Совите не са това,което са!

За разговори, други теми или просто да побъбрим...
Публикувай отговор
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Гео, граф »

Малко е дългичко, ама па си струва :nod: :D !

СУМАТОХА

След възгласите "Кво става там?", "Стой!", "Дръж!" и "Ах, майка му стара!" всички се втурнаха в суматохата.
Разбира се, най – пъргавите се втурнаха най – напред; малко е дори да се каже, че се втурнаха; по – право, те се хвърлиха стремглаво напред, подобно ракети, и веднага влязоха в орбитата на суматохата. От баирите се разнесоха пушечни изстрели и по заснежените склонове се затъркаляха черни точки; ловците възвестяваха по този начин, че пристигат, и побързаха с пристигането. Техният юруш се подсилваше от лая на кучетата.
По една улица, като подбираше добре пъртината, припкаше късокрак селянин. Късокраките не могат да тичат силно, те повече припкат. Този не правеше изключение. Той бе взел пътем желязната вила и си припкаше лекичко с нея. На едно място пътя му пресече цигляв селянин. "Отсам или отсам?" – попита припкащият, но онзи дори не го забеляза, защото тичаше извънредно бързо.
Той тичаше тъй бързо, че ако го бяхте видели тогава, ще си помислите, че всеки миг може да излети от дрехите си; просто ще се измъкне от дрехите си – до такава степен той се стремеше напред, а дрехите все пак го задържаха. Полушубката му се ветрееше далеч назад и свистеше с полите си, шапката отдавна не се виждаше – тя падна още докато циглявият набираше скорост, за да прескочи оградата. Той прескочи, шапката не можа и остана да лежи ничком в снега.
Циглявият все повече се забулваше в снежни облаци и по леките нанадолнища напомняше Халеевата комета. При силна напрегнатост човек в известни моменти може да се възпротиви на земното притегляне. Тоя селянин се възпротивяваше и се стремеше към суматохата. На едно място полушубката не издържа, увисна в снежния облак и подхваната от въздушното течение, продължи да се движи в обратна посока, доста дълго време се движи така във въздуха и беше малко странно и мистично да се гледа как една селска полушубка върви сама по улиците, развява си ръкавите, преобръща се, планира спокойно или увисва неподвижно в пространството. Тя наистина увисна, за един миг само, и падна в снега.
Аз повече не видях циглявия, но предполагам, че е пристигнал гол и е влязъл гол в суматохата. Всъщност тук няма какво да се предполага, защото ако си помислим само как тичаше, ще бъде несправедливо да хвърляме каквото и да било съмнение върху човека.
По-после разказваха, че един друг селянин се бил врязал в суматохата с толкова голяма скорост, че от огромното триене между селянина и въздуха селянинът се самозапалил, паднал в снега (хубаво, че паднал в снега!), снегът почнал да се топи, разнасяло се пищене като от нажежено желязо, хвърлено за закаляване, после пищенето утихнало, но дълго след туй селянинът се чувствувал нажежен и вдигал пара от себе си. Това го разказваха очевидци, участвували в суматохата, и отбелязваха съвсем справедливо, че селянинът имал голям късмет като е паднал в снега, защото снегът го изгасил. Ами че той е можел да изгори!
Той е бил един от първите всъщност. Едва по-късно се изясни, че ловците още с пристигането си най – напред забелязали него как пищи в снега. Една част от ловците се захванала да помогне на селянина, а другата част почнала веднага да гърми.
Ловците участвуваха главно с гърмежи и гърмяха през цялото време на суматохата.
Междувременно по пъртините или през целините на снега към суматохата се придвижваха поединично и на групи селяни. Една група от седем – осем човека се носеше в лек тръс. Припкащият се присъедини към групата и попита дали някъде не са изпуснали недоклано прасе, но групата не знаеше нищо. Подобен случай с прасе имаше преди няколко години, тогава пак се вдигна голяма суматоха, но тя беше весела суматоха. Тъй че групата не можа да хвърли никаква светлина върху въпроса на припкащия.
Един селянин вървеше много храбро през снега, нарамил бляскаща брадва, и подвикваше въодушевено с гръмовития си глас: "Дебре, дебрее!" Той бе от онази категория хора, които винаги обичат да влязат въодушевено в суматохата – по пътя към нея, пък и в самата нея, без да спират да тръбят своето: "Дебре, дебрее!" От тия хора бе селянинът с брадвата, колкото храбър, толкова и въодушевен и непреодолим.
Друг един селянин, с омърляна капица, изтича на улицата и започна да мига. Ръцете му също тъй бяха омърляни, защото селянинът бъркаше трици за добитъка. Той помига, заслушан в гърмежите, и му трябваше съвсем малко време, за да се ориентира веднага. Селянинът разбра, че е изостанал, и потърси най – прекия път към суматохата, макар и да знаеше поговорката, че преките пътища не са най – преките. На едно място имаше дере, засипано от преспи, и селянинът затъна в тях. Той почна да вика, но кой можеше да го чуе в суматохата, и както си викаше, взе да потъва надолу… Човекът тъй си и потъна и върху снега остана да се чернее само омърляната му капица. По тая капица го намериха по – късно и го извадиха от преспите, но трябваше да ровят много, защото и той бе ровил много и бе издълбал преспите като къртица, отдалечавайки се на значително разстояние от капицата си. Тъй че човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.
Но да продължим нататък.
Един любопитен вървеше гъвкаво и се стремеше да държи главата си над главите на другите. Любопитните винаги обичат да държат главите си над другите глави, да не би случайно нещо от погледа им да убегне. Любопитните обикновено имат по – дълги шии и ако нашият свят е изпълнен с повече любопитни работи, то шиите им биха станали като на жирафите, но за съжаление нашият свят не е чак толкова любопитен. И слава богу.
Малко преди любопитния вървеше възрастен селянин, свиваше си спокойно цигара, на едно място дори се спря, извади огниво и кремък, удари няколко пъти кремъка, разпали си хубаво праханта и чак когато я напъха в цигарата и задими, тръгна отново към суматохата. Той не бързаше никак и отиваше спокойно към нея, защото знаеше, че ще пристигне. А и тя вече беше близко, виждаше се димът от пушките на ловците.
Още щом се появи суматохата, един селянин седна в къщи, за да се нахрани хубаво. Към храната селянинът добави и една кана вино за затопляне и за всеки случай. Той обичаше, преди да влезе в каквато и да било суматоха, най-напред да се нахрани добре и да задоволи жаждата си, защото не знаеше една суматоха колко време може да трае. Като си свърши работата, селянинът си наряза също така тютюн, за да има за пушене по време на суматохата, провери в мазето добре ли са затиснати бъчвите с виното, обърна свинските бутове, окачени над огнището да се опушват, и постоя малко, загледан в жена си. Тя шеташе чевръсто около печката, вадеше от нея бели хлябове, а селянинът си мислеше сега ли да я закачи или пък да я закачи, след като мине суматохата. Той не я закачи, излезе на двора, взе едно дърво, поразмисли още и чак тогава тръгна по улицата.
Такива хора вършат много хубава работа при суматохата. Те внасят тежест в суматохата, пристигат малко след като тя е почнала, осведомяват се за станалото преди тяхното пристигане, претеглят, оценяват кое за и кое против и чак тогава започват да действуват със своето дърво. Този селянин пристигна толкова късно, че самозапалилият се вече бе до такава степен изстинал, че зъбите му тракаха от студ.
А по същото време един човечец драскаше като котка баира. Той се задъхваше, подхлъзваше се, на места лазеше на четири и преодоляваше височината, без дори да хвърли един поглед назад, към селото, там, дето бе суматохата. Едва на билото човечецът си отдъхна и се обърна към селото. Той веднъж бе ял попарата на една суматоха и оттогава, щом станеше суматоха, изчезваше веднага, търсеше някоя височина и оттам наблюдаваше как се развиват работите.
Всичко е въпрос на възглед. Една суматоха – също. Всеки според възгледите си участвува в нея. Един селянин например нито се втурна, нито си остана в къщи, нито потъна в пряспа. Той се въоръжи добре, обиколи околните улици, надникна, където трябваше, по пътя си срещна и други, също тъй с котешки стъпки, срещна мнозина дебнещи, но при никого не се задържа. Той обичаше винаги преди да влезе в суматохата, най -напред да я проучи, да види къде й е слабото място, как може тя да бъде преобърната с краката нагоре или пък с главата надолу, как да я поставиш на колене или пък да я проснеш по гръб. Суматохата е като човека понеже е човешко дело, и трябва много внимателно да се изучи, преди да се влезе в нея.
Тоя селянин я проучи внимателно и влезе в нея.
А един пък до такава степен възвиси своя възглед за суматохата, че влезе направо през комина й, падна в огнището и, според твърденията на очевидци, изгорял, без дори да разнесе наоколо мирис на изгоряло, и бил изхвърлен обратно през комина във формата на малко дим.
Осмелявам се да ви съобщя тези факти, понеже са ми разказани от очевидци и са потвърдени и от други очевидци, присъствували по време на суматохата. Във всеки случай аз си спомням много добре, че видях малко дим тогава, но не му обърнах потребното внимание, защото ме занимаваше извънредно голямо усърдие на човека да излезе от дрехите си, ако може даже от кожата си да излезе, но да пристигне в необходимия момент и да се вреже в суматохата. Ако си спомняте, в началото бях отбелязал, че той дори се съпротивяваше на земното притегляне. Но сега, като се връщам отново към него и като си припомням как дрехата му хвърчеше в обратна посока по улицата, не със същата скорост, разбира се, но хвърчеше, мога да декларирам, че в известни моменти той не само се възпротивяваше, но и преодоляваше земното притегляне; всъщност земното притегляне може да преодолее всеки, стига само да се освободи в движение от дрехите си, като излезе от тях в името на суматохата. Ама ще кажете, че тогава човекът е останал гол! Гол, разбира се – като пред военна комисия!
Туй е, което си спомних за суматохата, и ви го разказах със свои думи, както обичаше да се изразява нашият учител по литература. Той, нашият учител по литература, винаги тъй казваше: я разкажете сега със свои думи видено и чуто, а ние го разказвахме със свои думи – и виденото, и чутото, а той ни пишеше двойки. Но нека не се отклоняваме с учителя, а да се върнем към нашата си суматоха, защото справедливо изникна въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата?
Мигар аз знам за какво е суматохата! Та нали и аз за туй питам!

Йордан Радичков

''Тъй че човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.'' :hmmm:
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Малката Ида

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Малката Ида »

- Когато вашият дух се отдели и тръгне да броди с вятъра, тогава вие, сами и неозаптени, правите зло на другите, а така и на себе си.
И поради това извършено зло ще трябва доста време да хлопате нечути на портата на блажените.
Божественото ви Аз е като океана – извечно и неомърсено.
То като въздуха извисява крилатите.
Божественото ви Аз е като самото слънце – не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки.
Но Божественото ви Аз не обитава във вас само.
Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек,
а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда.
Но да ви кажа за човека във вас.
Защото не Божественото ви Аз и не пигмеят в мъглата, а човекът във вас е този, който познава престъплението и наказанието за него.
Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви.
И вие вървите заедно в шевствие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.
И това помнете, макар то да ляга тежко на сърцата ви:
убитият също ще дава сметка за убийството, ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж.
Праведният не е невинен за делата на кръвника, неопетненият не е чист от деянията на злия.
Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия
и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения.
Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите,
защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно.
И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса.
И ако някой иска да осъди невярната съпруга, то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и и да премери душата му с всякакви мерилки.
И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения.
И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените;
истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята.
А вие, съдии, които искате да съдите право,
каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух?
И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом?
И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота ?
И как ще накажете ония, чиито угризения надвишават тяхното злотворство?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите?
Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния.
Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си.
А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина?
Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз.
И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.



Из “Пророкът” – Халил Джубран
Малката Ида

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Малката Ида »

Спокойни сънища,безценни :tzeluvka: :tzvetentze:
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Гео, граф »

[video][/video]
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
mama_li

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от mama_li »

:sbow: Малка, голяма, Ида!
:sbear: :sbear: :sbear:
Всичко е казано много отдавна от мъдрите хора! Нищо ново под слънцето :eeeh:
Румена
Виенско кафе
Мнения: 312
Регистриран на: Авг 20, '14, 22:17
Местоположение: София

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Румена »

calico написа:Замисляли сте се някога, че ако искаме да направим нещо с тъмнината, трябва да направим нещо със светлината? Ако искаме да затъмним стаята, трябва да пуснем пердета, т. е. да спрем светлината. Ако пък искаме да прогоним тъмнината, трябва да запалим свещ, лампа. Т. е., и в двата случая ние правим нещо със светлината. Не можем да внесем някъде тъмнина с фенер, или съд, или с каквото и да е.
А не можем, защото просто тъмнината не съществува истински, тя е просто липса на светлина. Тя няма истинска същност, както светлината има.

Това навремето го прочетох в една книга, и винаги ме е удивлавало. Колко е просто и вярно.
Това и на мен ми напомня за нещо, чуто или прочетено, не помня вече, преди време:
"На лошото трябва да отговориш с добро, защото инак- ако отговориш с лошо, доброто просто няма откъде да дойде..."
Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш...
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от calico »

Руми, сигурно много мъдри хора са казали тази истина с едни или други думи.
Аз се сещам за начина, по който го е казал Ваклуш Толев:
"правете от злото добро, защото то няма от какво друго да се прави"
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
Гале

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Гале »

Има дни, в които
всичко е както трябва.
И грешките намират
своето опрощение.
В такива дни си казваш,
че си успял.
Накрая минах на другата страна.
Има дни, в които камъните, които
сме наредили един по един...
рухват само от един дъх.
Има дни, в които като отвориш очите си, се събуждаш от най-големия си кошмар -
Виждаш себе си на един мост.
Днес се видях на средата на моста.
Под мен - огън.
Пред мен – дявол,
а зад мен – ангел.
И двамата ме питат
едно и също.
Кой си ти?
На чия страна си?
Любов или отмъщение?
Осъден или жертва?
И трябва да направиш
своя избор.
На чия страна да застанеш.
Но всъщност има и трети път!
Да се хвърлиш в огъня!"

от филма "ЕЗЕЛ"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от JuliS »

Аз пък ще ви кажа нещо...
През годините много неща сгреших...много обиди нанесох...и много обиди събрах.
И разбрах, че в най трудните моменти някой ми е подавал ръка. Всяка подадена ръка ме учеше да вярвам , да обичам и да се радвам. Защото прекалено малко време сме на този свят, за да си позволим лукса да загубим всяко едно утро...и всеки златен залез.
Клише? Не, не е!
Разбрах че приятелите са най важното нещо в живота ни. И че най-лесно е кусур да търсиш.
Но ако някой ти подаде ръка, се научаваш и ти да подаваш.
Имам една такава моя приказка:
На приятел кусур не се търси, него просто го обичаш!

И аз ви обичам!
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Малката Ида

Re: Совите не са това,което са!

Мнение от Малката Ида »

В едно село живеели двама мъдреци. Първият бил много добронамерен и позитивен човек, докато вторият все критикувал хората, които идвали при него. При първият постоянно идвали хора, кой за съвет, кой просто да си поговори с него, а при другият никой не идвал и той започнал някак си да завижда. Решил да го провокира и с това да урони авторитета му пред хората. Дълго мислил как да стори това и най-накрая решил:"Ще взема една пеперуда в ръката си. Ще отида при него, когато има най-много хора и ще го попитам:"Кажи ми жива ли е пеперудата?" Ако каже, че е жива ще я смачкам и ще го компрометирам. Ако каже, че е мъртва, ще я пусна и пак ще го компрометирам"…
След като измислил всичко отишъл при мъдреца и го попитал:
- Ти като си толкова мъдър, можеш ли да ми кажеш жива или мъртва е пеперудата, която държа в ръката си?!...
Човекът го погледнал, усмихнал се и кротко казал:
- Всичко е в твоите ръце. Ако искаш ще бъде жива, ако искаш няма да бъде жива…
Публикувай отговор

Обратно към “Разни и разнообразни теми”