Защо градинарстваме ?

[Lalel4e]

Благодаря, Гео, за темата и за напомнянето за нея!
Доста прах е натрупала и сега идвам да я изтупам, защото имаме много нови попълнения във форума,
които е редно също да се изповядат

Аз съм тук от 2017-та и си мислех, че съм писала, затова прерових два (за всеки случай) пъти темата, за да видя какви съм ги плещила, ама слава Богу, решила съм да не се излагам

Освен че я прерових, я и прочетох. Цялата, от край до край.
И с всеки следващ пост усещах как това, което исках да напиша намалява и намалява.
Защото вие всичко сте казали.
За някои градината е лудост, за други - бягство, за трети - утеха, споделяне, подарък, човечност, красота, краста...
За мен е всичко едновременно.
Не знам дали ще мога да отговоря на въпроса "Защо", но мога поне да разкажа как започна всичко.

Не съм живяла в апартамент преди да се омъжа. В града израснах в малка къщурка с малко дворче, с цветна градинка.
На село - голяма къща, голям двор, простор, гледка, всичко.
Наблюдавах баба как сади, как ровичка пръстта, как копае, и ми се струваше толкова завладяващо! Обикнах работата на двора (мъжката работа предимно) и вършех всичко с баба и дядо, най-вече с дядо, защото баба по някое време се пъхваше в кухнята и започваше да пържи, да готви. Тогава изпитвах истинско състрадание към нея и изтръпвах при мисълта, че един ден аз ще съм жената вкъщи и ще трябва да заема нейното място, а не това на дядо.

Като девойка ми набиваха канчето с една реплика: "Гледай да си вземеш мъж с апартамент!"
Мноого престижно беше да имаш апартамент! И това ми беше единственият шанс. Аз пък пропусках тези думи по най-прекия път от едното ухо до другото и си харесах художник. Да, ама той пък взе че си купи апартамент точно преди да се оженим
и така получих безценния комплект 2 в 1 (1999 г.)

Приех апартамента като по-добрия вариант, след като цял живот това ми беше набивано в кратуната.
Пренесох си двете саксии с растения тип "той не умира!" и по този начин се стараех да се радвам на живота до 2017-та година, когато...

Отидохме семейно на село и случайно изрових няколко луковици от градината на баба.
Така ми се прищя да видя как цъфтят!! Тези малки утроби, които криеха така съвършено своята тайна: лале или зюмбюл? Нарцис, или кокиче? Нямах представа от коя луковица какво ще цъфне и как ще изглежда, а тази работа не можеше да се остави така!!

Реших, че ще взема лучетата със себе си и ще ги посадя в кофички от кисело мляко и чашки за еднократна употреба... и ще ги гледам на терасата докато цъфнат, а следващата година ще ги върна обратно в градината.
И така започна лучената сага.

Оказа се, че "няколко"-то луковици са около 200! Оказа се също, че не могат в кофички!
Засилих любимия да ми търси огромен сандък. После носих пръст от гората, от вилата и от гребната база, понеже сандъка се оказа тип цирков - каквото сложиш вътре, изчезва Къде отиваше цялата тази пръст, не знам! Пълних, пълних - няма напълване.
Не съм предполагала, че 1/4 кубик е толкова много!

Как пък се случи на всичкото отогоре да се натреса и на едно магазинче, на чиято врата пишеше "луковици" и други ненужни неща...
Допълних колекцията и зачаках.

Докато садих, реших да се ограмотя малко по въпроса и така открих този форум.
Честно да си кажа, ако не бяхте вие, подстрекателки такива... Сигурно луковиците на баба щяха да са изхвърлени след цъфтежа (защото на следващата година ми беше невъзможно да ги засадя обратно на село), а в сандъка щеше да има копър, магданоз и няколко кокиченца.

Пролетта превърна терасата в истинска джунгла, а на мен взе че ми хареса!
Не знам дали ми хареса повече джунглата, или съпричастността на форума...

Охх, опитвам се да съм лаконична, ама хич не ми се получава

Самопрекъсвам се, а ако някой е любопитен, може да надникне в първите 2-3 страници от моята тема, да види по-подробно началото на лудостта ми. Насърчихте ме да садя на вилата, която за мен изобщо не беше опция, а това пък направо ме спаси от полудяване по време на пандемията. Изобщо, животът ми се обогати с толкова много преживявания! И ето ни сега, с моето градско момче - вече си купихме селски имот! Правим неща, които само допреди 5 години бяха в категорията "НИКОГА!"

Радвам се, че ви има, лудетини!!
Много е трудно човек да живее с несподелени лудости!

Та... защо градинарствам? Причините са много, но поводът е един: ФОРУМЪТ

[Гео, граф]

Правим неща, които само допреди 5 години бяха в категорията "НИКОГА!" - Точно затова никога не казвай "никога''

Радвам се, че ви има, лудетини!!
Много е трудно човек да живее с несподелени лудости!

Та... защо градинарствам? Причините са много, но поводът е един: ФОРУМЪТ

Изповедта е пречистване... и продължаване

[Гео, граф]

Мозъка е виновен, мозъкааааа

[Тутти]

Гео, това е за доматената тема. Много подходящо е за там.

[vlados]

Обичам слънчевите цветове, яркото топло, привидно хаотичният колорит на природата. Обичам да гледам невероятни постижения, като това, пред един блок наблизо до нас ( над 2метра височина, почти до първи етаж):





Обичам богатството на късната пролет и ранното лято










Обичам съвършенството, на което
Дори аз не мога да навредя, макар и да съм "кадърен" майстор Гиго-развали го












За мен преди работа и след, това си е релакс. Аз не се преработвам де, то няма какво . Само гледам и релаксирам.
И съжалявам, че не ставам и за фотограф, за да предам поне половината от красотата, която виждам и снимам. Ако бях добър с фотото, нямаше да има нужда от думи!

[Гео, граф]

А вие тренирахте ли този уикенд ?

[Lalel4e]

А вие тренирахте ли този уикенд ?

Охх..
Аз миналата седмица пропуснах, утре се надявам да се добера до пущинака и се надявам да не рева много!
В горната схема са пропуснали кардиото - като търчиш цял ден от единия край на двора до другия.

[desunie]

Към кардиото на Лечето ще добавя, че повечето от уредите са комплексни и тренират и извайват мускулни групи в областите на гръба и талията. Но сигурно е спестена тази информация, да не се откаже някоя дама от използването им, че да не стопи безценните паласки или т.н. любовни дръжки (в кръга на шегата казано или по-официално - всички прилики и разлики с действителни лица и събития е случайна!).

[Гео, граф]

Аз само гепих снимката, Лечко ...

В петък мощно ме налегна носотеч, главо- и гърлобол, но тъй като нямаше кой да ме смени, си изкарах работния ден с насълзени очи и подсечен нос. В събота вече бях почти разложена, обаче като погледнах какво временце се е отворило навън, грабнах ножиците и греблото и като се емнах пред блока - да видиш как за няколко часа не само си почистих и изрязах градинката, ами и нос спря, и сълзи, и гърло, и главата ми се проветри - излекувах се с градински фитнес !

[Lalel4e]

.. излекувах се с градински фитнес!

Дубрутро!
Аз така ковида преборих - като дигнах 39 градуса вечерта, грабнах кучето и го завлачих към тепето. Нагоре-надолу, нагоре-надолу, едни хора ги срещнах 4 пъти Кучето (иначе е голям атлет, да знаете), взе да влачи лапи и се прибрахме. Починах си половин час, измерих - 37 градуса.
Това беше

Те едно време хората затова са били толкова здрави - щот не са спирали да работят.
То и в казармата ММ вика че така било - като се разболееш, няма де да седнеш и оздравяваш на крак. Сега са ни глезенки - смучкат ефизол...