Глициния – Вистерия - Wisteria. Отглеждане

[pepelqshka71]

Люб, лилава е. Не знам защо розовее на снимката. Вече е на прецъфтяване. Сега започва големия боклук от цветовете. Мирише и цялата е пълна с летящи, огромни, черни, бръмчащи бръмбари. Това само докато цъфти. После отлитат на някъде.

[Polin]

Люб, лилава е. Не знам защо розовее на снимката. Вече е на прецъфтяване. Сега започва големия боклук от цветовете. Мирише и цялата е пълна с летящи, огромни, черни, бръмчащи бръмбари. Това само докато цъфти. После отлитат на някъде.

Вили, прекрасна е!
А такива ли са огромните черни бръмчащи бръмбари?


Детето ги снима и телефона му ги разпозна като дърводелни пчели

[pepelqshka71]

Да Поли. Такива са. Бръмчат като хеликоптери.

[Тутти]

Красива е глицинията. Ухае целият двор денонощно, огромни бръмбари събират прашец или сок. Като дронове бръмчат. Сега започва голямото всекидневно чистене на терасата, така до сняг. Затова ако сега трябваше да садим глицинии, щеше да е в градината, не върху перголата на терасата.

[Alabama]

Лелеееее, прекрасна е, колко годишно е това чудо?

[Тутти]

Това са шест растения. Има и Бяла, но не е цъфнала все още. На десет години или единадесет. Реже се здраво няколко пъти годишно. Има склонност да влиза през прозорците и да се качва върху керемидите и улуците.

[мечтица]

Не мога да намеря,кой е търсил глициния.
Имам засадена от семки тази глициния,който я иска да пише на лични,
малка е ,засадена януари,и ще цъфне след няколко години.
Но пак каква красота-





на 3 метра от глицинията засадена роза чудовище Scarman` s himalayan musk

От моята страна глицинията вече има съвсем малко,цялата красота през покрива се прехвърли при комшията.



Добре че имам разбрани съседи,много ей се радват.

Снимките за прехвърляща глициния,не са добри,правих отдалече и не успях да фокусирам.

[Polin]

Да Поли. Такива са. Бръмчат като хеликоптери.

Че и повече

[ljuboznatelna]

Решила съм да я оформям като дръвче. Няколко години не цъфтя, може би пет, и аз я захвърлих с кофата под една лавровишня, да си умира там. Тя обаче някак се хвана,проби в земята, и след две-три години гледам - цвят между листата на лавровишнята. И започнах да реша лавровишнята, за да расте глицинията. Няколко години така съжителстваха заедно, но искаше много рязане, че и на двете. И тази отрязахме стеблото на другото растение, на което се държеше глицинията, и тя с малко помощ от метален кол, остана права. Сега в краката ѝ расте лавровишня



Корените стърчаха над повърхността, защото там си имаше кофа. Сега ѝ направихме обръч от пръст, за да скрием корена, и ще се грижа за нея подобаващо. Капризна е, не е като обикновената лилава, която имам.
Гледах вчера клип, полски - правеха укритие на стеблото за зимата, от рогозка - един метър. И долу се насипваше дебел слой мулч, който да пази корените. Иначе не цъфтяла. В Полша зимите не са като нашите, но ще го имам предвид.
Гледах и за рязането. Там режат юни-юли до четвърта пъпка, и махат това, коет озасенчва много задните клони. А късно есента оформят окончателно, и режат до втора пъпка.

[Тутти]

Бялата глициния цъфна. Най-много харесвам нея, нежна е.