Защо ни е трудно да приемаме?

[лалесъм]

да приемаш е по-трудно, отколкото да даваш, всеки рано или късно се научава, че трябва да се научи да приема

Тема за това колко е трудно да приемаме помощ и колко е трудно наистина да приемем различното...

А за някои е дори трудно да приемат приятелски жест.
Ето една моя форумна история
Форумни рождени дни и завладяващо желание да се изненадаме приятно, да се посмеем, да си подарим.
Миналата година бях от другата страна - на изненаданите и наградените.
И...се почувствах ужасно - засрамено, изчервено, притеснено, защото според мен не заслужавам.
Чак главата ме заболя. Не знам защо се получи така
Но ако на някого съм причинила подобна емоция на предишните чествания, моля, моля да ме извини
Защо така се получава понякога - тръгваш с най-искрящи намерения, а предизвикваш едни неприятни усещания

[лалесъм]

да приемаш е по-трудно, отколкото да даваш, всеки рано или късно се научава, че трябва да се научи да приема

Тема и затова колко е трудно да намериш правилния начин да дадеш помощ
Защото е трудно да намериш деликатния подход,
трудно е да накараш нуждаещият се да поиска помощта, точно както ти му е предлагаш,
трудно е да си с мислите си дали не подвеждаш хората, когато помощта е общо дело.

[calico]

Лаленце,

аз имам един отговор, но вероятно няма да се хареса :
трудно приемаме заради собствената си важност- защото се чувстваме велики когато даваме и жалки, когато приемаме.

Човек винаги се лута между тия двете. Докато не почне да приема всичко като предизвикателство, все ще е така.
тези двете имат доста имена:
-жертва и палач;
- съдия и подсъдим;
-благословия и проклятие;
-щастие и нещастие;
сигурно и още такива двойки има, но е все едно и също.

Реагираме винаги в този калъп, никога не извън него - или сме щастливи, или сме нещастни.
И двете реакции са от голямата ни гордост, от егото. Дали под чистата форма на гордост, или под формата на самосъжаление, което е другото лице на важността- все тая. Винаги егото ни води към тези две реакции.

Да минеш по тънкия път между двете, означава да приемеш събитието като предизвикателство. Тогава не се самосъжаляваш, и не се възгордяваш. Нагласата е лесна, само желание да се направи е нужно. Горе долу отношението е нещо като : "Я сега да видя как ще премина през това? Дали мога да се справя без да осъждам и без да се тръшкам, без да плача и без да се радвам?"

о, да, знам какво ще ми кажеш - че си човек и си искаш и плача и радостта. Може да ги имаш, но чак после, и ще са истински, пречистени, няма да бъдат емоции, а ще бъдат чувства. Разликата е в поризхода им - емоциите са от ума, а чувствата идват от душата.

Времената сега са такива, че трябва да се променяме, не трябва да браним егото си като лъвици. И всеки, който ни го показва, ни прави най-неоценимата услуга. Така мисля аз, това ми е мнението. Впрочем, проверено е от практиката

[Noel]

От моя опит-приемат трудно хората с високо поставени летви за себе си.
Колкото по-силни и независими искаме да сме,толкова по-трудно ще поемем подадената ръка.
Защото трябва да признаем,че идва момент в живота ни в които разбираме колко сме слаби всъщност.И че никой не може да живее сам,стадни същества сме-свързани едни с други и всичко около нас.
Да приемеш те обвързва.Още повече ако са пари.Парите имат странна енергия.
Те задължават.Защото ако отсрещната страна не ти ги е дарила,а е инвестирала в теб,те те задължават да се стремиш с всяко свое действие да се "отблагодаряваш".Ти вече не можеш да си свободен.

[Гео, граф]

Хубаво е, че имаме вече такава тема, благодаря, Лаленце !

Аз съм от хората, които предимно получават. Знаете, че се грижа за градинка пред блока. Купувала съм туй-онуй, но факт е, че 95 % от растенията в нея са от съфорумци. Всяко стръкче, всяка семка, всяко коренче съм приемала с огромна благодарност, защото знам, че подаръка е направен с любов. Първата, която ми изпрати китки още в самото начало след като се регистрирах, беше наша Мерка. Получих от нея три кашона растения, голяма част от които нито знаех какви са, нито ми беше ясно как ще изглеждат, как да ги гледам, къде да ги сложа, по колко... До скоро знаех кое от кой ми е, напоследък започвам да забравям, защото са толкова много. В градината ми е събрана форумната любов и затова тя (градината) е разхвърляна, хаотична, но безкрайно обичана от мен. Пиша всичко това, за да кажа, че е прекрасно да подаряваш, но е прекрасно и да получаваш. Нямам думи да изразя благодарността си към всички, които са ми изпратили китка за тази градинка !

[ivanina]

да приемаш е по-трудно, отколкото да даваш, всеки рано или късно се научава, че трябва да се научи да приема

Тема и затова колко е трудно да намериш правилния начин да дадеш помощ

...ами по- трудно е да приемеш, защото приемането - Задължава.
Задължението пък ме кара да се чувствам - Зависима....за това , при всички случаи търся Реванша след който
дишам свободно!
пп ...писали сте преди мен...в общи линии е същото!

[Гео, граф]

В смисъла на това, което написа Калико - не се чувствам нито жертва, нито палач, чувствам се благодарна и щастлива, че съм част от поток положителна енергия. Радвам се, когато мога да дам, радвам се и когато получавам. Дали съм смирила егото и гордостта или не се самосъжалявам, не знам, но когато дойде съфорумка при мен и я развеждам, само соча и обяснявам - тази роза ми е от Иса, тези от Ноел, тези хойхери ми ги прати Тили, лоницерата е от Лютамила, хостите от Пепеляшка, това е Меркин клемчо, както и безкрайните количества лалета и ириси, Миша ми даде тия дребняци-скабиози... Разбирате ме, надявам се! И не се усещам задължена, нито пък зависима, усещам се обичана !

[Daniela Pargu]

А още по-трудно е да потърсим,да поискаме помощ!
От криворазбрана сила,гордост,его.....
Но ако сме се накъкали- не щем да го разискваме,мъчим се сами да го умием!
Не давайте помощ там,където не е потърсена!Вместо да изпишете вежди-ще извадите очи...
А когато се работи с хора,в общност-мястото на личното его е в задния джоб!Значимо е егото на общността.

[Гео, граф]

А още по-трудно е да потърсим,да поискаме помощ!
От криворазбрана сила,гордост,его.....
Но ако сме се накъкали- не щем да го разискваме,мъчим се сами да го умием!
Не давайте помощ там,където не е потърсена!Вместо да изпишете вежди-ще извадите очи...
А когато се работи с хора,в общност-мястото на личното его е в задния джоб!Значимо е егото на общността.

Всяка буквичка, която си написала, е вярна, Дани. Не прави непоискано добро е добър принцип, макар че аз собствено не винаги го спазвам. Има и един друг природен закон, който също е факт: направи добро - изяж ла*но. Можеш да си мълчиш и да получаваш безучастно, можеш да се обърнеш с гръб, можеш да откажеш, можеш да си благодарен, можеш да търсиш начин да се реваншираш... Въпрос на избор.

За да поискаш помощ, когато си в затруднение, трябва да се смириш. Същото важи и когато си се о*кал - за да поискаш извинение и то да бъде искренно, пак трябва да се смириш. Така си мисля аз.

[Daniela Pargu]

Да,Гео , но и смирен може да бъде само силният човек,широката душа.
Думи като "моля,извинявай,прощавай,съжалявам"
са дефицит