-първите. Чубрицата ми и тя не върви, ще си купя от бабите на пазара.
Посяла съм и едно редче салата айсберг - ами скоро ще е за разсаждане. Цвеклото и то върви доста добре, има и малко моркови. Сях карфиол два пъти, втория преди седмица. Царевицата всичката изникна, по нея ще се катерят краставичките. И те са посадени. Сложих 3 гнезда тиквички, засега само 2 изникнаха. Във формата още две ама друг сорт - тях се чудих къде да ги сложа и ги наместих в компостера, Ще седи отворен, насипак малко пръст на едно място, колкото да има къде да ги заровя, малко ще им е сянка, ама каквото такова. Ако всички станат, ще има да ви замерям с тиквички.
Миналия понеделник посадих май 4 гнезда тиква цигулка. Не питайте къде - между тревите, между ирисите и общо взето гледах да са около винкелите на асмата, че да се вдигне на нея. Експериментатора в мен е много нетърпелив какво ще се получи от всичко това.
Тъй, стига толкова със зарзаватите.
Гертруд Джекил - цъфтежа съвпадна с великденската ни почивка и след това с дъждовте, но все още е прекрасна









Първи цвят на Роалд Дал - имам я от миналата година, не мирише изобщо



И Боскобел - не можах да го помириша, защото е зад една огромна непета, пълна с пчели, а той не се види още от нея





Ся
да ви се оплача - божурите уж имаха пъпки, но повечето явно не могат да ги изхранят като че ли. Седят си на едно положение, не растат, май е по-добре да ги почистя. Най ме е яд за Бартзелата. А онези двата от Лидъл - Карл Розенфелд и Емил Дебатен - ще ви ги покажа след малко. Дали защото им е първи цъфтеж - изглеждат съвсем по различен начин

[Лавандулов залез]

Та да си продължа за лидъловците
Ето единия в развитие, не знам кой по етикет







Има още една пъпка, не две са, ама не са отворени

Другия пък цъфна бял, моля ви се





Белия повече ми харесва, дори и да не си отговарят

Цитереа, една педя над земята е, а с три големи пъпки







Първата пъпка - по светлата, си седи така, една рошава, мислех че тя ще се разтвори първа, ама не. И си седи с този цвят

Памяти Гагарина, с една единствена пъпка



И другия ми патио божур - май Дъблин, ама не разчитайте много



А, имам още един, излъгах, може той да е Дъблин, а този - Рим. Няма значение Чакам още и инспектор Лаверне или както там се чете и това ще е. Другите живот и здраве - догодина

И за финал - великанския фломис естествено , какво си помислихте. Направо е задушил непетата под него и е заел мястото между двете туи - има няма метър ширина. Има сигурно 20 цветоноса. Ако имах по-голяма градина смело казвам, че щях да си направя цял ред с него, изглежда сякаш простовато и докато е само на листа не чак толкова ефектно - само едни големи мъхести листаци на ниска туфа, нооо когато напери цветоносите . Не знам за вас, но аз си признавам, че го подбрах най-вече заради сухоустойчивостта и на второ място - краткия, но интересен цъфтеж. Не намерих много информация за него, сякаш не е толкова често използвано растение, но моя поляк (от Албамар е) си спечели място в сърцето ми още първия сезон - само на листа, тогава нямаше цвят. Вече е гигант, а какъв ли ще стане занапред. Препоръчвам го на всеки, ефектно, жизнено, лесно за отглеждане, необичайно но красиво, точно в своята странност.