Пилешка супа за душата

[iv.tarlen]

Хората са твърде горди и себични,те забравят,че са временно на този свят и са много малки пред стихиите му.Бог допуска човешките изпитания и така ни го напомня.Той иска да се смирим,но не и да се почувстваме смазани,унищожени.Точно обратното.Смиряват се нашето самолюбие,нашите празни амбиции.Но духът ни ,стъпкан от тях дотогава,се разгръща.
Бог няма да ни прати изпитание, което нямаме силата да понесем.
Всеки самозабравил се човек получава рано или късно Божия урок.А дали това ще му бъде от полза,вече зависи от него.Периодът на страдание е най-добрият повод да направим равносметка на живота си.Страданията не са безмислени.Напротив,те играят огромна роля в живота ни и са важна част от сложния баланс на отношенията между Бога и човека.
Християнска етика-учебно помагало за 9-12клас

[calico]

В будистката традиция дукха обикновено е обяснявана според три различни модела или категории. Първата категория, това е дукха, която включва видимо физическо страдание или болка, асоциираща се с болести, старост, раждане и др. Тези външни дискомфорти са определяни като дукха на обикновеното страдание (dukkha-dukkha). Във втората категория дукха просто включва безпокойство и стрес от опита за задържане на нещата, които непрестанно се променят; тези вътрешни страдания са наричани дукха, предизвикана от промяната (vipariṇāma-dukkha). Третата категория е дукха на състоянията (saṃkhāra-dukkha), която е свързана със сканхите, тъй като прилепването към петте скандхи предизвиква страдание и само прекратяването от това прилепване води до освобождение от самсара.

Алина, благодаря.
Тъкмо щях да кажа, че страданието/страстта обичайно идва от привързване/вкопчване, и виждам че и Буда е мислил като мен
Това, разбира се, не важи за страстта, с която трябва да правим нещата, дори и най-обикновените като например грижите за цветята. Без такава страст, която е по-скоро пълно себеотдаване, не ни се получават нещата. Вяло не става, може, но не се получава.

И сега като прокопахме до вкопчването/привързването, трябва да му видим истинската причина - защо се появява, кога и как?

Ноел, ти веднага даде крайния отговор. Ма така не може, той пътя си има стъпки и алгоритъм. Човек обаче като мине веднъж по него, и после директно отива в първопричината

Ив, гордостта (аз също го наричам "„чувство за собствена значимост"), има толкова много лица, че си заслужава да се разчепка.
А и тя също си има първопричина, най-коренна.

[Noel]

Няма краен отговор,Калико.Това е моя отговор,но той не е на друг.И не е краен,последен ,а по вътрешните ми усещания едва на първата пречка на стълбата.Това,което Алина спомена-в "проглеждането"човек разбира колко е неук и малък.А в същото време пораства до небето и над него даже....

[Noel]

Ето какво мисля за вкопчаването.Всичко,в което сме вложили усилие ,смятаме за свое.Така се привързваме към вещи,места и най-вече хора.
Несъзнателно започваме да смятаме,че ги притежаваме.И започваме изграждането си около тях.Притежаването има и тъмна страна-това е бремето и страха да ги загубим.Това ни кара да заставаме нащрек и при най-малка опасност,т.е целия ни ресурс е съсредоточен в опазването.Но тъй като живота е в непрестанно движение,колкото повече се вкопчаваме,толкова повече се изтощаваме.И нещата,които са ни носели щастие започват да ни носят бреме и тежест.Ние нямаме време да погледнем навътре в борбата да пазим.Мечтаем за свобода,а в същото време си слагаме окови.Даже и да не загубим това,в което сме вкопчени,страхът от загуба ни отнема радостта истински да му се насладим.
Когато се научим да живеем в настоящето,да се радваме на мига и да можем без болка да пускаме,тогава идва нашето щастие.
Защото то не идва от притежанието,а от умението да можем да продължим без него.
От своя опит открих,какво значи да живееш за мига.Когато истински се потопиш в Сега,времето се разширява.Оставаш с едно усещане за безкрайност.
Препълваш се.Дишаш с лекота и мислите ти текат плавно и дълбоко.
Ако си извън "мига",времето сякаш те пришпорва.Все ти се струва,че не стига,че нямаш време.Ставаш някак "накъсан".

[calico]

Някои отговори важат за всички ни, Ноел . Така е, защото сме матрични, колкото и да сме различни, сме еднакви по отношение на най-базовите програми, които ни управляват.

Чувството за собствена значимост има под себе си за основа страха. Оня страх - на отделеността. Случил се е, когато (образно казано), са ни изгонили от райската градина, от Божествените селения. Отделеността от Създателя е породила този страх, и ние сме го пренесли като модел за поведение в проявлението си.
И сега, поради този страх, смятаме че сме отделни, отделени, самостоятелни обекти - аз, ти, другите. Този страх изчезва само когато успеем да осъзнаем на най-дълбоко ниво свързаността си един с друг и на всички - със Създателя. Което всъщност е и смисъла на живота ни де
Всъщност има само две чисти първични чувства - любов и страх. И противоположното на любовта не е омразата. Защото ако разкопаеш под нея пак ще стигнеш до страха. Противоположното на любовта е именно страха. Те са като скачени съдове - колкото повече увеличаваш любовта, толкова повече намалява страха, базовия страх на отделеност, а от там и чувството за собствена значимост. Вкопчването също има за основа оня страх. Е, като се увеличи любовта и то намалява.
Разбира се, става дума за чистата безусловна любов

[iv.tarlen]

СТАРЕЦЪТ КЛЕОПА ЗА ГОРДОСТТА И СМИРЕНИЕТО
Старецът Клеопа: Знай, братко, че гордостта това е началото и коренът, и източникът на всеки грях и всяко беззаконие. И тъй, като ти попита какви видове бива тя, то знай, че както казва св. Григорий Двоеслов, гордостта има пет степени. Но, за да се разберат тези степени, първо трябва да разбереш, че благата, с които се гордее гордият, са също пет вида:

а. природни блага, т. е. съобразителност, красота, храброст и други такива;

б. блага придобити, т. е. знание, мъдрост, майсторство и други такива;

в. случайни блага, т. е. богатство, слава, длъжност в обществото и други такива;

г. волеви блага;

д. духовни блага, т. е. дар на пророчество, чудотворство и други такива.

И така, братко, на първата степен на гордостта стои човекът, който, като притежава някое от тези блага, не признава, че го е получил от Бога, а мисли, че го притежава сам по себе си - естествено.

Втората степен на гордостта е когато човекът признава тези блага за дадени му от Бога, но не даром, а си мисли, че е станал достоен за тях.

Третата степен на гордостта е когато човекът си мисли, че той има някакви дарования, а всъщност няма.

Четвъртата степен е когато някой притеснява другите хора и иска от тях да го почитат като по-достоен от тях.

Петата и последна степен на гордостта е когато човек потъпква свещените закони и не им се подчинява така, както са ни предписали това светите отци.

Знай още, братко, че гордостта има дванадесет дъщери: тщеславие, любопитство, превъзнасяне на ума, самохвалство, леност, дързост, лицемерно изповедание, самооправдаване, вероотстъпничество, своеволие, самочиние и пълно привикване към греха.



Но, отче, как гордостта се заражда в ума на човека?

Гордостта, братко, обикновено се заражда в ума на човека по следните причини: самолюбие, тщеславие, самомнение, непознаване на себе си, неразумен и неумерен пост, отделен начин на живот, т. е. самочиние, когато човекът живее воден от своя си само ум и не търси съвет от другите.



Преподобни отче, колко вида бива гордостта?

Гордостта, братко, бива два вида. А именно: гордост на нашата воля и гордост на ума.



А коя от тях е по-лоша и по-опасна?

Знай, братко, че по-опасна е гордостта на ума.



А защо гордостта на ума е по-опасна от гордостта на волята?

Ето защо: гордостта на волята, тъй като лесно се разпознава от ума, по-лесно се подава на лечение. Тя по-лесно може да се подчини на това, което трябва да прави. Но когато умът е поразен от гордостта и е твърде уверен, че неговите съждения са по-правилни от съжденията на другите, тогава как да го излекуваш? Като мисли така, как може да подчини мисленето си на някого, като не смята другите за по-добри от себе си? Окото на душата - а това е умът, с помощта на което човек разпознава и очиства гордостта на волята, остава немощно, сляпо и преизпълнено с гордост. Кой може тогава да го излекува? И ако светлината, която е в човека, е тъмнина, и указателният знак е насочен в погрешна посока, то как може такъв да осветява и да направлява другите?

Затова, братко, ние трябва да се противопоставяме най-бдително и твърдо на тази опасна гордост на ума. И с много усилия да й се противопоставяме, да обуздаваме горещата разюзданост на ума. А своето мнение да покоряваме на мнението на другите и да ставаме безумни заради любовта Христова, за да можем да помъдреем, според както е казано: „Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да стане мъдър" (1 Кор. 3: 18).

И така, братко, разбери, че гордостта на ума - това е бесовска болест, защото човекът, поразен от нея, смята че е велик, че е по-умен от другите и повече не се нуждае от съвети и от помощта на когото и да било. Преблагият Бог да запази и нас от тази страст и бесовска болест!

Сам Бог чрез пророк Исаия окайва поразените от тази болест, като им казва: "Горко на ония, които са мъдри в своите очи, и разумни пред самите себе си! (Исая 5: 21). И великият апостол Павел ни заповядва: „не мислете за себе си високо, а носете се смирено (Рим. 12: 16). И Соломон казва също: „не се смятай за мъдрец" (Притч. 3: 7).

Затова мисля, братко, че от казаното достатъчно можеш да си изясниш, че гордостта на ума е по-лоша и по-опасна от гордостта на волята. Знай също и, че гордостта на ума, както и гордостта на волята, е зло, което е многообразно. И това многообразно зло на греха на гордостта божественият св. Йоан Лествичник описва по следния начин: „Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница за паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазител на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на страданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога, корен на хулата."

Виждаш ли, братко, колко е многообразно злото на гордостта? Затова Свещеното писание нарича гордия нечист пред Бога, казвайки: „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа" (Притч. 16: 5). Но и този, който се сближава с гордия, нарича нечист като казва: „Който се до катран допира, ще се очерни, и който с горделив общува, като него ще стане" (Сир. 13: 1).

Затова, брате, този грях е крайно мерзък пред Бога, и Той го наказва твърде сурово.



Аз разбрах добре, преподобни отче, колко е вреден грехът на гордостта. Но моля Ви, кажете ми, как можем да избегнем огромната опасност на този грях?

Братко, най-голямата добродетел, която ни спасява от греха на гордостта е смирението!



Но какво е смирението, преподобни отче игумене?

Този път, брате, ти ми зададе много труден въпрос.



Но защо, отче, този въпрос е труден?

Ето защо, брате. Защото висшата добродетел не може да се изрази от никой, освен от този блажен човек, който е преуспял много, вървейки по пътя след Господа, и на дело е достигнал до върха на всички добродетели. Защото най-високото от всички блага е смирението, което Бог дава на човека като венец на всички добродетели, т. е. само на съвършените. А аз грешния и слабия, който още не съм пристъпил към нито една добродетел досега, как да ти говоря за нея и да ти покажа какво е смирението, с което Бог удостоява съвършените.



Преподобни отче, ако казвате, че не можете да кажете нищо за смирението от вашия опит, моля Ви, кажете ми поне нещо за него, което сте научили от поученията на светите отци и от Свещеното Писание?

Ако ти, брат, поставяш така въпроса: какво ми е известно за смирението от светите отци, то с това ми даваш дръзновение да ти кажа поне малко за тази дивна и висша добродетел на смирението. Послушай, брате, някои свидетелства от светите отци за блаженото смирение.

Свети Исак Сирин нарича смирението дреха на Божеството, защото Словото, като се въплътило, се облякло в него. Същото казва за смирението и божественият отец свети Ефрем Сирин: „Смиреномъдрието е одеждата на Бога".

Свети Йоан Лествичник нарича смирението съкровище, което се пази в крехки съдове, и казва, че никое слово не може напълно да изясни свойствата на това духовно съкровище. Този свят и божествен отец, казва че смиреномъдрието е безименна благодат в душата и само тези, които са я познали от собствен опит, т. е. в живота си, само те знаят нейното име; че смирението е духовното учение на Господа, което духовните приемат в одаята на душата си посредством ума, но не може да се изясни с думи. Затова помисли братко, ако толкова велик и блажен отец, като свети Йоан Лествичник, казва че смирението не може да се обясни с думи, то как мога аз, грешният и неразумният, да ти кажа какво е смирение?

От свидетелствата на тези божествени отци ние можем донякъде да си представим колко велика и безценна е тази най-висша и всечестна добродетел на смиреномъдрието. И това разбиране за неизреченото благо на смирението, което Бог ни е открил чрез Своите светии, трябва да ни удовлетворява и да не изпитваме онова, което е над нас, за да не изберем за себе си вредата вместо ползата, според както казва божественият Григорий Богослов: „Необузданото гледане към висшите неща може да ни събори в пропастта."



Преподобни отче, на мен, простия човек, ми се струва, че тези свети отци говорят много възвишено и прекалено изтънчено за смирението. Затова преподобни отче, моля Ви, ако е възможно дайте ми някои по-прости поучения, които да са по-близко до моето разбиране?

Брате, ако свидетелствата за смирението на тези трима свети отци ти се струват прекалено високи и изтънчени и искаш по-леко и понятно поучение, тогава прочети в „Патерика", особено в глава четвърта и десета, където освен другото можеш да намериш и това:

„Някой си брат попитал стареца си:

- Отче, какво е смирение?

Старецът му отговорил така:

- Смирението - това е да считаш себе си за недостоен и за най-грешен от всички на света и да се покоряваш на всички.

Братът пак запитал:

- А какво значи да се покоряваш на всички?

Старецът отговорил:

- Не се старай да гледаш чуждите грехове, а гледай своите грехове и пороци и непрестанно моли Бога за прощение".

Ето, брате, едно поучение за смирението достатъчно просто и леко. Само Бог да ни помага да не го забравяме никога и да постъпваме така, както учи този блажен старец - да имаме винаги пред очите на ума си тежестта на нашите ни грехове, да ги оплакваме и никого друг да не осъждаме.



Превод: Борислав АВРАМОВ

[troll]

Ма не си губете времето с тез дивотии.
Те си имат място, отвреме на време, през дълги зимни вечери добре подплатени с ядене и пиене.
Тогава, след като си на топло и светло и добре напълнил пупата, а вън е студено и снежно и вятъра духа ...в горичката можеш да помислиш за душата и за премъдри разговори.
Живейте си живота и му се радвайте и бъдете щастливи.
Не четете роман, а го изживейте.
Не четете, как някой е получил просветление, а си имайте свое.
Гореописаното е моето просветление.
Горд съм, че не съм горд с това.
А съм щаслив да гледам есените листа как капят и багрите по дърветата и даже да дишам и нищо да не ме боли.
За да оценя това не е нужно да ми остават 2-3 месеца, щото, в същност, никой не знаеколко му остава.
А това прави щастливи и хората около теб.
Ако бях къпкейк щях да съм така.

[kim]

Не четете роман, а го изживейте.
Не четете, как някой е получил просветление, а си имайте свое.

Кексче?

[troll]

Щаслив съм с кексче!

[ivanina]

Вярвайте , и се отдайте на истинските ...реалните неща , които са около нас.
Не пилейте и без туй даденото ни кратко време на този свят в търсене на духовното чрез четивата , то е във всеки нас - изживейте го ...като не зачертвате любимите си хора при всяка трудност и препъване ....подавайте си ръка -така е по- лесно за изправяне.....
или в една песен ....с няколко думи - това са итинските неща от живота...
Щастлива съм , че след толкова изживяни години - мога да кажа същото на човека до себе си!

[video][/video]