Старост

[scleri]

Винаги съм се учудвал, как има хора на примерно 70 години, които са изключително дейни и във видимо добро здраве, а други които са почти отказали се от живота, вечно мрънкайки и оплаквайки се от всичко, едва ли не.
Прекаляването цял един живот с всичко - храна, спиртни напитки, тютюневи изделия оставя ли отпечатък върху нашето тяло или всичко е въпрос на късмет или защото "така ни е писано"?

Мрънкащите и оплакващи се седемдесет годишни преди това са били мрънкащи и оплакващи се трийсет, четирсет, петдесет годишни.

Живота е толкова шарен и разнообразен че всякакви опити да бъде вкаран в някакви рамки предварително са обречени на неуспех.
Шаблонни изрази от типа " Спортувайте за здраве" и "Хранете се здравословно" за съжаление не са гаранция за дълъг и щастлив живот.
"Бащата" на бягането за здраве, американеца Джим Фигс , който издига джогинга в култ и издава бестселъра "Всичко за тичането", умира още ненавършил 52 г., докато тича за здраве в парка.
"Бащата" на течния шоколад "Нутела" , италианецът Микеле Фереро, без да спортува, и редовно консумирайки от продукцията на своите заводи, доживял до деветдесет години.

[gospodinov]

Scleri, страхотни примери, особено за Фереро ми стана много интересно
Разбира се, че няма гаранция за щастлив живот ако се спортува или се храним здравословно, но понякога грубото, неконтролируемо угаждане и прекаляване значително влошават нашия живот.
Много хора на възраст (а и не само) са "пленници" на свръх теглото и това променя техния живот до неузнаваемост и такава старост не пожелавам на никого.
Други пък страстта към алкохола до такава степен ги амортизира, че едва ли тяхното съществуване има нещо общо с щастливия живот.
Това са все неща, които човек сам си ги причинява и няма виновни за това.
Умерения живот, без излишества може да държи човек на правилния път, ако разбира се всевишния му е отредил нужното време на тоя свят.

[Shami]

Аз си мисля,че всичко е въпрос на късмет или както ни е писано.
Само незнам дали можем сами да променяме съдбата си ,или ако ни е писано да се удавим,няма да се обесим.
Мисля си,че ни се дава такъв шанс за промяна,въпроса е дали ще сме наясно в самият момент,че от нас зависи.Ако не се осъзнаем и продължим в същата посока,тогава вече съдбата се стоварва върху нас и става това което ни е писано.

[маргото]

И аз смятам, че на първо място си е до човека. Може би учените и лекарите донякъде да са и прави. Ако в млада възраст човек не е прекалявал и се е съхранявал, което е трудно
защото е силен и здрав, то с напредването на възрастта съхраненото здраве ще прави старостта по-поносима. И най-големият оптимист се предава, когато страда здравословно, което
пък допринася за страха от късното остаряване, как ще бъде, отведнъж ли или с доста залежаване. Не, че ще е непрекъснато само с такива мисли, но ще се улавя как несъзнателно
ще му преминават през ума. Ако пък е и сам, нещата се задълбочават. Колкото и да е организиран, весел и активен преживелият от съпрузите, вечер се прибира между четирите стени,
... децата са далеч, в свой дом,... самотата е убийствена, а дните и нощите са много, което доста допринася за страха от края...
За това забавлявайте се, докато сте млади, за да имате много спомени на старини. Колкото и да си оптимист, ако не си здрав, промените ще са тъжни и старостта ще е тежка.
И малко по-весело - Scleri, италианеца Мекеле сигурно е бил умерен и спокоен и е консумирал само черен шоколад? Шегувам се. За всичко и винаги има изключения!
Като, че ли трябва да се доверяваме на себе си, тялото само показва по-колко и от какво има нужда. Не би трябвало да се ограничаваме от нищо, но да е винаги с мярка!
За да са повече дните и да са по-поносими!

[Shami]

Храненето и спортуването и добрият начин на живот имат значение, но не пропускайте и духовният свят на човека.
Ако там си чист,което е голяма рядкост,нещата може би стоят по по различен начин.

[troll]

Според мен, вие слагате каруцата пред коня.
Човек има някаква даденост, която да развива.
Когато е отраснал в една фамилия, в която са се дискутирали идеи, а не хора или събития, той един път има ген, а после и развитие. Е ся ако после се пропие е интелектуален пияница.
А хората, които пият рядко не пушат. Същите си лягат късно, не ядът плодове и зеленчуци и не спортуват от малки.
И т.н.
А после лафа е
Писано и орисано не се разваля.
Ако четете всякакъв интернет ще забележите, че изследванията, че който е пушил 20 години е все едно дали пуши после са финансирани от тютюневите компании и прокламирани здраво.
Има други изследвания, че една година да не пушиш вече прави разлика. Ма туй не се чува.
Та има начално състояние на физиката и личноста.
Има даденост, която ние променяме с живота си за нас и за да дадем друг старт на нашите деца.

[Deleted User 2919]

Мили мои, знам , че е неизбежно, но защо си го причинявате? Влязох в темата,очаквайки да намеря друг вид информация, защото от време на време се налага да се грижа за мама, и в бъдеще може би ще е постоянно. А виждам едни здрави енергични хора, които си говорят за наближаващия край. Марш в темите за градината и дома!

Знаеш, погледни първите страници, където Маргото написа за това, как да подобри живота при стареенето.Там пише, как да избегне старчески мирис, каква хигиена и т.н. Разбира се, ако човек не лежащо болен, за лежащо болни - друга грижа..

[Deleted User 2919]

Според мен, вие слагате каруцата пред коня.
Човек има някаква даденост, която да развива.
Когато е отраснал в една фамилия, в която са се дискутирали идеи, а не хора или събития, той един път има ген, а после и развитие. Е ся ако после се пропие е интелектуален пияница.
А хората, които пият рядко не пушат. Същите си лягат късно, не ядът плодове и зеленчуци и не спортуват от малки.
И т.н.
А после лафа е
Писано и орисано не се разваля.
Ако четете всякакъв интернет ще забележите, че изследванията, че който е пушил 20 години е все едно дали пуши после са финансирани от тютюневите компании и прокламирани здраво.
Има други изследвания, че една година да не пушиш вече прави разлика. Ма туй не се чува.
Та има начално състояние на физиката и личноста.
Има даденост, която ние променяме с живота си за нас и за да дадем друг старт на нашите деца.

Отбелязах много важно..

[маргото]

Продължителността на активната възраст зависи от вас. Тези, които остават най-жизнеспособни, са до голяма степен психически и физически активни.
Защо тялото ни остарява? Износват ли се клетките ни в резултат на ежедневната дейност? Или са просто програмирани в един определен момент да загинат?
Кислорода от една страна ни дава живот и енергия, а от друга, е източник на свободни радикали, които непрекъснато атакуват клетките ни, Засегнатите
клетки постепенно стават уязвими за инфекции и заболявания и накрая умират. За щастие съществуват антиоксидантите - витамини, минерали, ензими и др.,
които могат да неутрализират свободните радикали. Вредното влияние на свободните радикали се увеличава с възрастта. Трябват ни повече плодове и
зеленчуци, богати на антиоксиданти...
И въпреки, че остаряваме можем да останем физически активни и продуктивни.

[маргото]

Човек започва да остарява от момента на раждането си. Стареенето е процес, от който всички се страхуваме, но той всъщност е неизбежен и колкото по-рано свикнем с това, толкова
по-добре за нас. Но истината е, че основен двигател на процеса на остаряването не е тялото, а начинът ни на мислене. Можем да се справим физически и психически със забавянето
на следите от стареенето на кожата. Ясно е, че нашето 60-годишно "аз" не може да бъде същото като нашето 20-годишно "аз".

С напредъка на годините в тялото протичат редица дегенеративни процеси като намаляване на костната плътност, понижен синтез на колаген, хормонални промени. Искаме или не, с
възрастта кожата се отпуска, появяват се бръчки и петна. С постоянство, търпение и всекидневни грижи можем да запазим кожата си красива дори в по-напреднала възраст - овлажняване,
тонизиране, почистване, редовна употреба на козметика, плодове богати на витамин С и съдържащи фибри и минерали, здравословно хранене, вода, физически упражнения, алое вера,
гинко билоба, мента. Здравето зависи не само от физическото състояние на тялото, а от отношението към живота и нагласата на ума.
Затова нека живеем с положителна нагласа към света и се грижим за себе си редовно.

Маргарет Тачър, пример, че една жена може да постигне всичко, стига да се напъне...