Форумът или фейсбук - накъде духа вятърът?!

[kim]

[В Поръчки не ме интересува какво става, за мен е един много порочен раздел от форума.

Тъй ли.......?

[ljuboznatelna]

Да опитаме първо с нещо действащо по незамиращите форуми, м ? Всъщност аз вече нямам никакво желание да водя този спор. Ако реша, пиша.

[kim]

Ху,бу

[Мария Николова]

Долу под всяка тема има един ред "Кой е на линия.... и следват никовете на тези, които са посетили този подфорум и не задължително точно тази тема.
Като попадне курсора върху някой ник, най-най-долу, след последния ред

HobbyKafe.com ползва условията на Криейтив Комънс договор.

се появява един ред, който завършва с някакво число.
Това число показва този потребител под кой номер след създаването на форума е регистриран.
Това число за потребителя с ник Мария Николова е 95, регистрация от 29 ноември 2009 г.
Десетина дни след това ММ внезапно почина. Оживях, съвзех се, само защото имаше Хобикафе. Когато кажа "Има ме, защото вас ви има", това е абсолютно вярно.
Първите стотина бяхме безкрайно доволни, че след ударения невиртуален шамар на едного и прогонването на застъпилите се за него от модераторите на "оня" цветарски форум, имаме нова стряха, нов дом, където да се съберем всички заедно.
Представете се с каква тържествуваща радост пишех в "Днес" Станахме 200 души.... Станахме 500 души... станахме 1000 души!!!
Да, но 10% от тях са активни... и "гостите" са повече от потребителите... А Равик ме успокояваше " важно е да има гости, някои от тях ще станат потребители ."
Равик беше 23-4-годишно момиче, когато стартира сайта. Тогава виждането й за форума е било да бъде пълна противоположност на онзи модераторски форум. И - ако го бъде така - да го бъде!
Разбира се, не беше сама в създаването на сайта. Нямаше да го има, без техническото "рамо" от Джонката и lilа, и рамото на Blue sky за изграждането на "звездната карта" на форума - разпределението и подреждането на подфорумите и темите в тях. От "искам го, продавам" - до "разсмя ме...".
Не идеализирам Равик. Имам накакви резерви, но каквито и резерви да имам, пак ще й бъда безкрайно признателна, че създаде сайта точно такъв - самоконтролиращ се и саморегулиращ се.
С времето бяха определени набедени модератори, на които админът делегира някакви технически права. Никой от тях не се главозамая и не прекрачи невидимите граници на правата си.

Искам да кажа, че даже зъбите на Равик да тракаха от притеснение някой да не помисли форума за "разграден двор", пак само 10 % от регистрираните ще бъдат активни;
Пак ФБ ще всмуква част от тези 10%, които поради големия номер на своята регистрация, няма как да имат моето емоционално отношение към Хобикафе;
Пак ще се спущат надолу по най-малкото съпротивление. Цък "харесвам"; цък "купих си...".
Ще останем тези, за които Хобикафе е част от живота ни, без която няма да сме същите.
Не 500. Маже би почти 200 души.
Но ще остане.
И винаги ще има кой да напише "Добре дошъл/шла при нас! "
И новият ще почувства, че е попаднал сред свои.

[troll]

Абе Мария...
Ако не бяха ви изгонили от онзи форум, щеше ли да го има този?

[Мария Николова]

Трольо, преди "онзи" форум, първо открих един, който беше даже под моето ниво. Единственото хубаво в него беше, че там се запознах със Светката, Lizi и Tinastar (в Италия). Те си имат завинаги специално място.
В "онзи" форум не понасях фелдфебелската атмосфера.
Да, сигурно е имало достатъчно хора, които като мен не са го понасяли. И без да ни изгонят от него, щеше да се появи Хобикафе.
А може би съвсем друг нов цветарски форум.
Впрочем, от Хобикафе се отделиха хора покрай един Майкъл и той създаде нов форум. По късно пък някаква еличка с погребално бюро се опита да привлече хора от тук в своя форум и не знам до колко е прокопсала.
Така или иначе, даже да не беше създаден Хобикафе, щях да се откажа от "онзи" форум.
И щях да досаждам на комшийките "ела да ми видиш тая китка"; "ела да ми видиш оная китка".
Изглежда и цветята, както и поезията, се нуждаят от публика.

[troll]

Хората се нуждаят от публика!
Цветята и поезията - не.

[kim]

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейният полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:

- Татко, благодаря ти за всичко, което си ми дал през годините! Желая и на теб достатъчно, татко.

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някого, знаейки че може да е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато бях дете... - Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване?

- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и се страхувам, че следващото й идване може да е за погребението ми - отговори той.

- Не си мислете такива неща. Никой не знае каква ще е съдбата му... Докато се сбогувахте, дочух, че тя каза "Желая ти достатъчно". Мога ли да попитам какво означава това?

Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности, и се усмихна още повече.

- Когато си казахме "Желая ти достатъчно", ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.

Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.

Желая ти достатъчно "Здравей!", за да ти дадат сили за последното "Довиждане!"

Той се просълзи... и се отдалечи.

[Мария Николова]

Хората се нуждаят от публика!
Цветята и поезията - не.

Май си прав, Трольо!
Ако Маринка е показала лилиума "Африканската кралица", защо да го показва и Марийка, а?
Така е!
Но пък, ако Яворов не беше публикувал своите "Стихотворения", как щяхме да знаем "Две хубави очи", което освен Яворов, никоя Марийка не би могла да напише?

Много различни са нещата с цветята и поезията... Прав си. Аз неправилно ги обобщих.

[troll]

Една от причините да емигрирам е да не се разделям тъй с дъщеря ми.