Прочети ме, сподели ме...за различните хора

[дара]

Светле,мило момиче

[къщичка]

И мен ме докосна това стихотворение на Радост Даскалова, все едно от моето "вътре" излязло.
Парите са хубаво средство, но не те са най-важни.
Обикновено човек иска това, което няма, но понякога разбираме, че това, което е най-безценно не може да се купи и с всичките пари на света!
За някои това е осъзнато чувство, за другите-живота учи и показва, а трети никога нищо не научават. Де да бях от третите...
Благодаря ви за топлите думи, те са знак за приятелска ръка, не само към мен, аз все казвам, че тази тема не е моя

[polyabs]

Мнениеот къщичка » Вто Ное 29, 2016 4:51 pm
И мен ме докосна това стихотворение на Радост Даскалова, все едно от моето "вътре" излязло.

Какво ме докосна, то ме разплака, почувствах се толкова безпомощна .... Светле

[ToBo]

Къщичке, време ти е за мир, мила Така, както си я подкарала, ще се изядеш отвътре.
Не знам каква защитна реакция започва да действа в един момент, но си казваш: "Това е положението и докъдето го добутам..." Това в никакъв случай не е отказване от бутането. Това е отказване от криенето, стегнатото сърце и самотните сълзи. Кажеш ли си го, започваш да виждаш слънцето зад облаците и да се радваш на такива дребни ежедневни неща, че се чувстваш на моменти като луд. Но според мен природата си знае работата и го прави, за да компенсира нерадостите Сега мога да получа за секунди чудовищен прилив на щастлив адреналин от някоя глупост, на която преди не бих обърнала внимание. Има го усещането за нещо криво и не на място, но е някакво връщане към живот. Преди живеех безпътно и безнадеждно с мисълта, че няма живот вече. Сега не че съм хванала магистралата, но живея с пълно сърце А за тях е важно ние да живеем...
Искам да кажа, че не ти трябва ново сърце. Имаш си

[Албена]

ТоВо !Много хубави и верни думи.В мига ,когато престанах да се обвинявам,да усещам само безизходица и мрак,разбрах ,че моето различно дете не е наказание.То е начин да променя светогледа си ,да намеря себе си ,да науча да се радвам на това ,че сме заедно .И наистина изпитвам радост от малките неща- да се изтегна по гръб на поляната и да проследя пътя на облаците ,да слушам смеха на дъщерите ми ,да съм благодарна ,а не вечно искаща непостижимото. .Научих се да ценя мига и настоящето ,а не да се стремя към едно въображаемо бъдеще и не става въпрос за примирение ,а за осъзнато приемане.Щом съдбата ми е поднесла такова изпитание и не мога нищо да променя ,приемам го и продължавам.
Това ,разбира се ,изисква много време .Това е дълъг път ,който всеки сам трябва да извърви.

[desi_slava]

Щастлива съм ,че ви познавам ,мили момичета
Знам,че е малко , но голяма прегръдка от мен

[Гео, граф]

Не ние ви даваме. Вие ни учите. На доброта, непримиримост и смирение... Каквото и да напиша, на мен самата ми звучи неискрено. Не знам как да помогна, а искам. Искам поне да знаете, че искам. Не да си купя индулгенция за спокойствие, защото мога и да си мълча, да пропускам тази тема. Не. Ще ми се да знаете, че по някакъв начин споделям болката ви... пак се омотах в думи...

Поклон пред вас, майчици! И прегръдка...

[Силвия]

Споделям Гео

[calico]

Не ние ви даваме. Вие ни учите. На доброта, непримиримост и смирение... Каквото и да напиша, на мен самата ми звучи неискрено. Не знам как да помогна, а искам. Искам поне да знаете, че искам. Не да си купя индулгенция за спокойствие, защото мога и да си мълча, да пропускам тази тема. Не. Ще ми се да знаете, че по някакъв начин споделям болката ви... пак се омотах в думи...

Поклон пред вас, майчици! И прегръдка...

Гео, не можем да помогнем. Можем само да съчувстваме искрено, но това не е точно онова, което трябва на момичетата.
Светлето го каза- парите не са най-важни, но ние другото не можем да го дадем.
Да имаха всичките пари на света и държавата да полагаше всички грижи и да имаше всякакви условия, на момичетата пак щеше да им е тежко. И тази тъга ние не можем да я вземем. Колкото и да вземаме от нея, за тях винаги остава. Тази тъга е като обичта- на колкото и да делиш, винаги има за всички.

Участ, съдба, кръст на раменете...от всичко по много. Момичета мили, дръжте се за обичта, само тя може да ви даде утеха и сили.
И приемете, моля ви, нашето дълбоко разбиране, съчувствие, обич, желание за помощ (каквато е възможно)

ТоВо
Бени

[ToBo]

Момичета, тук не става въпрос за супер мама Всички хора я имат тая психическа способност за адаптация в себе си. Просто на някои не им е необходимо да се отключва Като му дойде на човек до главата, става изобретателен, гъвкав и хитър като анадолска лисица, защото така се налага То се случва едва ли не на подсъзнателно ниво с цел оцеляване. Не буди някакво възхищение в тоя смисъл. Помага чисто практически в ежедневието обаче
Писах, защото ме притеснява разваленото сърце на къщичка Иначе, както казва тя, какво има толкова да се описва и разказва
П. с. Тръгнах да ви благодаря всъщност и се отплеснах Та добавям: Благодаря