Совите не са това,което са!

[Малката Ида]

- Когато давате от имането си, малко давате.
Но когато давате от себе си, давате истински.
Защото какво е имането ви освен неща, които пазите и вардите от страх, че утре може би ще са ви нужни ?
О, утре! Какво ще донесе това утре на прекалено предвидливото куче,
което заравя кокала в неизбродните пясъци, а после припва подир кервана на поклонниците, поели към Светия град ?
И какво е страхът от недоимък, ако не същински недоимък?
Когато кладенецът ти е пълен, страхът от жажда не е ли най-неутолимата жажда ?
Има такива, които дават малко от многото си – но те дават, за да се прославят като милостиви и щедри – и от тези нечисти помисли благодеянието им бива осквернено.
А има и такива, които имат малко, но всичкото го дават.
Те вярват в живота и в неговата щедрост и тяхното ковчеже никога не се остава празно.
Има и такива, които дават с радост – и тази радост е тяхната награда.
Има и такива, които дават с болка – и тази болка е тяхното кръщение.
А има и такива, които дават и нито чувстват болка, нито търсят радост, нито пък дават с мисъл, че правят благодеяние ;
те дават така, както отвъд, в долината, миртата изпълва въздуха с ухание.
Чрез ръцете на такива Бог говори и през техните очи се усмихва на земята.
Добре е да даваш, ако те помолят, но дваж по-добре е да даваш сам, разбрал нуждата на ближния.
За щедрия търсенето на някой, комуто да даде, е радост по-голяма от самото благодеяние.
Нима има нещо, което можеш да задържиш ?
Всичко, което имаш, един ден ще оставиш ;
затова давай днес, та времето на благодеянието да е твое, не на наследниците ти.

Често казвате :
- Бих дал, но на когото заслужава.
Овошките в градината ти не го казват, нито стадата на пасбището ти.
Те дават, за да живеят – да пазят своето, то значи да загинат.
Достойният да получава дните си и нощите си не е ли достоен да получи и от теб ?
И онзи, който заслужава да пие от океана на живота, не заслужава ли да пълни чашата си и от твоето поточе ?
И каква по-голяма заслуга има от достойнството, вярата и смелостта – дори милостта !- на този, който получава ?
А кой си ти, та хората да раздират гърдите си, та да можеш ти да видиш достойнството им голо и гордостта им несмутена ?
Първо гледай ти да си достоен да дадеш, да си ръка на милосърдието.
Защото животът дава на живота – и ти, който се мислиш за благодетел, си само свидетел на благодеянието.
А вие, които получавате – а всички получаваме, – не си слагайте на сърце товара на голяма благодарност, за да не стане тя хомот и вам, и на тогова, който ви е дал.
По-добре се понесете заедно с него на крилата на благодеянието му;
защото, ако много мислите за дълговете си, значи се съмнявате в щедростта на благодетеля."



Не публикувам това за да съм нещо, което не съм:dovolen точно обратното.
Вярвам си точно толкова ,колкото ми е нужно!
Няма страшно, ако на някой не му харесва

Поздрав най сърдечен!

[calico]

ееех, Ида...Халил Джубран...кой може да го каже по-добре?

[Малката Ида]

ееех, Ида...Халил Джубран...кой може да го каже по-добре?

Да
Благодарение на Гео му се насладих...точно,насладих
Четейки го, се чувствам токова умиротворена!

[Гео, граф]

Дълго се чудих къде да сложа тези размисли на една виртуална другарка от фейса, които силно ме впечатлиха

''Още от най-ранна възраст ни учат да затваряме вратата. "Затвори, ще излезе топлото" или "не забравяй вратата, да не живееш в пещера" бяха изрази, които ми повтаряха до безкрай.
И аз се научих да затварям вратите...или поне почти всички врати. Научих се да затварям всички, освен единствената важна врата - тази в сърцето. Онази врата на сърцето, която трябва да можем да затворим на време, преди тези, които са в него да са излезли и да сме ги изгубили завинаги.
Или преди да сме пуснали в него някой, който ще го разбие. Защото, нали разбирате, има сърца, които разбити по определен начин, са разбити окончателно добре. Сърца, които никога повече не се възстановяват, дори ако от един момент нататък се научават да изглеждат като почти функциниращи коректно. Защото има разбити сърца, които се поправят, но има и такива, които след това не стават за нищо.
Има сърца, които просто се бракуват и изхвърлят. Невъзможно е да се залепят, невъзможно е да се възстановят. Сърца с толкова големи по тях щети, че вече не може да се разпознае какво са били в началото. Сърца, загубили спомена за своята функция и минало.
Така че, затваряйте ги тези врати! През зимата, през лятото; срещу мухи и комари; когато вали дъжд или при силно слънце. И затваряйте вратата на сърцето, за да не пуснете някой, който ще го разбие, когато му покаже вратата.''

Radost Py

Имам забележки по последния абзац, защото ако стоим със затворени врати, сърцата ни ще прашасат. Няма как да знаем кой ще ги разбие, нали! Но с частта за затварянето преди влезлите да излязат, съм дълбоко съгласна.

[calico]

хмм...хммм... Гео
не затварям никога вратите в къщи, освен най-външната. Дори не знам що ги имаме все още, не помня някога да сме затваряли врати, освен ако имаме гости и те спят в някоя стая. Винаги съм се чудила защо се затварят вратите, и какво затварят хората дето нямат толкова врати, а живеят в отворени пространства....

...иначе, с другото написано - с нищо от него не съм съгласна
т.е. то не е и нужно да се съгласявам, това си е нечие светоусещане и преживяване, и то няма нужда от ничие съгласие.
просто не е моето светоусещане, и ми звучи доста самосъжалително, окайващо се, и глезено, да не кажа лигаво. Там просто извира и се разлива едно голямо "ГОРКАТА АЗ"

[Миша]

.............
просто не е моето светоусещане, и ми звучи доста самосъжалително, окайващо се, и глезено, да не кажа лигаво. Там просто извира и се разлива едно голямо "ГОРКАТА АЗ"

С две ръце
Ако затворим сърцата си просто ще спрем да съществуваме, ще спрем да чувстваме , защото, за да познаеш доброто, трябва да познаваш и злото, и , колкото и да е трудно, трябва да продължиш напред, да простиш, да забравиш , да се изправяш отново и отново , колкото пъти те повали животът, това е и смисълът на нашето съществуване, поне за мен, хленченето е до време, после бършеш носа и продължаваш , все някъде, там в далечината, има нещо светло, което ни чака, просто трябва тръгнем към него, за да го стигнем

[libra]

Калико,затваряме си вратите да не влезе някоя коза да опасе розите и други драгоценности.Не че гадинки,които са фръкнали от някъде и са вътре ,не ги пасат.Абе,намираме се на работа и мислим ,че контролираме положението.Виж,как Мугофродо излезе и не можахме да го спрем.
Иначе,дреме ми за някоя коза.

[calico]

Никой никого не може да спре, Либре, това е избор на душата. Муго е много светла същност, личеше си дори зад екрана, по всичко личеше. Избра да премине зад завесата, това не може да се спре. Но можем да му пращаме обич, той ще я усети.

прочетох го пак, това дето Гео пусна. таман още два пъти. Сега вече не ми звучи лигаво, но все още ми звучи самосъжалително.
Разбира се, изказала съм се първосигнално. А на тези години вече трябва да съм се научила да не го правя.
Понякога има наистина неустоими мъки. Но дори и те не трябва да са повод да се самосъжаляваме.
в такива случаи ми идва наум ей това, дето съм си го записала на предния екран

Ако ви провърви...
1. Ако ви провърви, ще останете сами. Съвсем сами, никой да няма наоколо и ще се наложи да разчитате на себе си и на Земята.
2. Ако ви провърви, и ако е в правилното време, живота ще ви удари, за да ви разчупи като орех и да извади ядката.
3. Ако ви провърви и е правилното време, ще ви боли. Толкова ще ви боли, че ще ви кара да умрете почти, след което ще се преродите отвътре.
4. Ако ви провърви, ще плачете. И тези сълзи е невъзможно да бъдат спрени. Чрез тях ще дойде освобождение, а след това, истинския живот.
5. Ако ви провърви, ще сте уязвими пред другите хора. И няма да можете да го скриете. И тогава ще разберете, кои са с вас, а кои не.
6. Ако ви провърви, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще ви се наложи да изобретявате нещо сами.
7. Ако ви провърви, ще се разочаровате в хората, от идеите, от учителите и от добрите вълшебници. Преживявайки го, ще видите реалния свят.
8. Ако ви провърви и е правилното време, няма да има кого да попитате за съвет. Съвсем никого. И ще ви се наложи да намерите вътрешния компас.
9. Ако ви провърви и е правилното време, ще бъде непоносимо, дотолкова, че ще трябва да направите нещо или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.
10. Ако ви провърви, ще загубите, ще се излъжете, ще бъдете предадени и почти смачкани. И това «почти» ще се отпечата на лицето ви като мъдри бръчки. И опита ще ви остане за цял живот.
11. Ако ви провърви, ще останете без пари. И ще ви се наложи да влезете в реални отношения с хора, но които преди сте можели просто да заплатите.
12. Ако ви провърви, ще имате много пари и ще достигнете дълбините на отчаянието, когато се разпръсне илюзията, че щастието е в тях.
13. Ако ви провърви, не всички ще ви обичат. И трябва да си настроите вътрешната система от ценности. А желанието да се харесвате на всички, ще освободи гърлото ви.
14. Ако ви провърви, някой близък ще се отвърне от вас. И ще узнаете цената на моментите щастие.
15. Ако ви провърви, ще се сблъскате лице в лице с любимите. И ще има две истини. Тяхната и вашата. Ще усетите звънящото пространство между отделните вселени, които едва се докосват.
16. Ако ви провърви, ще издържите всичко това. И ще намерите начин да се преобразувате. Ще изпитате вътрешната алхимия, която превръща болката в красота. И злобата в смирение. От страха в действие. А от радостта вдъхновяващ пример. Вината и срама ще се изчистят от душата, както чистачката изчиства стария боклук. А белезите се превръщат във врати.
Ако ви провърви и е правилното време…
Аглая Датешидзе

На счупените сърца им е провървяло, но не е било правилното време, затова и са се счупили.

[libra]

За вас :Ръдиърд Киплинг

Ако

Ако можеш да запазиш разума си, когато всички около теб
губят своя и обвиняват теб за това;
Ако можеш да вярваш на себе си, когато всички се съмняват в теб,
Но вземеш под внимание тяхното съмнение;
Ако можеш да чакаш, без да се уморяваш от това;
Или ако те лъжат, сам да не си служиш с лъжи;
Или ако те мразят, сам да не се оставяш омразата да те обхване,
И все пак да не изглеждаш премного добър,
да не говориш премного мъдро;

Aко можеш да мечтаеш, но да не правиш от мечтите си господар;
Ако можеш да мислиш, но да не правиш от мислите си самоцел;
Ако можеш да посрещнеш Триумфа и Нещастието
и да можеш да се отнесеш по еднакъв начин с тези натрапници;
Ако можеш да понесеш да чуеш истината, която си изрекъл,
изопачена от негодници, за да направят капан за глупци,
или можеш да наблюдаваш нещата, за които си дал живота си,
разрушени.
И да се наведеш, за да ги построиш отново с износени сечива;

Ако можеш да натрупаш накуп всичките си печалби,
за да ги рискуваш на "ези или тура"
и да загубиш, и да започнеш отново от самото начало,
и никога да не промълвиш и дума за своята загуба;
Ако можеш да заставиш сърцето си и нервите си, и мускулите си
да ти служат дълго след като са изхабени
и да се държиш, когато нищо друго не е останало в теб.
Освен волята, която им казва "Дръжте се!";

Ако можеш да разговаряш с тълпата и да запазиш своята добродетел,
Или да разговаряш с крале и да си останеш обикновен човек;
Ако нито враговете, нито любящите приятели могат да те наранят;
Ако всички разчитат на теб, но не премного;
Ако можеш да запълниш отлитащата минута
с шестдесет пълноценни секунди -
твоя е Земята и всичко, което е върху нея
и което е най-важно - ще бъдеш Човек, сине мой!


If
by Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you
Are loosing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance of their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don't deal in lies,
Or being hated don't give way to hating,
And yet don't look too good, don't talk too wise;

If you can dream and don't make dreams your master;
If you can think and not make thoughts your aim;
If you can meet with Triumph and Disaster
And threat those imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build'em with worn-out tools;

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings,
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn, long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will, which says to them: "Hold on!"

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings - nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty second's worth of distance run -
Your is the Earth and everything that's in it,
And which is more - you'll be a Man, my son!

Написано 1895 г, публикувано 1910 г.

[niania]

Дааа , умни мисли и във всички има истина , пречупена през мирогледа на мислещия .
Гео, граф , стана ми интересна аналогията с вратите , защото отдавна имам , да го нарека "собствена психоанализа " на тема хората и вратите им и по-скоро , начина по който ги отварят когато някой почука на тях.
Има хора които не си затварят вратите , не само , че не ги заключват , а не ги затварят , в тези домове хората влизат - излизат , дома е пълен хаос , те често дори не са разбрали , че някой е бил в дома им , после се "тюхкат" , че не са го посрещнали , почерпили , обгрижили и изпратили . Те са приятели със всички , затова всеки може да дойде и да си отиде , да донесе или да вземе нещо , но от тази навалица , домакинът не може да опознае и обърне внимание на всички .
Има хора , в тази категория съм и аз , когато някой почука , те отвътре се провикват "влез" . Те не знаят кой е , какъв е , но го канят в дома си. Понякога са приятно , понякога неприятно изненадани . Когато се случи последното , те си казват " Ех , други път ще разбера кой е и тогава ще го каня" . Но до следващият път забравят и пак така . И понеже считат , че отговорността за това , че в дома им понякога влизат и неприятни хора , те правят всичко възможно да са гостоприемни .
Има хора , които когато някой почука , питат "Кой е " . Гостът отговаря " Аз съм" . Те не са съвсем сигурни кой е , но понеже не им е удобно пак да питат , пускат госта . Често , ако гостът е нечакан , те казват " А ти ли си ? " . Тези хора понякога се чувстват излъгани , защото са мислели , че човекът който пускат в дома си е всъщност друг , но ги е заблудил с гласа си .
Има хора , които когато някой почука на вратата им , питат "Кой е " , гостът казва " Аз съм " , те пак "Кой , кой " . Когато се уверят , че това е човек , който познават , го пускат в дома си .
Има хора , които едновременно питат "Кой е ? " и поглеждат акуратно през "шпионката " и само тогава пускат човека .
Има хора , които поглеждат през "шпионката" и се правят , че не съществуват.

Разбира се , повечето хора отварят вратите си не винаги по един и същ начин , според мен важното е някой да почуква от време на време на вратите .