Търсейки нещо си в мрежата, попаднах да мой собствен пост отпреди шест години в един сайт, дето бая пишех по едно време. Много се забавлявах с него ( с поста си ) и реших да го споделя нередактиран тук :
... Като казвам диво каране нямам предвид да караш като Алберто Томба, а да караш в дивата планина - сравнявам планинския склон с всичките малки борчета, клекчета и всевъзможни други засипани със сняг подлости, с обработената от траковете писта. Съвет от мене - не тръгвай на трекинг със ски, без да си покарал 2-3 сезона на писта.
В тоя ред на мисли се сещам за един весел епизод от младостта ми. Тръгваме осем души за Тевно езеро през х.Беговица (днес Каменица). Началото на април е, петък вечер след работа стартираме от Красно село, около 11 часа оставяме колите на Попина лъка и към 2 се изсипваме в хижата. Следва похапване, което естествено води след себе си попийване, пеене до прегракване, полягване примерно към 4-5, ставане около 10, поемане към 11 ...
Сняг на корем, пролетен, зърнест и тежък. Вървим си весело по добре утъпканата пътека към премката (по лятната пътека до заслона са към 2 часа - по обясненията на хижаря). След 30-40 минути се спусна яка мъгла, по-точно влязохме в облаците, заблъска сняг с хубавичък вятър, маркировката на места надстърча снега по 20-30 см (нея година имаше много сняг), най-естественото беше да я загубим. Разбрахме къде сме чак когато спряхме да се спускаме - дъното на Мозговишки циркус ... Катерене диагонално по стената на циркуса в разрастващата се буря и насрещен вятър със снеговалеж - и по-добри дни помня. Стигнахме в заслона към 5 часа следобяд, тогава нямаше хижари, носехме си и дърва от долу, разбивахме леда на езерото, за да си налеем вода, двете свещи, които някой се беше сетил да вземе, изгоряха бързичко, обаче пък лакърдиите, бъзиците и китарата не млъкнаха до късно. Даже имахме именяк, защото беше Цветница. Носехме един зюмбюл за Здравко, скътан в една ски-обувка № 46, всички се убедихме, че горкото цветенце се беше вкаменило ... от миризмата
... На другия ден - ето затова си струва всичко да се изтърпи - едно синьо, та синьо небе, една ми ти Каменица - не съм Алеко аз, беден език имам, не искайте повече обяснения. Тръгваме към Беговица по фирнования сняг - бърза ледена писта за добре наточени кантове. Да, ама в пониженията вятъра е навял вчерашния пръхкав, "бавен" сняг, та както си караш, добре положен напред, за да балансираш с раницата ... и влизаш в него като в памук. Горната част, ведно с раницата, литва неудържимо напред, а краката, изумени, остават на място. Лицето ти е в снега, с раницата връз главата ... Голям смях падна ! ...