Смехории
Смехории
Понякога в живота така се получава, че и да искаш по-смешен не може да бъде. Все едно си герой от анекдот!
НЕЩО ТАМ ВЕНЕРИНО...
Имената на растенията отразяват до голяма степен нещо характерно за тях самите. И латинските, и народните. Когато се намесят нашите братя - ботаниците, картинката става още по-сложна. Видят ли две власинки повече и хоп - нов вид!
Много растения носят имена на видни ботаници. За синоними да говорим ли? Това означава едно растение да има второ, та и трето име. Но кашата става още по-пълна, когато се допускат грешки.
Една от най-милите случки се случи веднъж, когато...
Виждам, че се задава една симпатична жена на средна възраст с намерението да посети тропическата колекция. И понеже няма никой, който да й обърне внимание, решавам да го сторя. Влиза си тя в преддверието и още преди да каже „Добър ден!", аз вече пускам рецитацията в действие:
- Хайде, госпожо! Откога Ви чакаме!? Още от сутринта по радиото казаха, че ще идвате...
Това фамилиарничене премахва границите. Хората се чувстват доволни, отпускат се и настроението се появява...
- Ха-ха-ха, така ли? - пита жената и се усмихва - Ами аз съм дошла за нещо конкретно...
- Няма проблем! Нашо лошо нема! Купувайте на кило! Колко кила искате? Пет? Десет? Само кажете! - продължавам аз.
- Ха-ха-ха... Аз търся една папрат...
- Каква папрат?
- Ами казва се Венерин хълм...
На това място насмалко да падна. Едвам се удържам да не се изкикотя, но все пак някак си успявам... Защото Роналдиньо не пропуска такова центриране!... Като един истински роналдин, слагам най-невъзмутимата физиономия на лицето и:
- Вижте, госпожо! Ако става дума за Венерин косъм, по принцип го имаме. Просто в момента го няма на стелажа. Обаче ако става дума за Венерин хълм... Хм! Все си мисля, че Вие и без това си имате такава папрат...
Касиерката, която току-що се беше появила, щеше да припадне от смях...
ДА ПОЧУРУЛИКАМЕ
Работничката в моята оранжерия - Дочка, е много слънчев човек. Нейното мрачно настроение е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Интересното при нея е, че даже да ти каже "копче", все се сещаш за "оная работа".
Работникът, с когото работят заедно - Жоро, е също добър човек, но прави впечатление на темерут. Лицето му е като изсечено с тъпата тесла на дядо ми. В другите оранжерии може и да е тихо, но от нашата гърми музика, та пушек се вдига. Работиме си и си слушаме. Началството се опита веднъж да ми прави забележка за музиката, обаче аз се ослушах. Поне като няма пари, настроение да има... Така де!
Та!
Сея си аз семенцата, а те си вършат нещо до мен. В един момент Дочка сподели:
- Еееееех, ако знаете колко ми беше хубаво като се събудих сутринта. Едни птички като зачуруликали. Ама много хубаво ми стана...
- Ша чуруликат амчи... И аз преди да се оженя също чуруликах! - засичам я аз.
Още от студентските ми години в главата ми беше останало, че дроздовете престават да пеят, от момента в който свият гнездо и се измътят малките. Почти както в живота човешки.
- Хи хи хи... - смее се Дочка - Жоро, ти "чуруликаш ли", "чуруликаш ли"?
- Аз не съм спирал - отговаря Жоро и лицето му остава каменно.
- Аааа, не си спирал значи! - подкача го Дочка.
В един момент и двамата отиват на обяд. Изведнъж се сещам нещо, оставям работата и отивам в женската стая.
- Доче, искаш ли да ти кажа една Народна мъдрост от Пинкоф?
Тя ме поглежда смеейки се:
- Давай!
- Когато човек престане "да чурулика", започва "да кука"!
Смях в залата...
МУХАТА
На работа съм. Навън е горещо, а аз нося една щайга с някакви саксии за някъде. Потен съм. Ненадейно от някъде долита някаква огромна муха и се опитва да кацне върху мен. Започвам да правя неловки движения държейки щайгата и да се браня, но упоритата гад не се предава и все бръмчи около мен и ме ядосва, карайки ме да танцувам с пълната щайга.
Насреща ми се задава колегата ми Методи. Устат радомирец, винаги готов с отговора. Няма надцакване. И без да очаквам, изстрелва от упор:
- Ами да... Те мухите само на лайна налитат...
Честно да си призная, много криво ми стана. Най-малкото пък от него очаквах! Насмалко не ми падна ченето от изненада. Но и Методи си получи рикошета:
- Имаш много поздрави! Не позна! Мухата си беше женска и търсеше истински мъж!...
Сега пък падна неговото чене...
Еееее, съжалявам! Чак сега видях, че има такава тема
Нека админът я присъедини към другите... Или пък да остане само като истински случаи, които са се случили на някого някъде. Без вицове! Става ли?
НЕЩО ТАМ ВЕНЕРИНО...
Имената на растенията отразяват до голяма степен нещо характерно за тях самите. И латинските, и народните. Когато се намесят нашите братя - ботаниците, картинката става още по-сложна. Видят ли две власинки повече и хоп - нов вид!
Много растения носят имена на видни ботаници. За синоними да говорим ли? Това означава едно растение да има второ, та и трето име. Но кашата става още по-пълна, когато се допускат грешки.
Една от най-милите случки се случи веднъж, когато...
Виждам, че се задава една симпатична жена на средна възраст с намерението да посети тропическата колекция. И понеже няма никой, който да й обърне внимание, решавам да го сторя. Влиза си тя в преддверието и още преди да каже „Добър ден!", аз вече пускам рецитацията в действие:
- Хайде, госпожо! Откога Ви чакаме!? Още от сутринта по радиото казаха, че ще идвате...
Това фамилиарничене премахва границите. Хората се чувстват доволни, отпускат се и настроението се появява...
- Ха-ха-ха, така ли? - пита жената и се усмихва - Ами аз съм дошла за нещо конкретно...
- Няма проблем! Нашо лошо нема! Купувайте на кило! Колко кила искате? Пет? Десет? Само кажете! - продължавам аз.
- Ха-ха-ха... Аз търся една папрат...
- Каква папрат?
- Ами казва се Венерин хълм...
На това място насмалко да падна. Едвам се удържам да не се изкикотя, но все пак някак си успявам... Защото Роналдиньо не пропуска такова центриране!... Като един истински роналдин, слагам най-невъзмутимата физиономия на лицето и:
- Вижте, госпожо! Ако става дума за Венерин косъм, по принцип го имаме. Просто в момента го няма на стелажа. Обаче ако става дума за Венерин хълм... Хм! Все си мисля, че Вие и без това си имате такава папрат...
Касиерката, която току-що се беше появила, щеше да припадне от смях...
ДА ПОЧУРУЛИКАМЕ
Работничката в моята оранжерия - Дочка, е много слънчев човек. Нейното мрачно настроение е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Интересното при нея е, че даже да ти каже "копче", все се сещаш за "оная работа".
Работникът, с когото работят заедно - Жоро, е също добър човек, но прави впечатление на темерут. Лицето му е като изсечено с тъпата тесла на дядо ми. В другите оранжерии може и да е тихо, но от нашата гърми музика, та пушек се вдига. Работиме си и си слушаме. Началството се опита веднъж да ми прави забележка за музиката, обаче аз се ослушах. Поне като няма пари, настроение да има... Така де!
Та!
Сея си аз семенцата, а те си вършат нещо до мен. В един момент Дочка сподели:
- Еееееех, ако знаете колко ми беше хубаво като се събудих сутринта. Едни птички като зачуруликали. Ама много хубаво ми стана...
- Ша чуруликат амчи... И аз преди да се оженя също чуруликах! - засичам я аз.
Още от студентските ми години в главата ми беше останало, че дроздовете престават да пеят, от момента в който свият гнездо и се измътят малките. Почти както в живота човешки.
- Хи хи хи... - смее се Дочка - Жоро, ти "чуруликаш ли", "чуруликаш ли"?
- Аз не съм спирал - отговаря Жоро и лицето му остава каменно.
- Аааа, не си спирал значи! - подкача го Дочка.
В един момент и двамата отиват на обяд. Изведнъж се сещам нещо, оставям работата и отивам в женската стая.
- Доче, искаш ли да ти кажа една Народна мъдрост от Пинкоф?
Тя ме поглежда смеейки се:
- Давай!
- Когато човек престане "да чурулика", започва "да кука"!
Смях в залата...
МУХАТА
На работа съм. Навън е горещо, а аз нося една щайга с някакви саксии за някъде. Потен съм. Ненадейно от някъде долита някаква огромна муха и се опитва да кацне върху мен. Започвам да правя неловки движения държейки щайгата и да се браня, но упоритата гад не се предава и все бръмчи около мен и ме ядосва, карайки ме да танцувам с пълната щайга.
Насреща ми се задава колегата ми Методи. Устат радомирец, винаги готов с отговора. Няма надцакване. И без да очаквам, изстрелва от упор:
- Ами да... Те мухите само на лайна налитат...
Честно да си призная, много криво ми стана. Най-малкото пък от него очаквах! Насмалко не ми падна ченето от изненада. Но и Методи си получи рикошета:
- Имаш много поздрави! Не позна! Мухата си беше женска и търсеше истински мъж!...
Сега пък падна неговото чене...
Еееее, съжалявам! Чак сега видях, че има такава тема
Нека админът я присъедини към другите... Или пък да остане само като истински случаи, които са се случили на някого някъде. Без вицове! Става ли?