Днес - тема 2
- Emilly1212
- Кафе машина
- Мнения: 4405
- Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
- Местоположение: Троян
- Дал благодарност: 2287 пъти
- Получил благодарност: 735 пъти
Re: Днес - тема 2
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!
Нашето любимо място - Emilly1212
Нашето любимо място - Emilly1212
- Emilly1212
- Кафе машина
- Мнения: 4405
- Регистриран на: Май 10, '15, 21:16
- Местоположение: Троян
- Дал благодарност: 2287 пъти
- Получил благодарност: 735 пъти
Re: Днес - тема 2
Този пост на belika остана на предната страница, цитирам го тук, за да не потъне.
Най-важните неща на този свят са онези, които нямат етикет с цена, защото колкото и много да струват, не могат да бъдат нито купени, нито продадени!
Нашето любимо място - Emilly1212
Нашето любимо място - Emilly1212
- pepelqshka71
- Чист кофеин
- Мнения: 7767
- Регистриран на: Мар 31, '13, 11:42
- Местоположение: Козлодуй
- Дал благодарност: 2567 пъти
- Получил благодарност: 1437 пъти
Re: Днес - тема 2
Честит празник!
"Човек постига безсмъртие, само когато успее да сподели знанията си с останалите..."
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
,,познанието минава през етапите - чела съм , учила съм го , практикувала съм го , правила съм го 15 години, не ми харесва"
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Днес - тема 2
Честит празник, българи!
Боже, помогни на България!
Помогни да изправи снага,
да намерим сили да се отърсим от злото, което напира от всякъде,
да можем с достойнство и сила да носим паметта на онези, които дадоха живота си, за да ни има!
Амин!
Поклон, Герои славни!
Боже, помогни на България!
Помогни да изправи снага,
да намерим сили да се отърсим от злото, което напира от всякъде,
да можем с достойнство и сила да носим паметта на онези, които дадоха живота си, за да ни има!
Амин!
Поклон, Герои славни!
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17053
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 140 пъти
- Получил благодарност: 476 пъти
- Обратна връзка:
Re: Днес - тема 2
БЛЯН
От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.
Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.
Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.
Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.
Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.
Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.
Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.
Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.
Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.
Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.
България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.
Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.
Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.
Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.
България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.
Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
Божидар Коцев
От двадесет години съм в чужбина.
Тук бизнесът ми никак не е лош.
Пари печеля колкото дузина.
Работя здраво, не през куп за грош.
Забравих за родината си мила
в стремежа си да стана по-богат.
Жената, дето беше ме родила,
отдавна вече е на оня свят.
Баща си не познавам, бил битанка.
Издъхнал във Врачанския затвор.
За пустите пари ограбил банка.
Намушкали го с нож в пиянски спор.
Ожених се. Родиха се децата.
Животът ни във времето е миг.
Живеех като чужденец там в щата,
ругаех все на български език.
Жена ми бе добра американка.
Жена такава си е чист късмет.
Обичаше ме, беше моя сянка.
В дома ни имаше уют и ред.
Гордеех се с две сладки дъщерички,
с прекрасен син, с приятели добри.
Наричаха ме Българина всички,
щастлив, усмихнат, будех се в зори.
Така живеех в радост и богато,
животът ми сервираше десерт,
до паметния божи ден, когато
жената ме заведе на концерт.
Дочула, че и български артисти
участват в музикалното турне
и пожелала с помисли най-чисти
да ме зарадва мъничко поне.
Завесата се вдигна. Писна гайда.
Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.
И като лъв, завърнал се сред прайда,
аз гледах как хорото се изви.
Напет гайдар засвири ръченица.
Кръвта ми като луда заигра.
Понесоха се момък и девица.
Родината в душата ми изгря.
България с играта е прочута.
Той скачаше напред като елен.
Тя ситнеше назад като кошута.
Усещах как вулкан бушува в мен.
Видях Балкана, родната си къща,
нахлу в разтворените ми гърди
природата омайна, вездесъща
и сякаш че отново се родих.
Сълзите бликаха сами в очите.
Аха, да заридая чак на глас!
Треперех като лист пред красотите!
България тук виждах само аз.
Разтапях се в усмивката на мама,
бях пак безгрижно весело дете
и радост като океан голяма
усещах как в душата ми расте.
Жената гледаше ме с изненада,
но можеше ли тя да разбере,
за българското в този щат аз страдах,
едва сега го проумях добре.
България е майката светица,
родината най-свидна на света!
Тогава българската ръченица
пред мене бъдещето начерта.
Видях се като старец белобради,
завърнал се при родния Балкан,
там с внуци палави дърво да сади.
Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!
Божидар Коцев
- Alien
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1941
- Регистриран на: Май 24, '18, 17:43
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 515 пъти
- Получил благодарност: 890 пъти
Re: Днес - тема 2
Много хубаво стихотворение. Уви подсеща ме за:
https://www.standartnews.com/lifestyle- ... 46499.html
https://www.standartnews.com/lifestyle- ... 46499.html
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15940
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 935 пъти
- Получил благодарност: 1822 пъти
Re: Днес - тема 2
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд