Страница 1 от 18

Ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 13:28
от vodo-leika
На мен определно ми куца! :svekurva: Какво ли не съм тренирала - плуване, тае-бо, аеробика, пилатес, балет, ходила съм на йога, модерен балет, арабски танци, фитнес...
Все се запалвам и все не намирам достатъчна мотивация да спортувам. :snif: Знам, че сред пишещите тук има доста спортни натури и наистина ще ми е полезно да дадете някой и друг съвет.. :hmmmmmm:

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 14:11
от Titi
vodo-leika написа:На мен определно ми куца! :svekurva: Какво ли не съм тренирала - плуване, тае-бо, аеробика, пилатес, балет, ходила съм на йога, модерен балет, арабски танци, фитнес...
Все се запалвам и все не намирам достатъчна мотивация да спортувам. :snif: Знам, че сред пишещите тук има доста спортни натури и наистина ще ми е полезно да дадете някой и друг съвет.. :hmmmmmm:
пу първа!
Съвет няма, защото няма и формула. Или се раждаш обичайки да спортуваш, или обратното. Едно от нещата, с които се гордея са, че имам страшна самодисциплина. Тя е водещата в спорта, сигурно най-важното качество.
Моята мотивация се състои в това, че чрез спорта се пречиствам психически и физически. Проблеми, неприятности, стрес, напрежение, отрицателни емоции, всичко това излиза от мен като се натоваря физически. От друга страна е факта, че на 20 години бях 54 кг. и на 44 съм пак толкова, като никога не съм ги променяла повече от кило-две. Освен това тялото е стегнато, смея да твърдя доста по-стегнато от на много от младите момичета. И не на последно място, ами кеф си е да си разменяме дрехите с 20 годишната ми дъщеря. И всичките тези неща ми ги дава спортът. Е, как да не го обичам?
Ти си с финна структура, жени от твоя тип винаги изглеждат крехки и млади. Освен ако не се запуснат тотално. Затова ти липсва мотивация, но когато имаш едно дете, може да се появи. Защото тогава трябва да се потрудиш за това, което сега получаваш даром от Господ :dovolen:

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 14:30
от Fado
Titi написа:Или се раждаш обичайки да спортуваш, или обратното.
Аз съм обратното. :hmmmmmm:

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 14:44
от Satori
Аз пък съм като Тити - родила съм се, обичайки да спортувам и продължавам да обичам. Ама не спортувам редовно. Но обичам :daaa: Имам периоди, в които много редовно се занимавам, и обратното.

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 14:59
от toni
И аз съм обратното. Като бивша балерина обаче, движението и музиката са вътре в мен и нямам намерение да ги гоня. Спорта ми е далечен и чужд, играя тенис за удоволствие (имаме служебен корт), минавам през сауната и толкова. От години обичам да обикалям планините (южните предимно), но над 2000 м, където не се срещат случайни хора. Затова и винаги казвам: планинари и цветари лоши нЕма. Не се опитвам да се мотивирам, правя това, което ми е приятно. Да се завра във фитнес зала за мен е най- големия кошмар. Правя (не и редовно до маниакалност) 5-те тибетски упражнения и загряващия комплекс на Норбеков- ей така- за раздвижване на лимфатичната система (дали пък правилно го казах?)
На теб мотивация за да спортуваш ли ти трябва :hmmm: или по принцип

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 15:36
от Satori
Лимфната с-ма :daaa: На англ. е лимфатичната с-ма :dovolen:

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 16:49
от Росица
Аз не съм се родила обичаща спорта. Допреди 4 години не правех нищо. Ако ми бяха казали, че ще спортувам редовно, бих се изсмяла. При мен всичко започна с цел отслабване. После ми хареса. Като млада нямах проблем с килограмите, после неусетно напълнях. И аз се чувствам пречистена физически и психически след спорт. Тялото ми се стегна и изглеждам много добре. Спорта заедно с отслабването промени начина по който се чувствам, няма депресивни състояния от това, че моя номер пак го няма в магазина. Сега съм 51кг и винаги има моя номер. Сега не мога без спорт. Сутрин правя петимата тибетци и поздрав към слънцето. Като се върна от работа или тае бо или пилатес или карам велоергометър. Ти си още много млада, но в по-късен етап се усеща страхотната полза от спорта. Движа се с лекота, изкачвам стълби и т.н почти без да се запъхтявам. Но най-важното според мен е да ти хареса.

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 17:00
от Satori
Ох, тия 5 тибетски. Да взема да ги почна пак...

Примен пък беше малко наопаки - бях дебело и нещастно дете. Майка ми се опитваше да ме води на спортове - на нея дължа факта, че карам ски и играя тенис. В пубертета отслабнах съвсем естествено, явно в следствие на хормоните и вече усетих истинската сладост на спортуването. И изобщо на движението. Абсолютен фаворит за мен си остава плуване - и за тялото, и за душата. Ама много ми е трудно с организацията.

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 19:43
от margilota
Аз, например, съм доста непостоянна, но все пак обичам да спортувам - по малко.От сорта на 2 -3 пъти годишно сърф , толкова ски , плуване и т.н.Но не повече ...
В парка до нас един възрастен човечец всеки ден тренира спортно ходене , и това е от години. Няма спирка ,понякога като го видя да си походва с преспите сняг се чудя дали му е добре :hmmmmmm:

Re: ъъъ...мотивацията...

Публикувано на: Яну 4, '10, 20:32
от mal4o_vasil4o
Аз пък от своя страна съм плувкиня,много обичам спорта.Другата причина не е вродена-раждането ми се отрази зле на килограмите и ми се наложи да се потя всеки ден с разни упражнения и прочие.Другите занимания и по-скоро хоби е колоезденето и разходките ;)