Старост

[Миша]

Марго, всичко, което си написала се свежда до едно- много излишно време за философстване, като се разфилософстваш и едни черни мисли ти идват в главата , а то е просто, каквото е писано, това ще стане, рано, късно, както и когато дойде, пък моя старец все казваше, че нищо не може да ти повдигне настроението като работата , работиш толкова, че да няма време да мислиш , ако не можела тя, той щял да се погрижи Или казано на шопски- Побуял народ, пусто дЪрво неокастрено....

[маргото]

Миша, вярно е, съгласна съм, но като се понатрупат годините, не се усещаш как в теб започват да се прокрадват и такива мисли. И аз гледам все да си създавам работа, боря се живота,
още не му се давам и с настроение отклонявам лошите мисли. С баща ти може би сме на една възраст и не ми се вярва и на него да не му минават подобни мисли, макар и за миг, но
едва ли ще сподели, защото родителите предпочитат да дадат на децата си кураж, а не да ги товарят със страховете си. Моите деца са на твоята възраст, и те не говорят за старостта,
и аз на техните години не съм се замисляла за нея, но времената се менят и щем не щем отиваме към залеза... Пък и нали си говорим за стареенето,... всеки да сподели как го вижда...
Откакто се отвори тази тема, поизчетох доста за нея и с други очи вече, позамислих се... и реших да споделя... Прилагах и радостни снимки, за повече настроение и действителността
да изглежда по-оптимистична...
И хич не е излишно "философстването", след пенсионирането, време има за всичко...
Миша, може би съм ти прозвучала песимистично и се опитваш да ме разсееш и повдигнеш духа,...благодаря ти,...но това е действителността, мила...няма как да звучи по друг начин...
Освен на не говорим за нея... За младите е по-лесно, ама за тези наближили прага... все по-често ще се замислят,... колкото и да го прикриват някои...Възрастта променя човека!

[Миша]

Знаеш ли, Марго, не си права, не се опитвам да ти вдъхна оптимизъм, не ми гледай годините, изгледах двама старци , последните години единия беше на легло/3 години/, свекърва ми си само 3-4 месеца, преди това старата баба, знаеш как е в селски дом, няколко поколения под един покрив, и виждаш, и усещаш много неща, сега като се замисля май всичките около твоята възраст бяха обхванати от подобни мисли , сигурно това е физиологически период от остаряването , не бой се, бързо минава , стига да не му разрешиш да те победи, шегувам се , не ми се сърди , баща ми като мина 70-те и каза, всяка година над 70 е дар и той се радва на този дар Залезът е далече, щом и днес си отворила очи, остави твоя залез да настъпи, когато той реши сам, не бързай към него, той ще дойде както си му е редът, сега се радвай на всеки изгрев и бъди благодарна на всеки един ден , независимо какъв е бил

[Тутти]

Попаднах на тази тема сега и я изчетох цялата. Да споделя и аз какво мисля за старостта.
Винаги не съм помнела и не съм се интересувала кой на колко години е, като ме питат за мои близки винаги смятам от годината на раждане, защото ми е неудобно да кажа, че не знам. И забравила съм на колко съм аз, но не от суета, наистина не ме вълнува, никой не може да познае, а аз не обявявам.
Преди време попаднах на три много ценни книги и видях в тях опорна точка, в която повярвах, приложих и какъвто и е крайния резултат, засега работи. "Звездни знаци" на Линда Гудман, мисля, че темата беше за дъгата, не е при мен книгата, но прилагам написаното. Работи.
Другата е "Влизане в кръга" от една руска писателка за опитите, които са правили в Урал, черпейки знания от местните възрастни, без външно проявление на старостта. Там също се прилага подобна по смисъл техника.
Силвия Браун и всичките й книги, които вече са издадени у нас ми подреди всичко преди, сега и след раждането ни и това ме лиши от страха от старост и смърт, когато и да е. Както и страха при загуба на близки. И за какво да си мислим за старостта, мислите я викат. А тя може да настъпи красиво, ако определим, че това може да стане и когато ние определим.
Една моя приятелка сутрин мислено се подмладява докато е под душа и изглежда като на тридесет, и ако не ми беше съученичка, нямаше да знам истинската възраст. Представя си как няколко дни, седмици или колкото си вярва дни изтичат с водата. Мисълта е огромна сила. Поискайте и ще ви се даде.
Дори да нападат мислите за старостта, може да се споразумеем с тях, че в момента нямаме време да им отделим, и ще ги поканим след известно време, така че засега им казваме "Чао".
Като си правя поръчките към Вселената на почти всяко новолуние, в първите осем часа, задължително включвам нещо за подмладяването и други странни на пръв поглед вълшебства. Важното е аз да си вярвам, и да имам доверие на Вселената.
Такива ми ти работи....

[Shami]

Преди два дни баща ми навърши 78 години.С Паркинсон е в последен стадий и лекарствата не помагат вече ,а откак почина и майка ми съвсем се е отчаял,Аз го нахъсвам да се бори за всеки един ден от живота и той се бори,Ръце треперят ,краката тътри ,кръвното е в небесата ,а той чисти бараките и канала отвънка.Намира си работа за да не мисли и да се чувства полезен.
Мама беше много по млада от него и ме можа да се порадва на староста дето се вика:eeeh:
Така че радваите се на староста ,особено ако е с по малко болежки и за всеки е различно ,Някои са по жилави и борбени ,други по кекави и склонни към депресивни състояния.Каквито и да са ,всеки ден ,минута си заслужава .
Независимо как изглеждат ,миришат дали са физически активни и всичко останало.
Според мен най добре на старите хора се отразява ,близоста на децата и приятели ,ако има останали.
А това за черните мисли е вярно.Особено ако си стар и болен.

[Shami]

Мисълта е огромна сила. Поискайте и ще ви се даде.
Тути и това е вярно ,ама като незнам как да я насочвам тая сила на мисълта ,че то нощем като си легна все почвам рози да сънувам ,а после се изрежда цялата умряла рода.Ми не ги ща,искам си розите
Давай съвет,как ги правиш тези поръчки

[troll]

Староста е една деградация.
Но докато всички приемат за нормална физическата такава, то духовната я смятат подвластна на етери, мисли, воля, съзнание и космически ритми.А от там и отражение на физическата.
Нема такъв филм!(мисля аз, а вие си мислете квото ви харесва. Щото аз не съм от тез, дето да ви викам, че не сте прави. Просто мисля, че аз съм прав за себе си.)
Ако ти отрежа пръста не може да ти поникне нов с положителна нагласа. Но ако възприемаш новите неща без стрес и уплах, може да живееш по- щастливо, независимо дали имаш пръст.
Обаче, като деградираш е доста важно началното състояние, макар че има и случай на много скоростна деградация на личноста т.е. от де слизаш.
Щото ако имаш сложна и разностранно развита личност деградацията ти ще бъде видима и голяма, за хора от твоето ниво, но туй, дето ще остане също ще впечатлява. То и с физиката е така.
Ако на 25 години си силен, като бик и почти толкова умен, то на 60 няма да бъдеш толко силен.
А що се отнася за работата, която съхранява ... от работа се гърбавее, не се хубавее.
Но всеки фелдфебел в казармата знае, че войниците трябва непрекъснато да се юркат инак им идват вредни мисли, които скоро прерастват в дела. Та един човек трябва да се труди, щото тогава не може да мисли и да се повреди. При повечето хората мисленето не води до нищо добро. Щото мисленето е едно, а мъдроста - друго.

[scleri]

Вие двамата на колко години сте? като ви чете човек и си ви представям грохнали старци , обаче като гледам годинките на Трол,Склери си ги е скрил, та вие може да сте синове на моя баща, а от него до сега не съм чула да говори за старост и как се или не се справя вече в тоя променящ се свят, лети и фърчи повече от мене, и все планове прави и ги изпълнява, за разлика от мен.

Подвежда те нашата мъдрост и смирение!
Старци- разбойници!
а ние със Склери ного четем и говорим за другите!

Глупавият човек повтарял едни и същи грешки, умният се учел от грешките си, а много умните / като нас с Трола / се учат от грешките на другите. Мъдростта която струи от думите ми не е плод на дълъг живот, а на старателно усвояване на чуждия опит. Що се отнася до годинките ми. Ами Трола ми е батко, ама само с една годинка.
Не се имам за старец. Далеч съм от тази титла, а и честно казано не ми пука много дали въобще ще достигна до тази уважавана възраст. Опитвам се да живея за мига доколкото това е по силите на един разумно мислещ човек . Всъщност аз като че ли аз все пак вече се докоснах до старостта. Сполетя ме внезапно, ненавременно, нежелано, неочаквано и още куп "Не..." пенсиониране. След първоначалния шок открих предимствата на живота без дежурства и среднощни повиквания. Сега дори съм благодарен на хората които решиха че на петдесет и четири години е време да се отдам на заслужена почивка. Открих обаче още една интересна промяна в мен. Внезапно започнах да не мога да отлагам каквото и да е за догодина. Точно като някой деветдесет годишен имам чувството че ако не свърша сега това което трябва да се свърши, после няма да имам време да го свърша. Например сея семенца от засукан вид кактуси. Нещо се обърква и посева се оказва несполучлив. Преди си казвах няма страшно. Догодина ще ги сея пак. Сега се старая максимално като че ли няма да има догодина. Слушам по новините че автомагистрала " Струма " ще бъде завършена през 2023 година и изпитвам съжаление че няма да мога да я видя, а през 2023 година ако е рекъл Господ аз ще съм само на шейсет и четири. Това е начин на мислене характерен за човек на пределна възраст / старец /. Надявам се с времето да го преодолея, но сега на моменти е много гадно.
Що се отнася до малко черногледите ми постове на тема старост. Ами аз съм прекалено логично разсъждаващ човек / професионална деформация / и колкото и да ми се иска не мога да се откъсна от реалността, и да си помечтая как на осемдесет и пет ще тичам, ще скачам, ще плувам, и най-вече ще съм с акъла си, така както съм бил на двайсет и пет.

[scleri]

Що се отнася до работата.

пък моя старец все казваше, че нищо не може да ти повдигне настроението като работата , работиш толкова, че да няма време да мислиш

Ще прощаваш Мише, но с тая теория не съм съгласен. Много мои преждевременно пенсионирани колеги се хванаха на работа буквално за жълти стотинки. Не било за пари, а за да са между хората. Точно както казва баща ти докато са на работа да нямат време да мислят за проблемите си.
Моята теория е друга. Не е важно да се изгърбваш от работа. Важно е денят ти да е пълен. Имам интересно хоби което запълва част от деня ми. Освен това обичам да пътувам. Дори малко прекалено доколкото естеството на работата ми не позволяваше много щъкане, и сега си наваксвам. Всеки ден имам куп неща за правене. Има моменти в които усещам че сега съм по-зает отколкото когато ходех на работа. Обичам да чета, гледам много научнопопулярни филми. Днес например изгледах един тричасов филм за Йерусалим. От основаването му до наши дни. Много добре, и много увлекателно направен. Сигурен съм че сега, тук във форума, съм най-големия " експерт " по Свещеният град .Не го правя с цел, а защото ми е интересно. Убеден съм че това помага машинката в главата ми да не се отпуска и да не закърнява, С една дума дори за миг не съм усетил работата да ми липсва. Не само моята работа, а работа въобще.

[маргото]

Ние сме това, което ядем, заложете на постни храни с естествено ярки цветове...Много предпочитат
над 50 да си стоят у дома, да спят и да гледат сериали.



Децата са пораснали, не изискват постоянно внимание, ходете на кино, театър, доброто настроение
ликвидира стреса, нека ръцете да са изрядни, а лицето чисто и свежо.



Срещите с приятели + здравословно хранене - това е основата на дълголетието!

Учете се от грешките и спрете да се притеснявате за онова, което не можете да промените. Медитация,
йога, дори и мързеливото взиране в тавана ще помогне да се освободите от натрапчивите мисли.